Ден след като ДКЕВР окончателно одобри 9.79-процентното увеличение на сметките за ток ЕРП-тата заплашиха с режим, защото не им достигали средства за поддръжка на разпределителната мрежа. Подобно изказване съдържа скрито послание, че увеличението е недостатъчно.
С предприетата стъпка регулаторът, чийто състав беше обновен от служебното правителство, направи реверанс към следващия кабинет, на който няма да се налага да взема непопулярното, но неизбежно решение за повишаване на цената на тока, от гледна точка на функциониращата у нас енергийна система.
Въпреки тази дребна услуга, не е сигурно дали отново бумерангът на народното недоволство няма да се обърне към правителството, защото поради държавното регулиране на цените на електричеството, номерът за противопоставяне на двата края на веригата – клиентите срещу ЕРП-тата (енергоразпределителните дружества), не минава. Отдавна е ясно, че кучето е заровено другаде.
През 2013-та, когато кабинетът на Борисов подаде оставка заради сметките за ток, ДКЕВР беше залята с рекордното количество от 8000 жалби до края на третото тримесечие.
„За периода януари-септември на тази година получихме 800 жалби срещу ЕРП-та, които са с различно естество: качество на електроенергията, чести прекъсвания на захранването, корекция на сметки“, обяснява Илиян Илиев, член на ДКЕВР с ресор „Електроразпределение“.
Впечатление прави намалението от 10 пъти на жалбите, което Илиев обяснява с инициираната разяснителна кампания за битови и стопански абонати на електро-, ВИК и топлоразпределителни дружества от страна на регулатора. До момента тя е проведена в 9 областни центъра (или около 1/3 от общо 28) и предстои да обхване и оставащите 19. Все пак, освен разяснителната кампания и положените усилия от членовете на регулатора, не може да изключим от кръга на логичните причини за спада на жалбите и ролята на политическите решения за занижаване на цената на електричеството.
ДКЕВР: Повечето жалби срещу ЕРП-тата са основателни
Около 60% от заведените от началото на годината жалби са били основателни, поясни още Илиев. Въпреки това, ДКЕВР е втора инстанция, т.е. потребителите трябва да отнесат оплакването си първо към ЕРП-то и ако не получат отговор или ако не са удовлетворени, могат да се обърнат към регулатора.
„От средата на 2013-та ДКЕВР не разглежда жалбите по документи, а прави и много проверки на място, особено ако се касае за прекъсване, изключване на напрежението или за колебания“, казва още той. Контролът на качеството е възможен, пояснява Илиев. В таблото, където е електромерът, се монтират уреди на ЕРП-то и на регулатора, които независимо измерват напрежението на всеки 15 минути в продължение на 7-дневен срок. А честите изключвания на тока се доказват и от диспечерския дневник на оператора.
Завишеното отчитане е рядкост и лесно се установява
В повечето случаи жалбите за завишено отчитане са неоснователни, коментира членът на ДКЕВР Илиян Илиев. В рамките на година и половина или две основателните жалби по тази тема са само две. Въпреки това, уредите за търговско отчитане могат да се повредят.
Ако клиентът има съмнение, че електромерът му отчита повече, може да подаде жалба и да не заплаща спорната сметка, като вариантите за проверка са два – да поиска от оператора монтаж на еталонен уред, с който да се направи контролно измерване на изразходваната енергия.
Възможно е също електромерът на клиента да бъде изпратен за експертиза в Българския институт по метрология (БИМ). Услугата е платена и при повечето домашни абонати (които ползват 1-фазен ток) цената е 60 лв., които се възстановяват ако се установи, че уредът е неизправен. При демонтажа електромерът се пломбира и поставя в безшевен чувал. Изготвя се и констативен протокол. Манипулации от страна на оператора не са възможни.
Операторът има ли достъп до системния режим на електронните електромери?
Преди няколко месеца много интернет страници почти кампанийно разпространиха информацията, че новите електронни електромери, които наскоро бяха монтирани на повечето потребители, са ненадеждни, защото позволяват на оператора да влиза в системния режим и да задава коефициенти, което води до завишаване не сметките.
