Слънчев като за последно, изпълнен с намерения за пълноценно изживяване неделен ден. Семейства с деца, семейства без деца, приятели без семейства, с книги в ръце и без книги в ръце, се срещат край езерото с лилиите и детската площадка в „Борисовата градина“. От микрофоните, разположени в шатрите със сцени в двата края на алеята, се чуват цитати от любимите книги на актьори, спортисти, телевизионни и радио водещи, деца.
Масовото четене на 28 септември 2014 година се оказа четене за малцина. Микрофонно и предварително планирано. Обсадено от камери и журналисти с изключителен медиен интерес. Особено към присъстващите политици. И тъй като в този ден буквите са особено важни, да не забравим, че някои от тях са главни. Присъстват Президентът и Премиерът.
„Когато един бюджет е сбъркан изначално, той трябва да бъде актуализиран“. Това каза пред журналисти президентът Росен Плевнелиев, който се включи в инициативата „Чети с мен“.
„Служебното правителство е подготвило един законопроект, по който ще се произнесе следващото Народно събрание. Това беше наш дълг и ние го изпълнихме, колкото и да е неприятно да съобщаваш лоша новина на обществеността“, каза премиерът в коментар пред журналисти по време на инициативата „Чети с мен“.
Такъв е медийният прочит на едно събитие, заявило себе си като обединително за четящите страници с удоволствие. Страници, различни една от друга, непредсказуеми, но и непроменливи. За разлика от политиците.
И ако четенето в деня за четене не се случи, политиката в предизборните дни се случва винаги успешно. Политиците видяха носителите на книги като потенциална гаранция за бъдещо безгрижие.
Носителите на книгите за пореден път видяха политиците като сигурна гаранция за бъдещи грижи.
Политиците постигнаха онова, за което бяха планирали да използват (именно използват) слънчевия неделен ден. Чуждото щастие за тях наистина е чуждо.
Те си тръгнаха, ние останахме. Е, тръгнаха си единствено от парка, но и това е нещо.
Неделята отново се превърна в неделя. Хората отново усетиха, че този ден е за тях. Момчета с барабани и китара засвириха песните на мнозинството – заслужили народната любов през последните десетилетия, просто защото наистина я заслужават. Два часа наше щастие, не чуждо.
След тях започна немузикален рефрен:
– За вас, господине!
– Така като ме гледате, смятате ли, че наистина е за мен?
Държащият листовки на наскоро управлявала партия не разбра какво има предвид младият писател с каскета и шалчето.
Младият писател (също и фронтмен на група) пък не разбра защо трябва да вземе листовката на презряната от него абревиатура, както и защо момчетата с барабаните и китарата трябваше да бъдат помолени да се оттеглят, за да не пречат на предизборния концерт.
Не разбра също, че идеята на небрежно изникналите около него партийни шатри е кандидат-депутатите да се срещнат с оплакванията и предложенията на гражданите – на избирателите си и на онези, които ще се опитат да превърнат в свои избиратели.
Той като избирател търсеше от активистите отговор само на един въпрос:
– Не се ли срамувате от човека, който стои на върха на пирамидата, която строите?
– Не, вие нямате представа колко много знае той.
– Но не ви ли се струва опасно един полуграмотен човек да се явява пред обществеността в ролята си на носител на властта и да демонстрира, че невежеството не е порок?
– Не, вие нямате представа колко много знае той.
Край. Денят вече не беше негов. Не беше и на хората в парка.
Купуването и продаването на неделята на гласоподавателите е престъпление.
