Вдъхновена, не – направо окрилена, от всекидневните контакти с колеги и анализирайки самата себе си, реших да оборя няколко твърдения за журналиста като работна единица. А и „журналист“ отдавна вече е мръсна дума. Аз пък бленувах да бъда такава от дете и в крайна сметка станах. Работя от няколко години и се променям стремглаво – надолу. Отчайвам се. Затова реших да бъда откровена докрай и да споделя някои истини, или по-скоро заблуди, които се носят от журналистическата кухня.
1.Комуникативен
Не, журналистът не е комуникативен. Той/тя често страда от тежка и необратима форма на логорея. Има да ти каже хиляди, милиарди неща и то върху теб. Може с равен тон или с ескалиращ, все тая – той/тя ще говори с часове, дни и години, докато ти се опитваш да си кажеш името или че бързаш…
Интересен опит е, ако успеете да го прекъснете рязко, тогава настъпва следният процес – загуба на паметта, темата или въпроса… Може и да си тръгне изведнъж. Обиден, че сте го злепоставили.
2. Компетентен
Това е огромна заблуда. Всъщност журналистът разбира от много малко неща наистина. Понякога ще изскочи с твърдението, че си има ресор. И работи само в дадена област. Там познава шепа хора, около които се върти, и може да ти разказва успешно едно и също нещо постоянно.
Често това е човек, който работи във фейсбук, докато си чати с приятели или разглежда сайтове…
Иначе мисловният му диапазон е безкраен – от ядрена физика до лайфстайл. Като всичко това е научено от телевизора. Чукча книги не чете, той само пише…
Затова и толкова лесно се съчинява за зодии, като същото, мисля, се случва и с прогнозата за времето.
3. Грамотен
Ето тук всички сме единодушни, че в повечето случаи е неграмотен. Може да научи правилото за пълен и кратък член, но пунктуацията си остава вечна слабост.
Никой не е съвършен, ще кажете. Но грешки в заглавията, като Врачка забременява мъж, ми дават увереността да твърдя, че освен неграмотен, журналистът често е и престъпно нагъл в желанието да привлече проста аудитория.
4. Заинтересован
Хората си мислят, че журналистът е ангажиран мисловно и духовно с това, което върши. Поредната заблуда. Отмята се работа, а досадата, с която се правят някои материали е колосална.
Виж, любимо занимание на „компетентни редактори“ е да търсят публикации из нета, които просто да копи-пействат. Взимат текста и слагат Иванка Георгиева за автор, без спомен за предишен линк, от който така услужливо са заели… А за авторско право да не говорим.
Има и други ситуации, в които интервюиращият не знае името на събеседника, с какво се занимава и какво прави там с него. Но материалът се случва. Доказано.
Ако обаче персоната, която е интервюирана, е известна, веднага се променя отношението, защото успехът се предусеща. Изобщо, много обичаме да се къпем в чужда слава, с въпроси от сорта – това ли е мъжът/жената до вас и за какво мечтаете…
5. Добре платен
Това вече е огромна заблуда. Говорим за журналисти, които работят в медии, които не са купени. Важно уточнение. Само като справка – за пишещите журналисти най-високата надница за текст е около 150-200 лв. като такъв тип съдържание изисква време и не може да се ражда през ден.
А и трябва да си известен. Да кажем, като Калин Терзийски. И по възможност да обясниш в статията на целокупния БГ народ защо е нещастен и никой не го обича…
Та, ако видите журналистка с чанта от крокодилска кожа, която говори за свободата на словото, сами си правете изводите как точно си изкарва парите.
Освен това водещият на предаване не е журналист, той е лице, със сигурност с много качества, но зад него стои огромен екип и слушалка в ухото. Друго е да разчиташ само на своята гърбина, която, ако си неудобен, може и да бъде смазана.
Въпреки че това тук рядко се случва.
6. Безпристрастен
Няма как. Винаги има страст. Страст към парите, контактите и успеха. Те почват да владеят съзнанието на оформящия се журналист около първата година, освен ако още в студентските години не е усетил откъде духа вятърът. И се почва едно гърчене, едно бълване на змии и гущери, свят да ти се завие, както е казал поетът.
Чувала съм за студентки – журналистки и пиарки, които се присламчват към известна личност, симулират приятелство и успешно се вдъхновяват за истории, които да драскат в престижните медии, за които работят.
7. Човек с мисия
Сега, докато пиша, се опитвам да се сетя за името на известен журналист с мисия. Е, колкото и да се напъвам, не мога. Повечето, които познавам с мисии, са неизвестни, зле платени и висят на косъм така или иначе. А може би така и трябва. Да се знае цената на обективния журналист в България.
Виж, сещам се много рязко за Волен Сидеров или Николай Бареков, които определено си имаха мисия – да скочат с двата крака в политиката. The Next Level на лъжи, измами и продажност.
