„Ако изгубим това усещане, че всеки наш концерт може да е последен, то тогава цялото ни изкуство е изчезнало” – това са думи на композитора Борис Ковач, с които завършва едно наше доста отдавнашно интервю, правено за БНР през 2003г.
И точно в тези думи можем да разчетем ДНК-структурата на съвременната ситуация в музиката (а и не само в музиката), в която имаме от една страна доминиране на непрекъснато мултиплициращия се „продукт на изкуството”, налаган ни от медии, издателски компании, образователни институции и PR-и, но пък от друга – има и хора, които са извън този калъп и подхождат към всеки концерт, към всеки запис, към всяка идея, към всеки слушател с подобаващото внимание и уважение.
И музиката на тия хора, вторите, е различна. Защото те говорят на собствения си език, а не преповтарят това, което ни е удобно да чуем и което се очаква от нас да чуем. Борис Ковач е един от тези кронопи (ако прибегнем до тая толкова хубава дума от езика на Кортасар). Един от онези творци, чието изкуство размества пластове в човешката душа, разтърсва, умилява, кара ни да гледаме замечтано, понякога да танцуваме, понякога да се умълчаваме в размисъл.
Няколко часа преди световната премиера на настоящата концертна програма на New Ritual Quartet на Ковач ви срещаме със самия автор в специално издание на „Бинар Live” – директно от репетицията в Първо студио на БНР.