„По инициатива на гражданско сдружение, ДЕКВР провежда експертиза на използваните еднофазни и трифазни електромери, която още не е завършена. Взети са съответно по един електромер от всеки вид от операторите ЧЕЗ, EVN и „ЕнергоПро“ и са занесени за експертиза в БИМ. Все още се очакват резултатите от страна на БИМ за „ЕнергоПро“, а за ЧЕЗ и EVN можем да заявим, че не е възможно влизане в системния режим на най-разпространените битови електромери – еднофазните,“ категоричен е Илиев. „Но при трифазните електромери задаването на коефициенти е възможно. Прави се еднократно при монтажа, а всяка следваща промяна на коефициентите си личи в сметките и може да бъде сторнирана“, казва още той.
Еднофазните електромери могат да бъдат манипулирани само с физическа намеса. Интернет изобилства с всякакви обяви „как да си го върнем на ЕРП-тата“ – предлагат се чипове и др. подобни „подобрения“, които карат електромера да отчита по-малко.
Въпросът е, че когато електромерът бъде „обработен“, това не можа да остане скрито от инкасаторите на оператора, защото въздействието изисква отваряне на устройството, което по закон е пломбирано от БИМ и от оператора. Те не могат да докажат кражбата, защото не са хванали потребителя „в крачка“ как човърка уреда с отвертка, и въпреки че конвенционалната логика сочи, че ако електромерът на даден клиент е „подобрен“, той няма как да няма нищо общо, ЕРП-тата са с вързани ръце.
Ако операторът установи физическа намеса или че електромерът не отчита потребление, може да го замени с друг. В такъв случай те са възприели практиката да съставят констативен протокол и да се опитат да си върнат загубата, като напишат произволна изравнителна сума за три месеца назад.
„В този случай жалбите до ЕРП-то и ДКЕВР са безрезултатни“, казва адвокат Ирина Константинова, която често се явява като представител на клиентите в подобни дела. „В съда задълженията отпадат, защото сумата, записана в констативния протокол е определена едностранно и операторът не може да докаже какво е количеството на неотчетената енергия“, обяснява още тя.
Все пак, кой надписва сметките?
Надписва ги СИСТЕМАТА, при която потребителят поема неефективните разходи по веригата. Доскоро потребителят беше единственият потърпевш, но след падането на правителството на ГЕРБ част от бремето, под формата на намаляване на цените, отнесоха и ЕРП-тата. Те, разбира се, успяха да се защитят, като отказаха да платят дължимото на НЕК.
1. Първият балон: На енергийния пазар у нас се търгуват предварително договорени количества енергия. При разминаване между прогнозните количества и реалното потребление, тъй като електричеството не можа да се складира, се налага някой да плати загубите и те биват вкарани в цената за крайния клиент.
2. Балон номер две: Производството и разпределението на енергия у нас са силно концентрирани, а НЕК играе ролята на разпределител по отношение на пазара на едро: купува енергията по регулирани и цени и после я продава пак по регулирани цени на операторите. Това от една страна вдига административните разходи, а от друга – създава условия за допълнително оскъпяване. Ценообразуването се прави от ДКЕВР, като ясно личи тенденцията за закупуване на скъпа енергия и продаване на евтина. Така балансът на НЕК няма как да излезе и вариантите са натрупване на големи загуби в НЕК или балансиране на загубите през цената за крайните клиенти.
3. Балон номер три: т. нар. „студен резерв“ или допълнителното количество енергия, което НЕК надкупува, за да включи в електрическия грид при необходимост, и което е около 90% върху потреблението и се заплаща отново от крайния потребител.
Балонът непрекъснато се надува от включване на нови производители на „зелена енергия“.
Вероятно промени в начина, по който функционира пазарът и реална либерализация биха довели до по-ниски цени за крайния потребител, но пък това няма да се хареса производителите, които се чувстват комфортно в регулирания пазар.
