Разбира се, заглавието е уловка. Големият гръцки контрабасист, театрален композитор и въобще мултиинструменталист, пътешественик и кроноп (в най-пълния смисъл на Кортасаровото понятие за кроноп) Костас Теодору и Дине Донеф са едно и също лице. Костас/Дине е достатъчно добре познат на българската публика още от времето на „Балкански коне“, а иначе музикалните му сътрудничества и срещи по пътя обхващат един изключително широк диапазон – от Савина Янату до Арто Тундчбояджиян, от Аня Лехнер до Мишел Годар и от тувинската фрий джаз певица Саинкхо Намчъйлак до живеещата в Истанбул маорска арфистка Наталия Ман. Славянският му произход и общият език са още една предпоставка за честите му гостувания и в Македония и България, където съвместните му проекти с музиканти като Тони Китановски и Теодосий Спасов са задължителни за фонотеката на всеки меломан. Тази година той е и един от основните участници в новия софийски джаз фестивал „Жълтите павета“ в Театъра на армията (10-11 октомври), като специален гост в групата му ще бъде и кюрдският перкусионист от Турция Иззет Къзъл, член на няколко от групите на създателя на нюйоркския лейбъл Nublu Илхан Ершахин. В платформата Binar Live Костас ще участва броени часове преди концерта си в Театъра на армията, като това дали ще излезе с контрабас, китара, перкусии или някакъв друг инструмент, е изненада и за самите нас… А ето какво казва и самият той в едно интервю, правено в 3 през нощта на маса в Турската чаршия в Скопие на 30-ата годишнина на Скопския джаз фестивал: „Най-хубаво е да излезеш да свириш някъде, където не те познават… Гледат хората, свири някой. И им харесва. В музиката има нещо… За мен музиката е хубаво да казва нещо, да разказва, не само да звучи. За мен цялото изкуство е нещо като литературна работа. Историята е важна, не е само до-ре-ми-фа-сол-ла-си“…
