Всеки момент от нашата жизнена дейност е непрекъснат двубой между антиоксидантите, защитници на живота, и свободните радикали, причинители на смъртта. Проучвания свързват ниските нива на антиоксидантите в кръвта (бета-каротин и витамин Е) с повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, рак (особено на дебелото черво) и някои дегенеративни заболявания при възрастните хора.
При нормалната обмяна на веществата в човешкия организъм се образуват свободни радикали (реактивни форми на кислорода). Този процес се усилва под въздействието на инфекциозни агенти, тютюнопушене, ултравиолетови лъчи, радиация и замърсяване на въздуха.
Антиоксидантите са молекули, които могат безопасно да взаимодействат със свободните радикали. Една антиоксидантна молекула влиза в реакция само с един свободен радикал. Затова трябва непрекъснато да се осигуряват антиоксиданти в човешкия организъм. Основната причина за свързването на плодовете и зеленчуците със здравословното хранене е съдържащите се в тях антиоксиданти.
Провитамин А (каротин)
Най-разпространеният провитамин А е бета-каротинът. От него в стените на тънките черва и в черния дроб се синтезира витамин А, но само при наличност на мазнини.
В плодовете и зеленчуците се съдържа неговият предшестващ стадий – провитамин А (каротин). Каротинът, превърнал се във витамин А, стимулира регенерацията на епитела на кожата, растежа на костите и тъканите, повишава защитните сили на организма, участва в обмяната на веществата и влиза в състава на родопсина, от който зависи чувствителността на ретината към светлината. Затова при ранен недостиг на каротин се появява “кокоша слепота”.
Други признаци на дефицит на витамин А са вроговяване на кожата, възпаление на лигавицата на носната и устната кухина, на белите дробове, стомаха и червата, на половите органи, дегенерация (израждане) на чернодробната тъкан и други.
Богати на каротин са плодовете и зеленчуците с жълто-червен и оранжево-червен цвят, като моркови, червен пипер, домати, тикви, кайсия, пъпеш, шипка, арония и други. Витамин А се съдържа в говеждия и кокошия черен дроб, в яйчения жълтък.
Витамин Е (токоферол)
Наричат го “бодигард” на организма поради изразените му антиокислителни свойства. Установена е връзка между витамин Е и обмяната на мазнините. Токоферолът предпазва от окисление незаменимите мастни киселини, витамин А и каротините и някои ензими и хормони.
Известен е като витамин на размножаването, защото е отговорен за нормалното функциониране на половите жлези, менструацията, забременяването и раждането. Известна е ролята на токоферола за повишаване на физическата издръжливост.
При недостиг на витамин Е се нарушават размножителните процеси. При мъжете настъпва атрофия на семенните канали, израждане на сперматозоидите и смущения в оплождането, а при жените – затруднено износване на плода, аборти и непълноценен плод.
Витамин Е предпазва клетъчните мембрани от увреждане, забавя процеса на стареене и увеличава средната продължителност на живота.
Токоферолът стимулира кръвните липопротеини да извличат холестерол от тъканите и възпрепятства развитието на атеросклерозата. При недостиг на витамин Е много лесно се окислява и изчерпва гликогенът в сърцето, мускулите, черния дроб и мозъка. В резултат на това се нарушават сърдечносъдовата система и опорно-двигателният апарат.
Витамин Е се синтезира само в растения. Дефицит на витамин Е се среща рядко, защото приемането на една супена лъжица слънчогледово олио, две супени лъжици рапично олио или една кафеена чашка ядки осигурява необходимото дневно количество.
Витамин C (аскорбинова киселина)
Той е най-разпространеният в природата витамин – биосинтезира се от глюкоза в почти всички висши растения и животни. Човешкият организъм си го набавя с храната. Този незаменим витамин е необходим за всяка жива клетка, защото активно участва във всички окислителни и възстановителни процеси при обмяната на веществата.
Той е необходим за образуването на колаген, а той спомага за заздравяване на рани и на костни наранявания и предпазва капилярите от увреждания. Витамин С подпомага усвояването на желязото, участва в продукцията на хормона на щитовидната жлеза и при регулирането на телесната температура и повишава устойчивостта на организма на инфекциозни и простудни заболявания. При състояние на стрес витамин С се изчерпва.
Симптомите на недостиг на витамин С първоначално са физическа и умствена умора, анемия и безсъние.
