В един мрачно-дъжделив декемврийски обяд ме представят на Ся. Тя е директор на българската редакция на Китайското международно радио. Поводът – финалът на конкурса „Вкусът на Китай“, мястото – китайски ресторант в нов софийски квартал, останалите гости – участници в конкурса, предимно от столичното 18 СОУ с изучаване на китайски език.
Както е прието в такива случаи, платата са опразнени за време, непозволяващо пресъздаването им в електронна медия. Опитите ми да проникна в кухнята за да снимам с китайския си таблет колегата си също са неуспешни и на фона на аквариум със златни рибки се опитвам да измъкна от Ся някоя и друга мъдрост за вкуса като част от културата и може би дори философията на Поднебесната империя. За съжаление, ведрото оживление около нас и дискретното осветление на аквариума са причина предимно да преразказвам думите й, като за десерт оставям само поздрава й за празниците.
„Вкусът на Китай“ е само част от стратегията на българската редакция на Китайското международно радио за достигане до млади българи – естествено, чрез сайта им. Другата тема, интересна за повечето българи, ще бъде част от следващ конкурс и е свързана с тайните на източната медицина. Не се и съмнявам в интереса към традиционни и алтернативни методи, гарантиращи ни дълголетие в здраво тяло и съответстващ му дух.
Но тъй като Китайското международно радио има за мисия и запознаването на китайските си слушатели със света, питам Ся за най-интересните й български теми. Традиции, фолклор и рози. С това би привлякла и китайските младежи, жадни за пътувания и опознаване на света. Особено с Празника на розата.
И ако китайските ресторанти бяха първия ни досег с далекоизточните кухни още в началото на промените, да се учудваме ли, че мускалчетата са не по-малко устойчиви в колективното (под)съзнание на най-многобройната нация? И ако достъпността на китайските таблети тук е факт, кой ли ще е достъпният български продукт за китайските ни приятели?
