Стефан Skill Колев е пловдивски диджей и колекционер на грамофонни плочи. Създава в Пловдив „Домъ на плочата SOUL SEARCHIN“ – истински музей и събирателно място за ценители на винила.
Skill e eдин от големите популяризатори на хип-хоп културата в България. Основател е на пловдивския независим музикален лейбъл „7HILLS PRODUCTION“.
Минал си през ерата на грамофоните, през касетки и дискове, но в крайна сметка ставаш страстен колекционер на грамофонни плочи. Защо?
В началото, когато започнах да колекционирам съзнателно музика, започнах с рап касетките. Общо взето, от тях започна тази моя страст. Спомням си, че всичките си пари като ученик (5-6-ти клас) ги давах за тях. Предпочитах да не ям, но да спестявам за касети.
По това време (91-92 година) например един кадаиф беше 11 стотинки, билетът за автобус беше 20 стотинки, а касетата беше 25-30 стотинки. Спестявах си и на края на месеца като събера достатъчно отивах в Мюзик център „Рива саунд“ или в други махленски или централни музикални магазини и им казвах: „Здравейте, какво сте получили ново от рапа“ и те ми изваждаха всичко, което е излязло до момента.
В повечето случаи изборът ми беше повлиян от обложката и почти винаги, ако ми стигаха паричките, взимах всичко. Така за известно време натрупах доста голяма колекция от касети (до 98-ма имах над 400-450 касети). След 97-98 година навлезе CD-то и касетата подаде на него щафетата и, разбира се, аз започнах да колекционирам CD-та. Но точно тогава влезнах в казармата и нещата малко се позабавиха.
Но нека се върнем малко назад – към 93-та, когато започна и другата моя любов – плочите, грамофоните, скречовете и като цяло „професията“ диджей. По това време бях буквално пленен от тези хора, които всички наричаха тогава дисководещи. Може би първият ми спомен от тази моя мания е в началото на тинейджърските ми години. За известно време тогава бях „лъвче“ на големите батковци пред блока в махалата и те един път взеха, че решиха да ме водят с тях на дискотека (вкараха ме по някакъв техен си начин без да ме види охраната). Тогава в тази вечер аз разбрах, че искам да стана диджей. Бях на място, което не съм виждал преди (като космически кораб беше), имаше всякакви светлини, лазери, блицове, пушеци.
Толкова много ме впечатли всичко, че бях зашеметен, но най-силно впечатление ми направи човекът зад пулта, който стоеше нависоко, не откъснах очи от него. Наблюдавах всичко около мен – хората, които танцуваха, смееха се, забавляваха се и всичко това благодарение на човека зад микрофона и грамофоните – „Mr. DJ“. Не знам до днес кой беше този човек, но той притежаваше невероятно присъствие и страхотно излъчване. Слушах как откри вечерта, по какъв начин говори по микрофона, тактичното му отношение към музиката и усещането за настроението на хората (разбира се, тези неща си ги обясних и осъзнах доста години по-късно), просто тогава в този момент бях зашеметен. След като се прибрах вкъщи, аз вече бях подпален и не спирах да мисля за това, което преживях.
Важна роля в по нататъшното ми развитие изиграха и също много ми повлияха радио станциите по онова време (например ТNN, Радио Пловдив и Хоризонт), касетите на легендарния диджей Боби Ай и неговите радио шоута и миксове, списание „Ритъм“ и музикалните предавания по БНТ – по конкретно телевизионното шоу „Треска в събота вечер“, „Скреч“ и месечните класации от всякакъв род, които гледахме със сестра ми.
Излъчваха ги късно вечерта, та беше голяма борба, но все пак родителите ни се смиляваха над нас и ни разрешаваха да ги гледаме. Интересното тогава беше, че ги водеха различни диджеи на живо и нямах търпение да науча нещо ново от музикалната сцена. Точно тогава (както споменах) аз бях много запален по актуалния за 90-те нов музикален стил – рап.
