Какво сънува тази нощ? Невидим фантом те преследваше през тъмни, гъсти гори или си разменяше ласки с холивудска звезда, или пък просто си пазаруваше в близкия супермаркет? Според проучване, което е анализирало повече от 22 000 съня, най-вероятно насън ти се е случило последното.
Сънищата, някои от които датиращи от края на XIX век, са събрани в Dreambank (Банка за сънища) в Калифорнийския университет. Банката разчита на добрата воля на хората, които се обаждат, за да разкажат какво са сънували. Анализът им дава на изследователите нови знания за природата и съдържанието на сънищата.
Проучването не потвърждава масовите твърдения, че сънищата ни са пълни със секс и религия. Напротив – 8 от всеки 10 са свързани с обикновени ежедневни грижи и интереси като родителите, приятелите, шофирането, шопинга и спорта. Мъжете може и да мислят за секс на всеки 7 секунди, но сексуалните им сънища далеч не се случват толкова често.
От векове сънищата са обект на огромен интерес заради сюрреалистичното им съдържание, невъзможността да ги контролираме и липсата на всеобщо прието обяснение за това какво представляват и
дали имат, или нямат някаква цел
Въпреки че няма консенсус относно целите на сънищата, ако има такива, съществуват много теории по въпроса. Част от тях предполагат, че сънищата са случайни „снимки”, създадени от мозъка, докато той обработва събитията от предишния ден. Други твърдят, че сънуването се дължи на нуждата на мозъка да се занимава с нещо, със собствени „филми”, докато тялото спи.
Трета теория твърди, че сънищата са част от стратегията за оцеляване, възникнала при ранния човек, за да му помогне, докато спи да разпознава и да се справя със заплахите във враждебния свят. Четвърта смята, че сънищата притежават свойството да „разплитат нишките”, помагайки ни да решаваме проблеми, с които не можем да се справим в будно състояние. Или пък, че са част от процеса на запомняне на събитията от предния ден. И не на последно място е теорията, в която мнозина вярват – че сънищата по някакъв начин могат да предсказват бъдещето.
Имат ли функция?
Въпреки че теориите са много, привържениците им се делят на два лагера: тези, които смятат, че сънищата имат някаква функция, и тези, които предполагат, че са безцелни. „Фактът, че си спомняме много малко от сънищата, в най-добрия случай няколко процента, говори в подкрепа на това, че те нямат никаква функция. Ако са толкова важни, защо не си спомняме повече от тях?”, казва д-р Бил Домхофф от Калифорнийския университет в Санта Круз, където е Dreambank. „Ние сме мислещи създания, но това не означава, че всички форми на мислене имат някаква функция. Към момента, във всички проучвания на сънищата те изглеждат като „отпадъчна” продукция, импровизирани истории за убиване на времето до сутринта”.
Д-р Домхофф и колегите му са използвали нови методи за търсене, за да проучат съдържанието на индивидуалните сънища в Dreambank, база данни, в която са събрани нощните видения на най-различни хора – от учени и академици до тийнейджъри, домакини на средна възраст и пенсионери. Банката включва 86 съня от студент по психология в Масачузетския технологичен институт от 1897 г. до 1900 г. и от психолог, записани в периода 1913-1965 г. Когато изследователите търсели в банката по ключови думи, те открили, че връзките към сексуални контакти и религия са сравнително редки. Само в 2% от записаните мъжки сънища е имало секс и в едва 0,4% от дамските.
В 3,3% от сънищата има замесени църкви, катедрали, храмове и въобще религиозни сгради и едва в 0,8% – специфична религия или деноминация.
„Откритията повдигат въпроса защо много повече мислим за секс в будно състояние, отколкото в сънищата си”, чудят се изследователите. „Въпреки че сънищата и сексуалността са често неразривно свързани в популярната култура, може би частично заради теорията на Фройд, занимаваща се със скритите сексуални значения в повечето сънища, проучванията показват, че има малко откровено сексуално съдържание в сънищата.”
А какво сънуват хората най-често?
Според проучването около 75-80 процента от сънищата се занимават с ежедневни лични притеснения и интереси. Учените анализирали детайлно поредица от сънища при един човек и установили, че майка му и баща му се появяват в 23,9% от тях, приятелите – в 53,9%, шофиране – в 24,5%, разходки навън – в 17%, ядене – в 13,7%, и спорт – в 6,1%.
Теорията, че сънищата не са пълни с магически светове и странни фантазии, а често са свързани със събития от ежедневието, се подкрепя и от други проучвания. Например изследователи от университета във Флоренция открили, че музикантите сънуват много повече музика и два пъти по-често, отколкото немузикантите. Други проучвания показали, че броят на жените, които сънуват работата си, се е увеличил пропорционално с броя на жените, които работят.
