Ще започна историята откровено – с част от моето забързано ежедневие като журналист. Ям на крак и в движение всякакви неща – банички, мекички, сандвичи, плодове. Та даже и супа съм сърбала не много успешно, докато съм се придвижвала от точка А до точка Б. По-рано днес си бях взела и няколко банана, които хапвах на път към радиото.
Едва няколко секунди след като извадих първия банан в лицето ми се навря неприятен, гнусен тип, който се подхилкваше и подблизваше. Тъкмо щях да го сритам, но така увереният преди секунди пишман сваляч избяга.
Понеже бях в настроение си казах нещо наум за клетия гнусник и продължих напред да си дъвча закуско-обяда. Тогава забелязах други вторачени погледи, по-дискретни, но някак ясно виждах, че не става въпрос за гладни хора. Намигания. Усмивки.
След като ми мина малко ядът от тази ситуация и без да съм човек, който се дразни за щяло и нещяло, се сетих за началната учителка Силвия Зубева. Онази, която се превърна в знаменитост, защото е симпатична и е учителка, и се е облякла в хубава рокля на първия учебен ден. Въпросната дама, която е на моя възраст, спечели безумно медийно внимание, понеже събрала стотици хиляди коментари от мъже в интернет, които са готови да стъпят отново в класните стаи. Заради нея.
Даже й звънели през нощта с директни предложения. И това е новина в новинарски емисии.
Тогава ми стана адски жал за Силвия и си казах, че не е проблемът във възрастта или хубостта й, а в манталитета, който отново се показва изпод шеговити намеци и хихикания.
Е да, ама не е смешно! И ако стигнем по-далеч, можем спокойно да обобщим, че тук равноправие няма. Нито на професионално, нито на чисто житейско ниво. Все още в някои браншове се гледа с палаво око на дамите, които упражняват професии като учителки, журналистки, лекарки… А в други среди жените никога не получават същото заплащане за същите длъжности, както мъжете. Такава например е IT сферата.
Искам да споделя, че не съм феминистка. Живяла съм в страна като Германия, в която мъж трудно (или изобщо) няма да ти отвори вратата, за да не те дискриминира. Почти съм припадала с четири куфара преди някой да ми предложи помощ и то беше от смесена компания. Тяхната еманципация е резултат от исторически и политически процеси.
Ние сме на Балканите, ще изкрещи някой. Значи трябва положението да е секс, бой и сръбска музика? И статистиката го подкрепя – почти всяка 4-та жена у нас е била жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си.
Тази отчайваща тенденция се развива не само тук, но и по целия свят. Това, което можем да направим заедно като общество, е да не толерираме безнаказаното мачистко поведение у мъжете в България, да не се дава такъв пример и на децата. Големият силен татко, който може да пребие всички, ако му скимне. Мама-кифла, която често не слушка. Да крещиш и да унижаваш да е тип поведение в голяма част от семействата. По този начин на улицата изскачат мъже, които ти се зъбят и се държат като примати.
А на всеки по-възпитан мъж се гледа като на гей и слабак.
И понеже все пак бях ядосана, пуснах статус във фейсбук със случката с банана. Най-тъжното е, че имаше и следните коментари – зависи кой и как е ял банана? Не, хора, не зависи. Това е проблемът.
