Към края на 90-те години на миналия век поетът Борис Христов се завръща от пътуване в САЩ, където имал четения и в разговор с ТЕОДОСИЙ СПАСОВ споделя как бил в един бар и попитал какъв коктейл да си поръча. Барманът му препоръчал „РИБИТЕ СЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД“. Двамата се уговорят да напишат по нещо на тази тема и ето какво разказва ТЕОДОСИЙ СПАСОВ специално за „Картини от една изложба“:
„По това време с БОЙКА ВЕЛКОВА (съпругата на ТЕОДОСИЙ СПАСОВ – б.а.) си мислихме за съвместна изява. Тя имаше виждане за спектакъл с танц с прозорец, който измъкнахме от полусрутената къща на баба й в с. Драгоил край Драгоман. Казахме си, че освен всичко така ще дадем нов живот на прозореца. С хореографа Таня Соколова направиха импровизиран танц, като намерението беше да го поставим на камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов“. Направихме едно представление на спектакъла „РИБИТЕ СЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД“ с моето трио, в което влизаха СТОЯН ЯНКУЛОВ и РУМЕН ТОСКОВ – РУПЕТО. Но СТУНДЖИ получи предложение да замине за Швейцария за дълго време и отпътува. След това поканихме ХРИСТО ЙОЦОВ и нещата станаха много хубаво. Представлението влезе в програмата на Народния театър и пиесите, които бях подбрал, улегнаха и придобиха хомогенен вид.
Всяка пиеса има своята история, а свързващата нишка е моят живот в София и моите пътувания, а накрая идва и тази молитва тази молитва, изпълнена от сина ми ТЕОДОР, която успокоява всичко. Музиката към спектакъла и албума се появи след като се установих в София – това повече е градска музика. Българското присъства, но то е отражение на живота ми тук и на пътуванията ми извън столицата. Например пиесата „Кършеница 216“ е измислена в Катманду в стая 216 в хотела, по време на онзи наш луд преход към Еверест. Сутрин като ставахме се разкършвахме и се получаваше нещо като добруджански танц.
Тази музика е родена след моето идване в София и идеята беше да влязат характерни звуци от града – трамваите, кучетата, които живеят около църквата „Св. Георги“… Тези звуци са записани от ДЖОНИ ПЕНКОВ. Вкарах ги между пиесите. Когато дойдох в София, започнах наново да се ориентирам какво точно да правя. В Пловдив свирехме активно по сватби. След третата сватба в София обаче заявих на фолклорните музиканти, че това повече не ме вълнува, защото тук тъкмо се разсвириш и сватбата свършва. Започнах нов етап в живота си…“
Албума „РИБИТЕ СЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ на програма „Хоризонт“ на БНР, в събота, 12 октомври, след новините от 21.00 ч.