Като видях и чух да обясняват какво представлява грамофонната плоча и как се прави скреч направо бях решен да започна да си купувам „специални“ грамофонни плочи и да се запиша на диджейски курс. Това стана през 94-та. Благодарности към моите първи учители – Пачо Би, Пави Джи и разбира се, третия от тях, на когото най-много симпатизирах, а именно диджей Ерик Пи. Той тогава за мен беше скреч мастъра.
Целият курс се състоеше в това да ни въведат за месец и половина в работата с грамофон и грамофонни плочи. Трябваше да се научим да слушаме, да миксираме и пускаме музика, а за да ни одобрят, че „ставаме за DJ-и“ задачата ни беше вкъщи да се упражняваме здраво с някакви наши плочи, които имаме. Първите такива, които ми попаднаха и съсипах изцяло, бяха старите прашасали плочи на баба ми и дядо ми, които 100% присъстват почти във всеки един български дом. Но все пак плочите бяха от класическия „соц“ лейбъл „БАЛКАНТОН“ и някои румънски на „ELECTRECORD“ и така аз започнах да колекционирам и оттогава не съм спрял.
А на въпроса „Защо грамофонни плочи ?“ – защото имат душа и най-добре ми пасват. И ще допълня казаното с думите на един стар приятел колекционер : „Събереш ли една плоча с друга – то е любов за цял живот“.
Като DJ си избрал да популяризираш забравената българска музика – получава ли се?
Всичко стана пак от само себе си. Благодарение на това, че в първите години разполагах само с български плочи и бях насъбрал доста „БАЛКАНТОН“-ски заглавия, и като съм от тия неуморими хорица, които искат да знаят каква всъщност музика притежават, аз систематизирано и по малко си прослушвах тия плочи. За огромно мое щастие откривах много интересни неща. Първо си ги заделях само и единствено за семпли, с които продуцирах хип-хоп бийтове, но впоследствие реших направо да „пооправям“, ако щете кажете да „ремиксирам“ някои от изровените от мен тракове. Всичко правех по мое усмотрение, важното беше на мен да ми звучи (някои неща от песента оставях и удължавах, други премахвах). Чисто и просто исках да направя траковете по-достъпни за слушане за това време, в което живеем.
Държа да кажа, че не съм прекалявал като някои с „модерното звучене“. Напротив – придържах се към автентичния стар саунд, защото на мен така или иначе не ми допада новото разбиране за звук като цяло. Та така, някъде към 2005-2006 , вече понаправени и готови, започнах да пускам БАЛКАНТОН траковете първо по брейкърските състезания и джемове, на които в повечето случаи бях DJ. Непосредствено с това и по партитата си в кулминационната част изваждах по някой як български „кавър“ на световен хит от доброто старо време и хората полудяваха. И така може би, когато видях положителната реакция на доста различни хора усетих, че в тази позабравена българска музика има все още жар, който някой трябва да разпали и си помислих – „Ха, ами май това ще съм аз“.
Обаче трябваше време, бяха ми нужни около 10 години да популяризирам „Балкантон Носталгия“ – така кръстих тези мои вечеринки, на които се пускат само позабравени български артисти. Тези танцувални вечеринки съм ги правил в различни български градове, заедно с мои приятели меломани-колекционери и в повечето случаи са се получавали доста добре.
Как реагират хората на твоите партита? Старото модерно ли е?
Някои хора, които се интересуват, имат дарбата да чувстват и са поне малко музикално запознати реагират много позитивно, радват се истински, влизат без проблем в ритъма, танцуват свободно и се забавляват на това, което пускам – без значение от коя година е. Те просто са наясно, че не всеки ден ще могат да чуят такава музика и затова се наслаждават пълноценно на момента. Но има и такива образи, които реагират все едно виждат дядо си зад грамофоните – „миришело им на нафталин“ и им е супер странно какви са тия грамофонни плочи и защо, по дяволите, не ги направя на саксии да зарадвам майка си и да си улесня живота като пускам с някаква флашка.