Витамин С се съдържа в много плодове и зеленчуци – шипки, лимони, портокали, киви, касис, арония, ягоди, малини, къпини, вишни, сладък червен пипер, магданоз, домати, зеле, маруля, зелен лук, коприва и много други.
Витамин В9 (фолиева киселина)
Фолиевата киселина се съдържа в животинските и растителните продукти, но биологичноактивната си стойност получава от чревната бактериална флора при храносмилането.
Фолиевата киселина стимулира образуването на еритроцитите и левкоцитите, спомага за намаляване съдържанието на холестерола в кръвта, катализира синтеза на важни за черния дроб съединения.
Приемът на фолиева киселина с храната като цяло е достатъчен. Консумирането на сурови листни зеленчуци гарантира дневния прием на витамина. Значително се повишава нуждата от витамин В9 при бременност, раждане и развитие на малките деца. Неправилното хранене и хроничният алкохолизъм може да причинят недостиг на фолиева киселина.
Напоследък поради широкото използване на антибиотиците в терапията понякога се стига до тежки поражения на чревните бактерии и до дефицит на фолиева киселина.
Фолиева киселина се съдържа в салатата, магданоза, спанака, цвеклото, картофите, доматите, баклата, фасула, пшеницата, ръжта, хлебните и бирените дрожди (маята), млякото, яйцата, черния дроб и други храни.
Селен
Този биомикроелемент е незаменима съставка на ензима глутатионпероксидаза, който заедно с витамин Е и други антиоксиданти образуват защитната бариера на клетките срещу свободните радикали. Затова някои наричат селена “сребърният войник”.
Селенът защитава чернодробната тъкан от радиация и други токсични въздействия, стимулира имунната система, участва в синтеза на съдържащите йод хормони на щитовидната жлеза.
Прилага се при отравяне с тежки метали, радиация и други интоксикации. Включва се в лечебните програми при различни кожни заболявания.
При дефицит на витамин Е и селен се задълбочават некротичните процеси (отмиране на клетките в сърцето и черния дроб). В райони с ниско съдържание на селен в почвата, хората страдат по-често от сърдечносъдови заболявания и рак. Дневната доза от селен се набавя чрез балансирано здравословно хранене – консумиране на мляко, риба и разнообразни плодове и зеленчуци.
Мед
Медта участва в синтеза на хемоглобина и колагена, в окислението на глюкозата, като стимулира отделянето на инсулин и при разграждането на чернодробния гликоген според енергийните нужди на организма. Тъмнокафявият пигмент меланин на кожата, космите и ретината на окото съдържат мед.
В зрелия човешки организъм почти не се развива дефицит от този микроелемент. Мед се съдържа в растителните храни – картофи, домати, моркови, цвекло, пшеничен зародиш. От плодовете с по-високо съдържание на мед са ананас, фурма, къпина, малина, дюля, касис, черна боровинка, круша, ябълка, вишня, слива, праскова, арония.
Цинк
Влиза в състава на над 70 клетъчни ензима. Цинкът участва в образуването на хормона на задстомашната жлеза – инсулин, който е отговорен за въглехидратната обмяна. Освен това цинкът стимулира растежа при децата и възстановяването на организма след операция. При недостиг на цинк започва окапване на косата и вроговяване на кожата, а при излишък се появяват смущения в храносмилането.
Балансираното хранене осигурява на организма необходимото количество цинк.
Основни източници са житните растения и млечните и месните храни. Вегетарианците често имат дефицит, защото той се съдържа главно в храните от животински произход.
Флавоноиди
Флавоноидните гликозиди са с различни оттенъци на жълтия цвят. Те повишават еластичността на кръвоносните съдове и ги предпазват от разрушителното действие на холестерола. Затова намират приложение в народната медицина при лечение на различни кръвоизливи, при начална форма на склероза на кръвоносните съдове и за повишаване на имунитета на организма срещу болести. Флавоноидните гликозиди се използват и при сърдечни заболявания, хипертония, хроничен хепатит и кожни заболявания.
Повечето плодове и зеленчуци и някои напитки като чай и вино съдържат флавоноиди.
Антоциани
По химична структура и действие те са близки до флавоноидите. Те повишават устойчивостта на капилярите, действат противовъзпалително и засилват остротата на зрението.
Антоциановите гликозиди са червени, сини и виолетови багрила, които се съдържат в плодовете и цветовете на много растения – вишня, слива, касис. Особено активни са антоцианите, съдържащи се в плодовете и листата на черната и червената боровинка.
