За съжаление, все още, когато кажем, че нещо „все едно не е правено в България“, обикновено визираме нещо свършено много добре (за разлика от нещата, свършени тук). За щастие, все по-големи стават шансовете да загърбим тази тенденция с всеки следващ пример за българска работа, изпълнена „като хората“.
Именно това виждаме и във видеото към парчето „Fake Fruits“ на Jeremy?. Бая трябва да си изкривиш душата, за да го наречеш черно, като е бяло. Личи си, че тук е вложен труд, мисъл, талант, време, отношение и грамотност. А дали след като отчетеш тези факти ще ти хареса, или не – това вече е въпрос на вкус, разбира се.
Jeremy? разкриват нови посоки в българската музика. И преди всичко са смели. Ето защо за втори път издебвам Ерсин и Ташо, за да си кажат, без да се правят, за видеото, за кавърите, за свръхчовеците, за любовта и още:
Защо не сме свикнали да виждаме музикални видеоклипове на нивото и с качеството на „Fake fruits” в България, при условие, че вие доказахте, че явно може да се правят такива?
Е: За реализацията на „Fake Fruits“ се погрижихме всичко да е възможно най-близо до това, което си представяхме, че трябва да бъде. Когато искаш на първо място най-много от себе си става така, че намираш и други, които искат и могат да правят нещата по същия начин. Повярвайте ни – екипът на този проект е наистина много добър. И свиквайте. Има още много в Jeremy?.
T: В България няма лейбъл, който да направи всичко това възможно. За реализацията на продукт, който да бъде на достатъчно добро ниво, се изисква МНОГО повече от нормалното. Добрата новина е, че се работи, работим много и се надяваме след време да можем да направим така, че и други нови банди да успеят да достигнат мечтите си.
Разни разбирачи обясняват ли ви, че свирите много кавъри по концерти и имат ли право на подобни констатации?
Е: Много се радваме, когато фен изпитва подобна ревност. От друга страна – все още сме в етап на развитие. Печелим нова публика и търсим тяхното внимание. Точно заради примера с „Fake Fruits“ може би вече е ясно, че не бихме свирили нещо, ако не вярваме, че то звучи добре и ни представя по начина, който искаме.
Песните на други изпълнители, които изпълняваме са избрани от нас. Като фенове. Свирим ги, защото ги харесваме и защото знаем, че нашата публика ги харесва. След третия албум на Jeremy? сигурно още ще свирим „Champaign Supernova“. Това е велика песен, която за нас е символ на голяма част от живота ни. Ако ни помага да завършим пъзела – свирим я.
T: Има всякакви хора, а те имат правото да говорят и да коментират. Често ни се случва някой „разбирач“ да изразява мнението си, но, разбира, то е напълно неадекватно. Естествено, това може да ни накара само да се усмихваме. В същото време важи и обратното – когато критиката е градивна, успяваме да се вслушаме, което си е много важно.
Очевидно ви харесват все повече хора, а и свръхчовеци като моделките, с които движите и които допринасят за имиджа ви на истински рокендрол звезди. Все още ли се чувствате като „провали в лицето на обществото“? Странници ли сте? Защо?
T: Едно от най-хубавите неща, което се случи е това, че се създаде „crew“ от много готини и свежи хора-приятели, които бяха с нас през цялото време и ни подкрепяха. Издадохме „Fake Fruits“, направихме турне по случай издаването на сингъла, междувременно всички тези хора бяха с нас, зареждаха ни положително, бяха и са ни голяма подкрепа, а това ни накара да се справим и да продължим с пълна сила.
Освен заради музиката, която правим, вече все повече хора започват да ни харесват заради обкръжението и това, което сме – Jeremy?. Всеки от групата е странен сам по себе си, но когато тези странности ги съберем на едно място, получаваме резултата, който търсим.
E: Никой артист не бива да се срамува от музите си. Нито да се страхува от оценките на другите. Сигурно винаги ще бъдем “провали”, ако обществото ни винаги остане същото. На една стена пишеше “Различен свят не може да бъде построен от безразлични хора” – за мен странници са хората, които не могат да видят този надпис. В момента сме изпълнени с нова надежда и желание за здрава работа в добра посока.
А като секссимволи? Честно? Защо?
E: Чакаме класациите. Вярваме само на доказани статистики.
T: За сексимволи – нека да оставим мацките да преценят това.
Какво толкова ви харесват всъщност?
T: Може би няма нещо, което да не харесат. :)
Е: Искрени сме и докрай в това, което правим. Всъщност, това харесваме и ние, когато го усетим в някого/нещо.
Все си мисля, че винаги ще си струва да се пее за любов. Вечна тема някак. „Fake Fruits“ любовно парче ли е и каква е историята, която разказва?
T: Любовта ще спаси света! А за „Fake Fruits“ Ерсин ще ви разкаже повече.