А иначе като става дума за мода, повечето разбирачи в тази сфера казват, че рано или късно се завъртат нещата и сега времето е такова, че всичко, което е винтидж си е модерничко, което за мен е плюс, защото аз наистина харесвам със сърцето си тези „наивни“ стари времена.
Как и къде съхраняваш твоите плочи?
Ако плочите наистина се съхраняват по правилен начин, наистина се запазват без проблеми за дълго време. По такива запустели места съм бил и съм намирал плочи по на 30-40 години и направо съм се изумявал как е възможно да се съхранят и да изглеждат като нови. Единствено трябва да отбележа факта, че винаги хартиената обложка поема мириса на времето и помещението, в което е съхранявана.
Моите плочи се съхраняват в специализирано отделно помещение. Подредени са вертикално, доста голяма част са с полиетиленово пликче за запазване и съхранение на обложката. Грижливо са сортирани по стилове, изпълнители и години. Засега не ги почиствам със специализирани препарати, просто им правя обикновена водна баня, но преди това ги оставям известно време да се накиснат малко. Мечтая си за специализирана машина за почистване, но и на това един ден ще му дойде времето. Но ако някой е решил да ми направи подарък за Стефановден, бих го приел на драго сърце!
Защо беше важно за теб да създадеш „Домъ на плочата“?
Домъ на плочата „SOUL SEARCHIN“ за мен е една сбъдната мечта, която се осъществи благодарение на инициативата „Капана – квартал на творческите индустрии“ на Общинска фондация „Пловдив 2019“, и която беше в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019.
Това е едно уютно местенце за срещи, обмяна на знания и опит на меломани, колекционери и ценители на стария аналогов звук и грамофонната плоча от цяла България. Името „SOUL SEARCHIN“ не е случайно, защото за мен много важно е музиката да има „душа“ и като потребност да не спираме да търсим точно тази жизнено важна частица в нея и покрай това да не забравяме така важните за всички нас духовни ценности.Точно затова идеята за това местенце не е 100 % комерсиална, т.е. не е създадено да изкарва единствено и само пари, напротив – по-важната цел е образователна и възпитателна.
Като човек, част от пловдивския културен живот, аз и няколко приятели ентусиасти усещахме от известно време необходимостта от подобно място, което да бъде в основата на различни артистични културни мероприятия. И мога да кажа, че за половин година се случиха и ще се случват занапред много интересни и различни по своя род следобедни събития.
Правим разнообразни следобедни слушателски часове, в които просто слушаме определен специфичен стил (разбира се, от грамофонни плочи) и си говорим помежду си, като обменяме информация и знания и обсъждаме дадената тема. Например слушателски часове по Jazz, Rhythm ‘N’ Blues, Rock ‘N’ Roll, Afro Funk, Raw Soul, Bossa-Nova, Latin, Roots Reggae, True hip hop, Electronic, български автентичен фолклор и мн. др.
Организират се часове по история и география. Грамофонната плоча отново е с нас и ни служи като помощно средство. В часовете по история присъстващите се запознават с интересни факти от музикалната история на дадени артисти, лейбъли, музикални стилове и т.н. В часовете по география се отправя поглед към световната карта, където интересът и акцентът ни падат върху огромното специфично стилово разнообразие (свързано на първо място с уникалността на местоположението) на континента или страната, която разглеждаме
Канят се интересни хора със знания и опит в музикалната сфера (колекционери, DJ-еи, музиканти, продуценти), които споделят своите преживявания и уроци, натрупани през годините. Важен и образователен е техният подход и специфичен стил на работа, защото по този начин те дават пример за индивидуалност и креативност на младите. И точно това е целта на този тип срещи – да се дадат точните и правилни насоки на бъдещото подрастващо поколение.
