Макао е само на час с корабче от Хонг Конг, недалеч са и няколко други милионни китайски градове. Бившата колония е единственото място на територията та Китайската народна република, където хазартът е разрешен. След две години ще е готов мост, свързващ Хонг Конг, Китай и Макао и тогава потокът от комарджии ще тръгне още по-мощно.
Някъде към 2006 та година Макао изпреварва Лас Вегас и става най-големия хазартен център в света. The Venetian е казино комплекс в Макао. Не просто едно от многото, а най-голямото казино в света.
Символ на Макао е фасадата на църква от 16 ти век. Тя не е съвсем католическа, защото до фигурите на Мадона и Христос стоят китайски дракони. Запазила се е само предната стена.
Целият град е странна смесица от португалска архитектура, португалски имена на улици, тук-там португалски ресторанти с китайска тълпа, китайски звуци и миризми, китайска храна и храмове, както и световни вериги магазини и бутици, като във всеки голям град в Азия.
The Venetian е обзаведен с реплика на двореца на дожите във Венеция, венециански канали и гондоли. Всъщност цялата бивша португалска колония, а сега самоуправляващ се административен район в Китай, е едно голямо казино.
Автобуси постоянно изсипват хиляди китайци, които хлътват в хладните игрални зали, засядат пред машини и рулетки и с часове не мърдат оттам. Вътре в залите е забранено да се снима, както е в баровете или в района на червените фенери. Явно повечето хора не се гордеят с пороците си.
Сутрин от игралните зали излизат хора с опънати физиономии и сенки под очите като панди. Не са много тези, които изглеждат доволни от свършеното през нощта. Машината за пари, която присветква, дрънка и се върти, не спира нито за час.
Отвън казината граничат с цветни градинки с фигури от анимационни филми, сякаш за да покажат, не всичко тук е порок. Те само засилват усещането за кич, ужасяващ и всеобхватен кич.
Сега се строи нов комплекс с макет на Айфеловата кула пред него. Нищо чудно да последват египетските пирамиди. Тогава ще им липсва само мавзолея на Ленин. Защо да биеш път до Европа или Африка, като всичко можеш да видиш тук в почивката между две залагания. Също като във Вегас.
Би било несправедливо да не се спомене, че в Макао има и спокойни и приятни места. За разлика от казината, например, в китайски храм нямаше жива душа, само дървени фигури на божества.
Подобно е положението в католическата църква „Свети Антон“ (Сан Антонио).
В града има малко място за зеленина, но в една от градинките вървеше фестивал на португалоезичните територии с музика и кухня от Португалия, Бразилия, Ангола, Мозамбик, Източен Тимор и островите Зелени нос. Спрях се да послушам бразилска самба и да погледам африкански танцьорки. Беше красиво.
