Изкуството за борба със зъбобола е един от най-древните отрасли на медицината. В нея са дали своя достоен принос представители на различни цивилизации и народи. Любопитното е, че много от изобретенията в тази сфера, които се използват и до днес от стоматолозите, били създадени преди столетия и дори хилядолетия.
8-9 хил. г. пр. н. е.
Смята се, че някъде по това време е сложено началото на зъболечението. Предположенията са въз основа на открития през 2001 г. по време на разкопки в Пакистан древноегипетски медицински трактат, известен като Папируса на Еберс. Той датира от края на епохата на Средното Царство и е препис на ранно ръководство по медицина, съставено в началото на третото хилядолетие преди новата ера.
Папирусът съдържа над 900 рецепти за лечение на заболявания и разстройства на храносмилането, сърцето, дихателните органи, слуха и зрението. Сред тях има и рецепти за пасти и мазила, използвани за облекчаване на зъбобол, отстраняване на възпалението на венците, оздравяване на устната кухина и предотвратяване на разклащането на зъбите.
Няма никакво съмнение, че древните египтяни изпитвали огромна нужда от стоматологична помощ. Изследвания на мумии установили, че жителите на Страната на фараоните масово страдали от различни възпаления на челюстите, кариеси и поражения на венците.
500 г. пр. н. е.
По всяка вероятност първите специализирани стоматологични инструменти са били щипките за екстракции (вадене на зъби). Със сигурност древните гърци са познавали това приспособление – Хипократ разказва за него в един от текстовете си.
Някъде по същото време населяващите Централна Италия етруски станали пионери в зъбното протезиране. Те умеели да изработват коронки и дори мостове, които с нищо не отстъпвали на изделията на американските и европейските протезисти в средата на ХІХ век. А лекарят на император Траян – римският медик Архиген, е първият, описал признаците на пулпита и изобретил специално свредло за проникване в зъбната повърхност.
XV в.
Методът на Архиген потънал в забрана столетия наред. Едва през ХV век проф. Джовани ди Арколи от Болонския и Падуанския университет го възродил. Той усъвършенствал клещите за вадене на зъби и започнал да пломбира зъби със злато. Въпреки тази прогресивна крачка до ХVІІ век зъболечението се свеждало главно до вадене на болни зъби, с което се занимавали най-вече теляците, налбантите и бръснарите.
XVII-XVIII в.
Като медицинска специалност стоматологията се зародила в Европа на границата между ХVІІ и ХVІІІ век. благодарение на трудовете на френския хирург Пиер Фошар. През 1728 г. той публикувал фундаменталното „Ръководство по хирургия и зъболечение”, в което дал клинически класификации на много заболявания на устната кухина и описал причините за тях.
ХVІІІ-ХІХ в.
Важен повей в прогреса на стоматологията е появата на порцелановите зъбни протези, които в края на 1880 година изобретил френският лекар Дюбоа дьо Шьоман. Сред другите ключови постижения на 19-ото столетие трябва да се отбележи пломбирането с живачно-сребърна амалгама, приложена за първи път от парижкия стоматолог Огюст Таво през 1816 година.
