Мускулите са топлоцентралата на тялото, потенето – нашият климатик
Защо, когато мръзнем насън, се свиваме на кълбо? Защо водата в морето ни се струва хладка при температура 27 градуса, а същите градуси на въздуха възприемаме като жега? Защо горещината в съчетание с висока влажност се понася по-трудно? Коя дреха най-добре сгрява в студа? Ключът към отговора на всеки един от тези въпроси се крие в способността на човешкия организъм да съхранява телесната си температура в едни и същи граници.
Времето в нас
Всеки знае, че нормалната температура на човешкото тяло е 36,6 градуса по Целзий. Но това не е цялата истина.
Всъщност температурата на тялото не е еднаква навсякъде. Тя се колебае в определени граници.
Вътрешните органи са по-горещи от кожата. Точно затова, когато се мери температурата на кърмаче в ануса, за нормално се приема тя да е около 37,2-37,5 градуса.
Абсолютно постоянна е единствено температурата на мозъка.
Температурни разлики има и по самата повърхност на тялото. Ако здрав човек сложи термометър под мишница, той ще покаже 36,6 градуса. Но ако го подържи в ръка, живачният стълб едва ли ще успее да стигне до това ниво – температурата ще бъде около 27 градуса. А при краката ще е още по-ниска.
Фабриката за топлина
Човекът е топлокръвно същество, организмът му сам поддържа температурата си на определено ниво. Затова и хората не могат да понасят много високи или много ниски температури. Виж, студенокръвните организми нямат никакви проблеми, тялото им се нагрява или охлажда както водата и въздуха. Затова и тях не ги мъчи жегата, а през зимата без проблем се превръщат в парче лед. За разлика от тях, човешката система за терморегулация работи непрекъснато. Нейният двигател са мускулите, които реагират при всяка промяна на вьншната температура.
Представете си човек, който излиза на балкона през зимата само по шорти и тениска. Той инстинктивно ще започне да се движи по-бързо, за да не мръзнс, но ако постои по-дълго на минусовите температури, ще започне и да трепери. Това означава едно – автоматично се е включила защитата на тялото срещу студа. Първи се отзовават мускулите, които започват бързо и неконтролируемо да се съкращават. По този начин те предизвикват усилена обмяна на веществата, което е съпроводено с отделяне на топлина и в крайна сметка човекът по шорти на балкона не се вцепенява от студ.
Ето и друго доказателство, че мускулите са нашата фабрика за топлина. Ако лежите неподвижно, но ги напрягате, отделянето на топлина веднага се увеличава. А в момента на ставане от леглото организмът получава 1,5 пъти повече топлина от предишното състояние. При физическо натоварване топлоподаването се увеличава средно 5 пъти. При това вие няма да преминете в друго агрегатно състояние, а във всяко едно от трите описани положения ще се чувствате комфортно.
У новородените механизмът на терморегулация не е достатъчно добре развит. Затова и най-малкото мускулно усилие, например надаването на вик, може да доведе до силно прегряване на бебето. Пак заради несъвършенствата на терморегулацията бебетата трябва да се къпят в по-топла вода, отколкото възрастните като постоянно се следи дали температурата й не пада. Във водата човешкото тяло се охлажда 14 пъти по-бързо, отколкото на въздуха. Няма нищо странно в това, просто водата притежава в по-голяма степен физичните свойства топлоемкост и топлопроводимост. Затова и температурата на въздуха около 20 градуса ни се струва нормална, но вода със същите градуси ни се вижда хладна.
Най-сгряващата дреха
Хората са измислили топлите дрехи, за да не мръзнат при ниски температури. Но истината е, че не дрехите топлят, а въздухът. Сами по себе си вълната, ватата или пухът не притежават топлина – важен е въздухът между частиците им. Той е лош проводник на топлината, която постоянно се отделя от кожата ни, задържа я, сгрява се, грее и нас. Затова най-топлата дреха е тази, която е съставена от порести структури, задържащи въздуха. Затова и козината на животните настръхва, когато трябва да се сгреят – между косъмчетата се събира повече въздух и кожата се топли по-добре. Впрочем нещо подобно се случва и с нас, когато от студа кожата ни става “гъша”. Ползата не е кой знае каква, но рефлексът очевидно се е съхранил.
Тропическата жега – по-тежка от пустинната
За човешкия организъм е лошо не само преохлаждането, но и прегряването. Отдаването на топлина от повърхността на кожата рязко нараства, когато се потим. Изпарението на телесната течност от своя страна също гълта много енергия. Самият процес на отделяне на пот и изпарението й зависи най-вече от наситеността на въздуха с водни пари. Ако въздухът е влажен, водата се изпарява лошо. Ако на всичкото отгоре е и горещо, човек малко се поти и бързо прегрява. Получава се ефектът на оранжерията – влагата се отделя, но не се изпарява, а се стича по кожата.
Затова горещият и влажен климат се понася по-трудно от горещия и сухия. При сух въздух тялото се поти интензивно, потта лесно се изпарява, което означава и че бързо се отделя много топлина. Така тялото успява да възстанови нормалната си температура.
Факти в градуси
Температурата на тялото варира в денонощието с 0,5-0,7 градуса: тя е най-висока от 16 до 18 часа вечерта и най-ниска – в 3-4 часа през нощта.
Тялото е най-затормозено при атмосферна температура около 36 градуса. Тогава телесната температура се изравнява с външната и не може да се извършва топлообмен.
Най-добрата температура на въздуха за леко облечен човек е около 18-20 градуса, а за гол – 28 градуса.
През лятото в умерените ширини всеки от нас губи около четири литра пот. При тежък физически труд в горещ въздух отделянето на пот може да стигне до 12 литра (толкова например губят металурзите на смяна).
При съвършено сух въздух и температура 50 градуса човек може да преживее, без изобщо да си навреди, около 3 часа.
