Смъртта и данъците били неизбежни. Бих добавила – и рекламите, и рекламите. Телевизионните вървят с телевизора и дистанционното, моят приятел. Отминавам флаерите на улицата, при все че като много студенти и аз съм работила като промоутър и знам колко е гадно. Отказах хартиените фактури. Но пред организираното и напоително пълнене на листовки и каталози в пощенската кутия съм безсилна. На сайта на една фирма за разпространение на листовки, на пазара от 2003-а година, се мъдри:
“В безадресната реклама е от изключително значение да има откритост и двустранен диалог”.
Да поговорим тогава за двустранния диалог. Никой не ме е питал искам ли, не искам ли да получавам каталози и бюлетини и въобще да се печатат в името на потреблението ми.
„…сме разделили градовете на райони и микрорайони с точни линейни граници. Разполагаме и със собствена база данни за броя пощенски кутии във всеки район – прецизно категоризирани по тип застрояване – комплекси, блокове и къщи. (…) установихме, че единственият начин да запазим високия си стандарт, е да изградим собствена национална мрежа“.
Бррр… бизнес субекти по веригата на „безадресната реклама“, искам веднагически да ме изключите от националната си мрежа. Ако това означава да не знам къде се продават най-евтините пилешки бутчета, каскадни орхидеи и 3 телени четки за тефлонов тиган на цената на една, готова съм да поема риска.
И въобще кой гений на маркетинга измисли тоя евфемизъм „безадресна реклама“? Тази реклама се набутва на конкретно моя адрес. С тази непоискана информация, спам, лично аз трябва да се справям.
„За да докажем, че раздаваме всички листовки, разпространителите ни своевременно съставят писмен отчет. В него те отразяват абсолютно всеки вход, до който са имали достъп.“
Това аз много добре го знам. Един път слязох от върха на блока, понеже домофонът не работеше, но звънецът звънеше ли звънеше. Куриерът не е виновен – просто бизнес. Остави мини планина АЗ каталози, които се разпиляха и постлаха като червен килим ЕПК-ато. На следващия ден пък отворих вратата на други двама човеци, които обикаляха да проверят дали входът е настлан.
„Коректното реализиране на целия тираж е критерий дали една рекламна кампания е проведена успешно или не.”
Това е наивно наистина – ефективността на рекламата била равна на засипването на нещастните евентуални потребители. Трогателно като филм на Джузепе Торнаторе. Капиши? По-нататък в същия сайт:
„Нашият задълбочен мониторинг на дейността показва, че в повечето случаи над 70% от напечатаните рекламни материали изобщо не достигат до крайните потребители.“
Дойдохме си на думата, уважаеми дистрибутори на хартиен спам, тук вече си стиснахме ръцете. 70%, а може би дори 80-90-99 на сто от каталозите и рекламите отиват директно, без да са разлистени, прочетени и усвоени, в кашона, поставен в по-гледаните етажни собствености или се валят из снега, калта, локвите и спират в храстите около детската площадка – в по-писюрските такива.
„Количествата, които излизат от печатниците са чутовни и резултатът може да се види във всеки жилищен вход“, коментира Евгения Ташева, координатор на проекти за нулеви отпадъци в „За Земята“.
В същото време от 87 милиона квадратни километра гори на планетата през последните 12 години са унищожени 1,5 милиона. С подобно темпо – ако се задържи, защото тенденцията върви към увеличаване, след седем пъти по 100 години на земята няма да остане нито едно дърво. Който се съмнява, да чете Наталия Коваленко.
От друга страна ще станат 10 години, откакто имаме Закон за електронния спам. Според закона разпространителите на електронна досада плащат до 2000 лева глоба или до 4000 лева, ако са особено упорити.
„Искаме да има регулации за хартиения спам, така както имаме за електронния. Дали със закон, както направиха във Франция, или с доброволно споразумение, каквото прилагат в САЩ, човек трябва да има право да откаже да го получава“, допълва Евгения.
Според нея самите разпространители на листовки имат интерес да не дразнят хората.
За поклонниците на разума, обичащи дърветата и собствения си периметър хора проблемът би могъл лесно да се уреди, като поставят лепенка за отказ от хартиен спам на пощенската си кутия. В офиса на „За Земята“ имат много от тях.
Лепенката няма юридическа стойност и засега никой няма да бъде глобен, ако продължи да досажда. Но е, както казахме – символ на разума, любовта към природата и правото да кажеш „Не“.