Организират се различни уъркшопове: как се семплира (специфични индивидуални начини на различни български бийт мейкъри и продуценти), първи стъпки в свиренето на музикален инструмент и какво е най-важното (китара, тромпет, сакс, кавал, гайда и т.н.), първи стъпки в пеенето, първи стъпки в танците, лушане и анализиране. Прожектират се различни музикално-образователни филми (документални, биографични и др.) интересни концерти, пърформънси и т.н.
Всяка последна неделя от месеца организираме базар за грамофонни плочи, на който се събират колекционери от цяла България и предлагат за продажба или размяна плочи от техните колекции.
Всички тези събития имат за цел да обогатят и разширят музикалните знания и да приобщят повече млади хора към тази страст, а именно колекционирането и отварянето на слуха към виниловия звук. Осъзнавайки интереса в световен мащаб към грамофонните плочи и тяхното бурно завръщане през последните 6-7 години на музикалния пазар и не на последно място липсата на подобно място в града ни, аз и хората около мен сме плътно зад тази кауза. Нашата концепция е да обединим идеите на пробуждащото се младо поколение с културните традиции на древен Пловдив.
Местенцето се намира на ул. „Костантин Стоилов 27“, буквално в центъра на Пловдив до Джамията в най-горния край на „Капана“ (за тези, които не знаят това е кварталчето в центъра под стария град с много малки и къси улички, преди е било изцяло пълно със занаятчийски работилници и магазини). Иначе „Домъ на плочата SOUL SEARCHIN“ както изглежда в момента съм го сътворил общо взето сам с двете си ръце и с безрезервната помощ на няколко верни приятели. Направил съм го с много любов и желание и се радвам, че за половин година се превърна в един оазис за меломани и колекционери от цяла България. Посещават го много хора от всякакви възрасти и националности. Регистрирани сме в няколко световни сайтове за магазини за грамофонни плочи и потокът от чужденци, които търсят подобни места постоянно се увеличава.
Имам традиция всички интересни хора, които идват тук, да пишат по нещо в една специална тетрадка за гости и преди да си тръгнат да ги снимам и качвам снимките в нашата страница. Така след време ще се получи един хубав архив, който ще ни напомня за отминали моменти.
Имате ли някакви ценни плочи, които са със специален статут?
Има доста ценни неща от моята колекция, като албуми и сингли, които (за съжаление на някои страстни меломани) не са за продан, а си стоят като експонати. Най-интересни и ценни за мен може би са тези плочи, които ей така, по случайност са ми попаднали и в които никога не съм предполагал, че ще открия точно това, което отговаря 100% на търсенията и вкусовете ми.
Например доста често ми се случва да купя много плочи накуп, сред тях почти винаги има някаква с невзрачна обложка или просто такава, на която не обръщам нужното внимание, но когато започна да ги прослушвам, за късмет точно от нея изкача перфектно замислен и записан саунд с брилянтни инструменталисти или вокалисти. Ей на такива подаръци от съдбата аз казвам, че са ми най-ценни и интересни.
А за най-скъпите не ми се говори – всяко хоби изисква жертви, но все пак гледам да не робувам на вещите.
Има ли все пак нещо, което те дразни в начина, по който се създава и популяризира музика в България?
Преди се дразнех на много неща и понякога пак се паля. Но сега предпочитам вместо да си хабя времето и енергията в подобни излияния и вълнения, по-добре да правя нещо градивно по въпроса. Старая се да реализирам идеите, които ми идват в главата и засега се получават нещата, може малко по-бавно да става всичко, но важното е, че си се нарежда така както съм си го мислил.
Освен с DJ-ската работа, от 5-6 години работя с приятели музиканти, създаваме наши авторски неща и по този начин се борим с пошлото. Съветът ми към повечето хора, не само към музикантите, а към всички в артистичните среди е да творят повече със сърце и душа и да се стремят да представят свои неща, не само да критикуват, да плямпат с големите си усти и да искат пари. „Повече работа, по-малко приказки“ – така ги виждам аз нещата.