E: То е неЛЮБОВНО парче. По-точно за края на една любов. Споделянето на емоция е много яко нещо, защото това ти дава възможност да разбереш, че не си сам в чувството си. Всеки човек знае за момента, в който усетиш счупването толкова дълбоко, че трябва да оставиш любовта да умре. А ако се опиташ да я задържиш още малко, на системи – ей това е Fake Fruits.
Този въпрос сигурно ще ви дойде малко в повече, но… Какво е любовта?
Е: 42.
T: Емоционален разкош, който те стиска за гърлото и те кара да не знаеш кой ден сме. Най-красивото нещо, което може да изживееш!
Какво правите обикновено вечер?
T: Повечето хора са активни през деня, докато ние действаме през нощта. Няколко нощни клубове наричаме втори дом и голяма част от вечерите ни минават там.
Е: Рядко помним какво правим вечер. Особено след като се окажем отново в Терминал 1, а и понякога така е по-добре…
А през деня?
T: Денят е голямото събуждане. Дълго правене и пиене на сутрешно кафе следобед. А след това хващам китарата и пробвам темичката, която ми се е въртяла цяла нощ в главата, малко тенис и добър вечер нощ!
Е: Денят започва с душ, кафе и цигара и… аз лично чета новините. Търся новини за хубави неща. Има и такива.
Научили ли сте нещо от някоя българска група някога? Какво?
T: Разбира се! Това е много важно за развитието на всеки музикант! Опитът, който може да получиш от музикантите, които наистина харесваш, е безценен. През годините успяхме да се запознаем с всички групи, които ни вълнуваха и ни караха да вярваме, че има смисъл да го правим и да продължаваме. Симеон Лозанов, по известен като Monyx , е човекът, който винаги е бил до нас и е помогнал изключително много за развитието ни. Благодаря ти, Мони и извинявай ако има нещо, хахах. Остава, Стенли и Людмила, „Анимационерите“ – благодарим ви, че ви има!
E: Благодарни сме много! По едно време споделяхме репетиционна с „Остава“ и помня колко часове наред Жорката прекарваше с китарата пред компютъра – записва, смесва… Работи здраво! Винаги са ни били за пример, но преди това сме приятели! Други случки имаме със Стенли, с Людмила (Loco). Ако не бяха наоколо тези хора, цялата ни история щеше да е друга. Заради групи като тези и “Baby Face Clan”, “Panican Whyasker”, “P.I.F.”, “Анимационерите” повярвахме, че можем да бъдем група. Иначе да свирим и да пием сме се учили сами.
Доколко чисто технически самото свирене като умение е важно, за да правиш смислена музика?
Е: Естествено, че е важно. Чувство и емоция също, особено на живо. “Feeling” му казваме на български. Слушаме Biffy Clyro, концерт – велико! Отвяват със свирене и присъствие. Към нещо такова се стремим и ние. Иначе музиката носи удоволствие на много нива и днес може любимата ти песен да е правена изцяло на компютър. Това не я прави по-малко смислена. Но ако искаш да правиш музика по стария начин – свириш на живо.
T: Важно е, защото трябва да можеш да изразиш това, което мислиш чрез гласа, барабаните, баса и в моя случай – китарата. Ако липсват технически умения, по-трудно ще можеш да се изразиш и отличиш. Една добра група е добра, когато във всички отношения е на ниво, но все пак да не забравяме, че най-важното нещо е това, което казваш чрез музиката си.
Какво следва?
Е: Убер-супер добрият албум и още клипове, турнета и фестивали. 2015 г. вече я виждаме цялата от път и пот. Новата цел е да поставим групата на международна сцена и сме тръгнали натам. Нека наближи още малко моментът и ще разкажем повече.
T: Следва по-трудната част. В момента парчето се излъчва във всички възможни български медии, благодарим за което. В най-скоро време се очаква да се завърти по MTV Adria и MTV Rocks. През тази година ще направим няколко турнета в България, Англия, Германия, Франция, Чехия, Сърбия и евентуално ще посетим още няколко държави. Целта е групата да се представи извън рамките на страната.
Какво не ви попитах, а трябваше и какво щяхте да отговорите, ако бях?
T: Не ме попитахте дали не пея под душа. Не, не пея :)
Е: Mоже ли да си пожелаем нещо? Нали е нова година. Пожелаваме си подкрепа. Да вижат в нас ракета-носител и да ни повярват хората, че идва нещо хубаво и си струва да се полагат усилия, за да се получават нещата. Нека финалът бъде отворен. Дано победят добрите! Аз отивам да си хапна любимата торта за финал…
I’d build a rocket
And put my head inside
If that would help you notice
I’d go outer space
Like I’ve lost my mind
To find wherever you are
Турнето на Jeremy? ще бъде последвано от дебютния им албум, върху който работят в момента. Подробности се очакват съвсем скоро. Fake Fruits вече се предлага във всички онлайн платформи, а феновете могат да последват бандата в YouTube канала им – Jeremy the Wicked.
Снимки: Clamer Design Studio