Колкото са родителите по земното кълбо, толкова теории за възпитанието съществуват. Така е! Така е, защото всеки преподава на потомството си полезните от негова гледна точка житейски правила, умения и ценности. Мъдрият родител обаче винаги помни максимата, че човек се учи, докато е жив и не гледа на възпитанието като на еднопосочна улица. Той също наблюдава и усвоява полезни житейски уроци, родени направо от чистия разум на своето дете.
Не зацикляй!
Малчуганите лесно се разстройват заради дреболии. Но и обратното: лошото настроение при тях е като летен дъжд и отминава за минути. Възрастните „отглеждат” своите обиди, тревоги и притеснения с месеци и години. Научим ли се по детски да не зацикляме в тези състояния, определено ще живеем по-лесно.
Преодолей рутината!
Току-що проходили в света на възрастните, малките същества ни удивляват със способността си доброволно да повтарят едно и също действие по сто пъти на ден: да слушат една и съща приказка, да събличат и обличат куклата отново и отново, да строят кула от кубчета и след това тържествено да я разгромяват. Недоумяваме: как не им омръзва? За тях повтарянето на едни и същи действия не е рутина, а добре разчетено изразходване на енергия. Ако възприемем тяхното отношение към еднообразните действия, понятието „скука” ще изчезне от речника ни.
Подчини се на умората!
Умилителната гледка как то заспива на масата редом до купичката със супа всъщност е доста поучителна. Когато е уморено, то просто ляга на пода и единственото, което позволява, е да го пренесеш в креватчето. То знае кога силите му се изчерпват и тутакси превключва на режим за отдих. Тази уникална способност да усещаш навреме умората и да се съобразяваш с нея изчезва някъде с годините. Дошло е време да я намерим.
Слушай тялото си!
За да накараш едно дете да изяде това, което не обича, трябва да проявиш букет от таланти и да обединиш усилията на педагог, актьор, клоун и проповедник. Струва ли си обаче? Погледнете сега вашия хранителен режим: не ви ли се налага да преглъщате блудкави блюда в името на здравето си или пък заради поредната диета. Да, правите го, но бързо ви омръзва. И пак се връщате към старите, вредни (вредни, ама вкусни) навици. Далеч по-умно е да подражавате на малкия мъдрец вкъщи и да ядете само това, което ви харесва.
Бързай бавно!
Всяко дете упорито се съпротивлява на графици и разписания. Ние пък броим това за сериозен източник на напрежение. Такива мъки са неизбежни: трябва да го научим да се подчинява на живот под час! Прави сме, но само докато не се погледнем отстрани. Възрастните напълно са загубили способността да не бързат – дори и когато не се налага да го правят. А децата притежават уникалната дарба да пилеят време за това, което им е интересно. И така трябва – този тип поведение разтоварва от стреса и развива способностите. Да губиш време за дреболии или пък за забавни „глупости” не е разкош, а необходимост, която те кара да се чувстваш човек.
Живей като на игра!
Малчуганите умеят да превръщат и най-скучното занимание в игра. Измислят си допълнителни правила, поставят си цели и гонят рекорди. На пръв поглед всичко това сякаш говори за неспособност да се концентрират, но всъщност този подход им позволява да съхранят траен интерес към задължението си. Защо да не можем и ние да се научим по същия начин да превърнем досадното бърсане на прах в забавна семейна оперета. Или пък да включим елементи на игра в рутинните задачи в службата. Тогава и ще живеем по-щастливо, и деловите ни качества няма да залиняват.
Бъди любопитен!
„Защо котката не ходи само на задните си лапи? Защо слънцето не пада?” „Не може ли да мисля, вместо да спя следобед в детска градина?“ Пороят от остроумни детски въпроси често ни поставя в задънена улица. Но дежурното измъкване: „Когато пораснеш, ще разбереш!” не върши работа. Тези въпроси не са досадни, те просто са изместени в съзнанието ни на заден план от тривиалностите на ежедневието. Да се намери изчерпателният и в същото време достъпен отговор е доста трудно, но ако се положат усилия, печелят и двете страни. То учи, вие също, защото постепенно усвоявате онзи философски поглед, който отваря сетивата за истински важните неща в живота.
Мисли нестандартно!
Обичате ли да гледате детски филмчета? Отдавна не го правите, скучно ви е, нямате време. Опитайте, настанете се удобно заедно с вашето дете и не след дълго ще установите, че откривате нови, неподозирани нюанси в сцените, които уж помните наизуст още от вашето детство. Сега вие просто гледате през неговите очи и се зареждате със свежи възприятия. Връща се способността ви да забелязвате необичайното, неочакваното. Това е голямо богатство. Нарича се креативност.
Прави глупости!
Големи и сериозни хора посещават психологически тренинги, където за много пари им позволяват да пълзят по пода, да си смучат палеца, да имитират котешко мяукане или пък да си представят, че са Батман. Всичко това се прави с терапевтична цел. Когато сте с децата си, можете да си проведете терапията безплатно. Играта не е само удоволствие, а и невероятно емоционално разтоварване, шанс да позагладиш острите ръбове на прекалено сериозния живот, да възстановиш вътрешното си равновесие. Светът щеше да е далеч по-добро място, ако беше пълен и с игрални площадки за възрастни.
Тичай, скачай, викай!
Нормалното дете е палаво и много активно. То не седи кротко, а се катери. То не върви спокойно, а тича. Подражавайте му и ще се чувствате много по-бодри.
Преоткрий детето в себе си!
Забравили сме вече, но и ние сме били деца. И нас са ни възпитавали, месили и моделирали, докато станем организирани, склонни към самоограничения и не много щастливи. Но някъде вътре в нас продължава да се крие едно дете. То е важна част от нашия дух, който таи в себе си енергия, творчество и радост. И реалните деца са тези, които могат да го освободят. Вашият син или дъщеря са вашите малки психотерапевти. Следвайте ги! Заедно ще откриете щастието.
