Античната куполна гробница край Поморие е най-голямата, разкривана по българските земи. Намира се под земния насип на висока могила и представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон) на заможна фамилия от Анхиало. Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и според учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се извършвали религиозни езически обреди.
Внушителна по размери, изградена от камък и тухли, с уникален гъбообразен купол – поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурната идея и градежът й и до днес впечатляват с прецизното си изпълнение. Но, уви, макар да е
на много комуникативно и достъпно място –
на хвърлей от популярния ни балнеокурорт Поморие и съвсем близо до Бургас – малцина българи знаят за нейното съществуване. Гробницата се намира насред градините в района на станцията за лозарство и овощарство, северозападно от пътя Поморие–Бургас. 300-метров вътрешен асфалтиран път води до малък паркинг пред гробницата.
Могилата, под която се крие мавзолеят, е висока 8 метра и е с диаметър 60 метра. Основата й е елипсовидна, върхът е с леко яйцевидна форма и е насочен на север.
Самата гробница се състои от дълъг 22 метра коридор (дромос) и от просторна кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък (типично за траките) и тухли (характерни за римския строеж). В центъра на полуцилиндричния й свод се издига куха колона с диаметър 3,30 м. Тя се разширява нагоре и се слива с външната стена, напомняйки така на гигантска гъба. От вътрешната стена на централната куха колона в хероона някога е имало вита каменна стълба, която е отвеждала към повърхността на могилата.
По околовръстната стена на ротондата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че
навремето стените са били изрисувани,
но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Залата, дромосът и 
фланкиращите помещения са били измазани с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък).
Сред местните хора гробницата е известна като “Кухата могила”. През 1958 г. и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възстановен е дромосът, затворен е пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възстановени са части от нишите, а всички иманярски изкопи в гробницата са реставрирани. Крепидата на лявото фланкиращо помещение е почти изцяло възстановена, а на дясното помещение – само частично. Тук, в дясното помещение, по крепидата могат да се видят кръговете от горещ хоросан.
Входът на гробницата е точно на юг. Горе вляво се вижда образът на млад мъж, предполагаем херос (епоним, герой-предтеча) на град Анхиало. Образът е взет от камък, намерен в руините на дясното помещение.
Върху камъка има ясни слабо релефни образи на бюст на млад мъж с диадема или корона. Вижда се част от главата му с дълга чуплива коса, а също и богинята Виктория (Нике) с палмова клонка в ръка над крепостна стена или врата на военен лагер. Под нея двама музиканти с шапки или тракийски прически седят един срещу друг на столове със свирки в ръце. Според археолози бюстът напомня лика на младия Котис или на Реметалкс III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са типично тракийски. Стилът на образите върху камъка е елинистически.
Една от хипотезите на учените е, че комплексът представлява храм със свещен двор – доводите са, че тук няма открити кости, урни или саркофази. Предполага го още самата големина на залата, присъствието на кухата колона в средата и вероятният олтар-огнище в нея, както и ефектите от осветяването през отвора на кухата колона в ротондата.
Според проф. Александър Фол, когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Именно тогава бог Сабазий се наричал Аполон и жреците гадаели волята му по играта и силата на слънчевата светлина. Когато обаче Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, тогава жреците запалвали огън на олтаря-огнище и разгадавали
волята на бога по играта на пламъците,
които искрели през кръглия отвор на покрива към тъмното небе. По време на този нощен ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис.
Други специалисти обаче съзират в поморийската гробница по-скоро мавзолей, създаден по подобие на римските – като този на император Макцентий в Рим. Приликите са свързани с наличието на централна колона и пръстеновиден полуцилиндричен свод. Различията обаче също са значими – засега не е известен мавзолей с куха колона.
Обичайно в римските мавзолеи има вградени ниши за саркофазите, но в поморийската гробница липсват такива големи ниши. Дромосът е покрит със земен насип, което е характерно за тракийските могили, а не за римските хероони. За някои археолози доказателство, че поморийската гробница е римски мавзолей е фактът, че няма намерена друга тракийска могила след IV–III в преди Христа.
Планът, по който е построена гробницата, е взаимстван от римските мавзолеи, но кухата колона, златното й сечение, наличието на спираловидна каменна стълба в нея нямат аналог. Зидарията е от редуване на каменни пояси с пояси от тухли, като сводовете са иззидани само от тухли – една напреднала технология за римския период.
Извън сезона Поморийската гробница работи по заявка на тел. 0596/ 22008, Исторически музей „Поморие”. В активен сезон е отворена при следното работно време: юни – септември от 10 до 18 ч., без почивен ден; април – октомври – от 10 до 17 ч., почивен ден – неделя.
