Казват, че чувството е силата, която свързва разума с тялото. Тази връзка не предизвиква съмнения в никого. Гняв и страх, любов и ненавист, радост и тъга, вина – няма живо същество, което да не познава тези емоционални състояния. Доколко обаче умеем да се справяме с тях и как това се отразява на тялото?
1. ГНЯВ И СТРАХ
В определени ситуации човек може съзнателно да блокира импулсите си. Ако иска да удари някого, който му е причинил болка, но не може, потиска гнева си, но породеното от него мускулно напрежение не спада. Когато това състояние стане хронично, мускулите „застиват“ в напрежение и сдържането на агресията става неосъзнато. След години, когато мускулите започнат да отслабват, същият този човек започва да усеща болки в шията, гърба, кръста. Той дори и не подозира, че симптомите са плод на потисканите някога чувства. Степента на потискане на гнева е различна, индивидуална. Едни избухват от най-малката дреболия, други дават воля на гнева си само при силно провокираща ситуация. Постоянното напрежение в мускулите „втвърдява“ тялото и спира свободното движение на енергия. Стегнатите мускули ограничават дишането, което може да понижи общата жизненост. Когато се потиска гневът, обикновено отслабват чувства като любов, тъга и страх. При много хора емоциите разединяват тялото така, че то блокира дадени чувства много по-лесно, отколкото други. Затова за мъжете е по-лесно да изразят гнева, вместо да плачат, а при жените е обратното.
Страхът е противоположност на гнева. Той има парализиращо влияние над тялото. Когато чувството за страх държи човека дълго в клещите си, тялото сякаш се вдървява. То може да бъде освободено само чрез напрежение в мускулите. Затова страхът може да бъде неутрализиран чрез силен гняв или чрез физическо натоварване.
2. ЛЮБОВ И НЕНАВИСТ
Любовта е топло чувство, благодарение на него повърхността на тялото получава силен заряд от енергия. Любовните импулси пораждат стремежа към контакт и близост с любимия човек в очакване на удоволствието, което ще последва от тях. Повечето хора обаче страдат от „раздвоение“ на чувствата – човек може едновременно да изпитва любов и ненавист към един и същи обект на емоции. Тази двойственост се заражда още в детството, когато в детската душа се борят две водещи чувства към родителите: любов и обида. Възрастният човек, изчерпал любовта, може да се окаже напълно във властта на ненавистта. Но любовта никога не умира напълно. Тъй като любовта и ненавистта са противоположни емоции, ненавистта нерядко се превръща в любов в момента, в който движещият импулс – стремежът към близост, преодолее препятствията, които са го спирали.
Ненавистта – това е реакция на травма, предизвикана от любим човек. Ние се ядосваме на тези, които обичаме, когато разрушават мечтите или представите ни за тях. Казваме, че сме „готови да убием“ или че „изпитваме бясна ненавист“. По този начин се опитваме да преодолеем препятствията на пътя на любовта, като се отнасяме към обекта на тази любов като към враг.
Първата реакция на психическа травма обикновено е тъга и гняв. Ако човек изживява емоционално такава ситуация, чувствата не „замразяват“ тялото. Потиснатата ярост обаче се отразява – появява се хронично напрежение в мускулите, човек започва „да строи планини от лед“, които впоследствие го лишават от възможността открито да изразява чувствата си и от възможността да обича.
3. РАДОСТ И ПЕЧАЛ
Радостта – това е състояние на повишено настроение, npuлив на сили и откритост. В това състояние енергията протича свободно, а чувствата са спонтанни и леки. Енергично протегнатата ръка за поздрав изразява пълноценни и открити чувства. Ако раменете са приведени под товара на тъгата, човек трудно протяга ръка да се здрависа.
Тъгата – противоположното чувство на радостта. Много често ние не си позволяваме да си поплачем, защото се страхуваме да не затънем в печал. Боим се да не загубим самоконтрол. А понякога само когато стигнеш до дъното, можеш да се освободиш от страданията, които те гнетят. Потиснатият плач е разрушаваща сила, която може да травмира вътрешните органи, особено стомаха. Доста психоаналитици са на мнение, че хората, страдащи от различни възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, „плачат вътрешно“.
4. ЧУВСТВО ЗА ВИНА
Образно казано, тази емоция е равносилна на изправяне пред съд. Тя е свързана с убеждението, че сме направили нещо лошо. Мнозина живеят постоянно с чувство за вина, без да нарушават общопризнатите норми на поведение. Те се намират във властта на несъзнателната, формирана още в ранното детство представа, че любовта трябва да се заслужи с добро поведение. Когато майката казва на своето дете, че го обича само когато слуша, тя формира у него чувство за вина. То не се отразява на тялото по някакъв определен начин. Но е свързано с общото ниво на чувствителност в тялото. Чувството за вина може да бъде свързано с потискането на гнева или сексуалността и така да нарушава естественото проявление на сексуалните пориви. Това поражда трайна дисхармония в отношенията с противоположния пол.
Р. S. Може да е много болезнено да разберем и почувстваме колко сме травмирани. Но единственият начин да бъдем отново свободни, е да открием източника на травмата.
