От 11 до 14 септември в Мюлуз се проведе поредното издание на Световното по бира (Mondial de la Biere) с дегустация на над 530 бири от 5-те континента.
За разлика от световните марки бира, разпространявани с еднакъв вкус на тези 5 континента и консумирани от 90% от биропиещите по света, в Мюлуз бе точно обратното. 90% от бирите бяха крафт и някои от тях досега не бяха напускали не само страната си, но и региона си.
Мондиализацията направи възможно и това. Следващите снимки и интервюта са само видимата и слушаемата страна на страстта, радваща всички останали наши сетива. По разбираеми причини започваме поредицата именно с Шотландия.
Йес или Но на шотландската Брюмейстер? Тяхна е най-силната бира в света с 67,5% алк.
Разказва Луис Шанд, маркетинг биректор на Брюмейстер, Шотландия:
„Лансирахме тези две бири – Йес и Но. В пресата казахме – всеки глас получава по една бутилка. Нямам окончателните проценти, но засега 92% от тези, които са се записали, са за Йес. Така че любителите на бирата в Шотландия според нашето проучване са за Йес. Но Йес в ЕС. Ние сме за отделянето ни от Англия: хората там искат да напуснат ЕС, ние искаме да живеем с ЕС.
Шотландските бири са с най-добрия малц и с най-меката вода. Нашата вода е филтрирана през скали, имаме си собствен кладенец от 50 метра, водата е 9 градуса и няма никаква нужда от химикали, за да й се оправи РН-то. Понеже сме страна със силни традиции в уискито, използваме едни и същи изходни суровини, в момента уиски-производителите са много доволни, защото им взимаме старите бъчви, в които отлежават бирите ни.
Освен това бирата не е само вкус, а е и история, която трябва успешно да маркетираш. Нашите бурета са започнали своя живот било в САЩ с бърбън, било в Испания с шери, после идват в Шотландия и в тях отлежава уиски, преди да ги вземем ние и в тях да сложим ечемиченото си вино или пъмпкин ейл с канела и джинджифил. Режем тиквата, печем я на фурна с кафява захар, за да получим тези разкошни аромати в бирата. Миналата Коледа направихме бира с коледни пудинги, купихме над стотина и ги сложихме в казана и ги сварихме с присъщите им аромати на орехи и боровинки, да – прав си, като в зората на пивоварството. „
Тук се намесва и новият му пивовар – колкото и да е странно, грък:
„Следващият ни проект са бири с уиски. Имаме много дестилерии до нас, Чивас са ни съседи и искат да си сътрудничим. Направихме стаут със скоч. Пивоварят трябва да е с отворено съзнание. Дори и не винаги резултатите да са добри, трябва да се пробва.“
Самият той е започнал като домашен пивовар и затова Луис обръща особено внимание на тази все по-разширяваща се в световен мащаб, но и у нас общност:
„Домашните пивовари са много важни за нас, не само защото купуват предимно крафт-бири. Обменяме си рецепти, експериментираме с продукти и правим всичко с много любов. Като пиеш литър след литър лагер, ти не оценяваш качеството. Ние държим на качеството на всяка една от съставките си и, за да не вдигаме цената, намаляваме маржа си и се стараем да продаваме повече.“
Придружаващите ме двама български домашни пивовари (тези, направили ейла за Бинар на Beerrelation) си водят записки и чакат момента на дегустация на змийска отрова.
Севрин (тяхната агентка във Франция) е разляла отровата в чашките – една за снимка, останалите в ръка, обръща ни гръб, а Луис продължава:
„Повечето микропивоварни вече трудно намират имена на бирите си, имаме нужда от нещо лудо като съставка или идея. Вземете най-силните ни бири: Армагедон, а сега Снейк Венъм. Засега обаче спираме, за да измислим нови рецепти, а и доста трябва да остаряват. Освен това не се листва в Рейтбиър – преди няколко месеца един блогър с акции в конкурентна пивоварна я тества и написа, че не отговаря на написаното на етикета алкохолно съдържание – 67,5%. Неговите измервания показали 68,1%! Затова спряха да ни листват и казаха, че сме лъжци! А законът във Великобритания позволява отклонение до 1%.
Първоначално се представяхме в световни медии и при това доста успешно. Дотам, че да сме повече известни в САЩ, отколкото в Северна Шотландия. Казахме си – тук бъркаме, трябва да си изградим имиджа тук, но проблемът в Шотландия е, че 90-95% от хората пият евтин лагер. Всички крафт-пивоварни заедно успяваме да увеличим продажбите си за сметка именно на евтините лагери. В това ни помага налагането на много качествени наши лагери, които да запълнят празнината между хай-енд крафт бирите от една страна и евтините безвкусни супермаркетни лагери от друга.“
Остава само да решим задачата Йес или Но с объркващите цифри: 90-95% от шотландците пият евтин лагер, а 92% гласуват за крафт-Йес. Дали крафт-бирата на Брюмейстер, Брюдог и останалите фантастични микропивовари в Шотландия няма да преобърнат не само тенденциите на биропиене в страната на скоча, а и цялата ни представа за ЕС?
