Историята на термометъра

20/02/2015

therИма го във всеки дом – най-обикновеният термометър. На пръв поглед няма нищо сложно в това елементарно устройство. Историята обаче ни убеждава в обратното. От момента на своето създаване до наши дни той е преживял десетки трансформации, докато придобие днешния си вид.

Galileo1597 г.

Историята на термометъра започва в тази далечна година със странното за онези времена изобретение на знаменития Галилео Галилей. Неговото творение представлява тънка колба с издължено гърло, напълнено с вода. Сгряването или изстудяването на въздуха в сферичната част на колбата променяло нивото на водното стълбче. Изобретението на Галилей ражда и легендарен куриоз, който се разказва и днес. Веднъж великият откривател налял в своя термометър вино вместо вода и го изпратил като подарък на свой приятел. Не след дълго получил писмо от него: „Виното беше разкошно, прати още!” Галилей поставя началото, но оттам нататък започват дълги и мъчителни търсения, свързани най-вече с откриването на отправната точка за измерване на температурата. Предлагат се най-различни варианти: най-суровата зима във Венеция, най-горещото лято в Хановер, дори и точката на топене на сметаната.

1709 г.

Докато учените продължават спора откъде да тръгва и къде да свършва температурната скала, немският физик и инженер Даниел Габриел Фаренхайт изобретява спиртния термометър, а няколко години по-късно, през 1714 г., и живачния. През 1724 г. той предлага и температурна скала, според която нулата съответства на най-ниската измерена температура през зимата на 1708/1709 година. По този начин физикът е искал да избегне използването на отрицателни температури, които по тогавашните температурни скали са се налагали дори при ежедневна употреба.
Mercury_ThermometerМеждувременно англичанинът Робърт Хук предлага друг подход: за основа на измерването на температурата да се вземат точката на топене на леда и точката на кипене на водата. Негов съмишленик, проф. Реналдини, прави по темата свое нововъведение: той разбива скалата на Хук на равни части, но… само дванайсет на брой. Естествено, тази скала била крайно неточна и научните изследвания продължили.

1742 г.

След множество изследвания и експерименти шведският астроном Андерс Целзий създава използваната и до днес температурна скала, при която моделът на Хук се състои от 100 деления. Любопитната подробност обаче е, че в първоначалния си вид Целзий приема за 0 температурата на кипене на водата при налягане 1 атмосфера, а 100 градуса е температурата на замръзване на водата. Промяната, при която дефинициите за 0 и 100 градуса се разменят, е направена малко след смъртта му през 1744 г. донякъде поради натиска на Даниел Есктрьом – шведски производител на термометри, използвани от Целзий. Така се появява окончателният вариант на познатия ни доскоро живачен термометър, който впрочем беше анатемосан от ЕС.

2007 г.

През юли 2007 г. Европейският парламент приема директива, която налага забрана за продажбата на живачни термометри.

от

публикувано на: 20/02/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: