Думите, които се изписаха и изговориха по адрес на безмозъчните пубери-родители от Казанлък, изоставили бебето си минути след раждането в съседен вход, са повече от тежки. Предложенията варират от сравнително кроткото „веднага в затвора“ до графични описания на мъченията, които се предполага, че трябва да изтърпят като последствие на действията си.
И дори в по-меките коментари в стил „това са деца“ не присъства логичния, уместен, разумен въпрос – какво е бъдещето на този мъничък Митко?
Ще стане ли едно бебенце изкупителна жертва на жаждата за наказания и „справедливост“ на измъчените от държавната немощ наши сънародници?
Ще бъде ли до-задълбочена грешката на уплашените деца, които са избрали да го изоставят и – в края на краищата – не ощетяваме ли отново неговия интерес, настанявайки го в приемен дом с перспектива за осиновяване?
Мястото на бебетата е в семействата им.
Социалните служби в България не отнемат деца при чудовищни прегрешения и злодеяния – дечица бити, насилвани, станали свидетели на страховити престъпления се връщат у дома по силата на разбирането, че мястото им е в семейството.
Отделно, държавата и куп неправителствени организации се трепят всеки ден, за да предотвратят изоставянията, да убедят желаещите да се отърват от бебетата си майки, да ги задържат чрез помощ и подкрепа. Така и трябва.
Каква е в своята същност голямата вина на двамата непълнолетни „родители“ – че са били глупави, страхливи, неподготвени и безотговорни? Дали са с нещо по-различни от връстниците си?
Да, вероятно сред 7-те хиляди кандидати да осиновят тъкмо бяло българско бебе има далеч по-добри семейства, хора любящи, за които подобно престъпление е немислимо.
Но генът си е ген.
И ако бабите и дядовците на мъничкия Димитър вземат разумното решение заедно с „родителите“ да отглеждат своето внуче в рамките на семействата, от които е произлязло – държавата не може, няма право да му отнеме тази възможност.
Осиновяването на изоставени, самотни деца е нещо прекрасно, похвално, достойно и добро. Тук обаче не става дума за дете, което никой не иска, а за безумна детска глупост, незрялост, грешка, натворена в 10 минути след кърваво домашно раждане в тишина, срам и ужас.
Димитър има своите майка, баща, баби и дядовци и е негово рожденно право да живее именно с тях.
