В Балтимор по време на тържествата за 200 годишнината на американския химн.
Текстът е на поета-аматьор Франсис Скот Кей, който изпаднал в неудържим прилив на патриотизъм, докато гледал залива на Балтимор от морето по време на английска блокада през 1814 година.
Британците се провалили при форт Макхенри, а сега укреплението е туристическа забележителност.
Заливът на Балтимор. В САЩ гледат сериозно на кратката си история и по всеки повод навличат дрехи от едно време, най-често военни униформи.
Маскарад във форд Макхенри. След драматизацията на исторически събития се вдига знамето и се слуша химна – с ръка на сърцето, естествено.
За почест! Вдига се знамето. Един от най-известните балтиморци е Едгар Алън По, автор на мрачни поеми и разкази. Сега в града могат да се купят множество сувенири с гарван или с лика на видимо подпийналия По, известен като любител на силните напитки. Говори се, че точно те са допринесли за ранната му смърт (40-годишен), застигнала го на гарата в Балтимор. В продължение на години неизвестен почитател на писателя оставял на гроба му букет цветя и шише коняк за рождения му ден. Градските бездомници бързали да са първи в двора на малката църква всеки 20-ти януари, за да приберат бутилката. Цветята не закачали.
Едгар Алън По без бутилка. Балтимор отдавна не е значимо пристанище и индустриален център. Сега най-големият работодател в града е университета Джонс Хопкинс и болницата със същото име. Това име може да се види на десетки сгради в града, а кампусът е приятно място за разходки сред градини и слънчогледи. Ако ги беше видял Ван Гог, може би щеше да ги нарисува.
