Агенция „Фокус“ припомня следната справка за избягали животни от зоопаркове:
1993 – Избягала лъвица от плевенския зоопарк
2007 – Две избягали мечки от благоевградския зоопарк. Избягал чакал от софийския зоопарк.
2009 – Опит за бягство на мечка от ловешкия зоопарк.
2011 – Три пъти бяга мечка от зоопарка в Айтос. Избягал енот от кюстендилския зоопарк.
2013 – Избягало кенгуру от частен зоопарк в пловдивския квартал „Коматево“.
2014 – Избягал ягуар от ловешкия зоопарк. Застрелян.
Това е една кратка и неизчерпателна статистика за бягствата на животни от българските зоопаркове.
И да изясним тезата от самото начало – такива затворени пространства за животни не трябва съществуват!
Във времето, в което живеем, в достъпния информационен поток и с възможността за пътувания, клетките с животни не са вариант за опознаване на дивата природа. Просто не е хуманно да ги подлагаме на такова мъчение. Животните имат права, има и закони за защитата им и съответно ефективни присъди за нарушителите. Защо тогава да им се ограничава свободата?
Ето че и любимецът на медиите излезе от своята клетка. В неделния ден – нахранен и в добро настроение – амурският тигър Мърдок се измъкна от своята клетка и се поразходи сред 20-тина посетители. Той се е възползвал от невниманието на един от служителите и е минал през незаключената вратичка.
Слава Богу, никой не е пострадал, включително и майката с двете деца, прекарали сами около 15 минути в компанията на Мърдок.
Ами ако бяха пострадали? Майката? Децата?!? Самият тигър, когото някой в паниката си можеше да застреля, както сториха това с ягуара Алонсо в Ловеч?
Няма отговор, затова да зададем друг въпрос. Защо тигърът Мърдок е пожелал да се поразходи?
Ако сте ходили по зоопаркове, сигурно сте забелязали движението на дивите котки в клетките. Напред-назад. Едно нервно обхождане на територия, която се е свила до няколко квадратни метра. Непоносимо за хищник. Сигурно сте забелязали също и въртенето на главите на мечките, нервните тикове, които развиват бозайниците. Депресията и летаргията им.
А и изпълнението на българските зоопаркове – изцяло решено в бетон, някак си в 21 век е доста далеч от добрите примери. Погледнете как изглежда зоопаркът в Берлин.
Затова животните в един момент, когато имат дори и най-малък шанс, решават да се поразходят. Защото им липсва природата. Свободата. Само да се поразходят – защото, ако тигърът е бил гладен или агресивен, щеше да нападне и да убие попадналата на пътя му майка с децата.
Най-доброто, което им се случва, е да ги упоят, най-лошото е да ги убият след подобни действия.
Вярно е, че за някои видове животни подобен род места са по-благоприятни – осигурена храна и сигурност. Но за повечето бозайници – и не само – животът зад решетки и в плен е, меко казано, непоносим. За тях това е мъчение. Доживот.
Имаме закон, според който за за убийство и измъчване на някои видове животни можеш да влезеш ефективно в затвора. И имаме жестоки затвори за същите тези животни, в които садистично се наслаждаваме как те се измъчват.
Кому е нужно това?