Еволюционна цел
Въпреки че съдържанието им, пълно с ежедневни теми, подкрепя идеята, че сънищата нямат някаква функция, други проучвания доказват обратното. Изследователи от университета в Турку, Финландия, са открили доказателства за еволюционната функция на сънищата. Те анализирали 600 съня и открили, че две трети от тях съдържат поне едно предупреждение, а 60% от събитията в предупрежденията може напълно реално да се случат в живота. Идеята е, че докато сънува, мозъкът създава модел на света, в който взима предвид това, което се случва в реалния живот, за да планира стратегии и да разрешава проблемите.
„Хипотезата е, че биологичната функция на сънуването е да стимулира застрашителни случки и да репетира възприемането на заплахата и нейното избягване”, казва д-р Антти Ревонсуо, психолог в университета в Турку. „В древността човешкият живот е бил кратък и пълен със заплахи. И механизмът на производство на сънища, който има склонност да селектира застрашителни случки и да ги симулира отново и отново, вероятно е бил ценен за развитието на умения за преодоляване на заплахите.”
Помощник в обучението?
Проучване на Харвардския университет откри доказателства в подкрепа на идеята, че спането и сънуването подобряват ученето през деня. Изследователите открили, че когато събудят току-що заспали хора и анализират съдържанието на сънищата им, се оказва, че в тях има картини от компютърната игра, която са играли, преди да заспят. Това, казват учените, предполага, че нощната дейност на мозъка помага на участниците да играят по-добре играта.
Джим Хорн, директор на Център за проучване на съня в Университета в Лафбъро, Великобритания, и автор на книга по темата, е скептичен относно смисъла на анализирането на сънищата на другите. „Хората, които обсесивно записват сънищата си, сигурно не са нормални сънуващи. Повечето нормални сънуващи няма да си спомнят сънищата си, защото те по принцип са баласт. Повечето сънища продължават по 20 и повече минути, така че споменът за тях често е много по-кратък и изопачен”, казва той.
Хорн добавя, че идеята, че сънищата имат някаква съществена функция, се отхвърля и от проучване, показващо, че хората, които употребяват определени лекарства, включително антидепресанти, не сънуват въобще в продължение на месеци. Сънищата, предполага той, са последствие от нежеланието на мозъка да бъде изключен за цели 8 часа и нуждата му да бъде стимулиран. Работата на сънищата, изглежда, е да забавляват мозъка, докато тялото спи. „Те са киното на съзнанието, в което мозъкът създава филми, които са забавни, но не означават нищо и лесно се забравят.”
НЯКОИ ФАКТИ
Кошмарите
Според специалиста по сънищата д-р Партиша Гарфийлд, бивш президент на Асоциацията за проучване на сънищата, съществуват 12 основни кошмара, които са универсални. Сред тях са да те преследват, да се окажеш гол на публично място, да се давиш, падаш или да бъдеш нападан от мъртъвци.
Характер и сънища
Хората с по-консервативен характер по-често сънуват, че ги преследват, че падат от високи сгради или изпитват насън чувство на недоволство и нещастие. Също така при тях сексуалните сънища са по-редки, според проучване на университета в Санта Клара, Калифорния.
Внимавайте какво четете
Хората, които обичат да четат фантастични романи, са по-податливи към нощни кошмари. Децата, които четат „страшни” книги, са три пъти по-застрашени от страшни сънища, според проучване на университета в Суонсий. Сънищата на любителите на романтичните романи са пък по-емоционално наситени.
Да летиш насън
Един човек на всеки 12 е имал скорошен сън, в който е летял, според проучване на университета в Манхайм, Германия. Според учените едно от обясненията за летящите сънища е фактът, че все повече хора летят често със самолет.
Не гледайте новини
Темите на сънищата се променят според това за какво се тревожим. Според сънища, записани в Световната банка на сънищата, това, което сънуваме нощем, се влияе от това, което слушаме и гледаме в новините. Атаките срещу Световния търговски център от 11 септеври 2001 г. са влезли в сънищата на много хора, показват записите. Напоследък там присъстват и свързани с промяната в климата сюжети.
Сънищата в цифри
- 5-30 минути е средната продължителност на един сън.
- Сънуваме на всеки 90 минути.
- 33% от сънищата съдържат някакво нещастие.
- 25% от сънищата се случват на познато място.
- 50% от социалните взаимодействия в сънищата са агресинви, често насочени срещу сънуващия.
- 95 до 99% от сънищата си забравяме.
