Българката Албена Данаилова е първата жена, която води оркестъра на Виенската филхармония, известна предимно с мъжкия си състав. Тя си спечели правото да е първа цигулка на прочутия оркестър, след като в началото на януари 2014 година издържа пробния период.
Срещите могат да бъдат най-необичайни и изненадващи, но може би най-очарователни и запомнящи са тези, които носят елемента на съдбовната случайност. Едно такова омайващо преживяване беше първата ми среща с Албена Данаилова. Без да я виждам и без да я познавам, а още по-малко да знам, че е българка.
Представете си сутрин, в минутите преди събуждането на града, когато вкъщи уханието на кафе и димът на първата цигара се приплъзват в любимите, вашите 10 минути…Точно тогава се чува музика – неземна, обичаща и търсеща. Не съм включила радиото, не е забравен телевизорът. Търся. Отварям вратата на жилището и тя, музиката – истинска, жива, неповторима, ме прегръща за „добро утро”. Оставям вратите отворени и сядам да пия кафето с музиката от душата на цигулка. Тя идваше от жилището срещу мен. След тази утрин винаги когато чуех музиката, оставях външната врата отворена. Тази музика споделяхме само Албена и аз, без самата тя да го знае. Името й научих след време от табелката на звънеца…
Музиката ни срещна. Съжалявам, че не можете да чуете музиката на нашия разговор сега, но ви уверявам, че тя носи звуците на едно гордо и смело сърце, мелодията на обаянието, тоновете на добродетелността и познанието, нотите на човечността и зрелостта на талантливия по дух човек. Ние влезнахме в такт, а това е, което събира хората и може би остава в тях и след раздялата. Имаше нещо особено специално в тази среща. Радвах се на върховното удоволствие да държа в ръцете си най-скъпоценното съкровище на Албена. Какво е то? Ако тя ми разреши, ще ви споделя…
Гордостта и талантът
Гордостта е свързана с уникалния факт, че Албена Данаилова е първата жена концертмайстор, и то не просто на известен оркестър, а на най-прочутия – този на Виенската държавна опера.Талантът на младата жена е, че въпреки високата оценка и голямото признание, остава балансирана и земна.
„В края на 20-те си години разбрах, че ако не опитам шанса, който се дава веднъж на 100 години, то на 50 няма и да си помисля да го направя. Научавайки за обявения конкурс във Винер Щаатс Опер за концертмайстор, реших, че е напълно невероятно това да се случи на мен. Дори имаше момент на колебание и помислих да се откажа от подаването на документите си. Тогава още дори не знаех, че всъщност Оркестърът на Виенската опера е известната Виенска филхармония. Това е малко известен факт за хората, неживеещи в Австрия”, разказва Албена.
Не се отказва, получава покана, явява се и печели. Точно според мотото:
Veni, vidi, vici!
Напуска Мюнхен, където е учила и работила, и заминава за Виена – града на нейното действие. За него тя казва: „За мен Виена е малко парадоксална. Тук имаш усещането, че се връщаш назад чрез безумни исторически анахронизми. Точно това усещане за анахронизъм ме обгърна отвсякъде, когато дойдох от Мюнхен, за да се явя на конкурса. Времето се е върнало назад, а аз съм извън него, не съм тук. Онова, което виждаха очите ми, не беше от нормалния човешки свят, беше недействително.”
От натовареното ежедневие и много работа Албена понякога не забелязва града. Виждала съм я как забързано поема с колелото и едва в последния момент успяваме да си кажем “здравей”. Тя е истински гражданин на света. Гарите и летищата са неизменният декор, а колелото – верен помощник. Виена е островът, на който живее, но няма време за размисъл по него. Иска да си почива тук, у дома, но този момент засега не е настъпил. Обича движението и разходките „на въздух”, в които отскоро я придружава един много специален спътник, но за него -„за десерт”. Вълнува се и се възхищава от архитектурата. Обожава да чете Тери Пратчет и си припомня за неговия град Ангморнборк, като ме уверява, че „по разнообразието на цветове, миризми и възможности” двата града много си приличат.
Романтиката в нея откривам не като усещане, а като съдържание, като образ от любима книга. Тя разказва за предпочитаните кафенета за отмора, за не дотам чистите им прозорци и кадифените фотьойли, чиито поизтърбушени души пазят спомените на поне две поколения. Разказва го така, че започваш да усещаш уханията, да дочуваш звуците около нея, да виждаш как се е сгушила и отпуснала едновремено пред своята чаша кафе с вестник в ръка и се рее, както тя казва, в нищото. ”Много обичам „блеенето” в такива моменти. Смятам го за много глобален, освобождаващ и творчески процес.”
Хвани мига и го съпреживей
Ако има хора, които умеят да хванат и насочват ръката на съдбата, то това е част от таланта и романтичността на Албена Данаилова. За един от най-вълшебните си житейски мигове споделя с възторг: ”Чувствах се не на себе си. Не ходех по земята. Най-добрият оркестър в света и аз съм първата жена, спечелила конкурса за концертмайстор! Известно време се чувствах като обвита в копринен, прозрачен пашкул. Обгърната от нещо недействително – крила, летене…Сякаш бях в центъра на един от онези специални ефекти, които създават в киното. После започна и приземяването. Но този половин час от живота си няма да забравя никога.”
Това е и част от изкуството да си даровит човек. Да хванеш мига за крилете и да го изживееш в полет, но не по-малко важно е да бъде овладяно и „кацането”. Албена притежава и това качество. Дори в момента, в който разказва за „космическото” си изживяване, тя е блага, спокойна, уравновесена. Очите й сякаш ми казват „нека не говорим само за мен, а за музиката – тя е моята същност”.
Улавям и аз своя миг и се опитвам с нейна помощ да намеря
границата, в която музикантът става творец
„Това е може би умението на човек да предаде посланието си към другите хора на свой език. Музиката е този фундаментален език, който трябва да бъде овладян и да се говори без акцент. Едва след това човек може да въплъти идеите си и да ги излъчи така, че да провокира слушателите да се замислят за неща, които нямат място в нашия рационален свят”, смята Албена.
Обаяние, излъчване, притегателна сила – това са човешки качества, каквито малцина носят в себе си. Албена е един от тях. Най-голямото очарование от допира с нея е, че нищо не е натрапено или провокирано.Може би и затова с колегите от филхармонията живеят и работят в емоционален и душевен комфорт. „Музикантите сме интернационални и очупени, отворени хора. Пътуваме много, събираме впечатления от различни места и хора и това ни отваря. Преставаме да бъдем само австрийци или българи, или каквито и да било. Музиката се занимава със състоянията на душата, които обръщат внимание на фундаментални човешки ценности, а това е най-важното”, смята Първата цигулка на Виенската филхармония.
В този миг се замислям, че дарбата има и своите корени. Родителите на Албена Данаилова са музиканти и тя съвсем естествено се е вълнувала от музиката. Просто е пожелала да прави точно това, което прави татко й – да свири на цигулка. Купили й осминка цигулка и след два дни тя вече не била напълно убедена, че ще продължава „да го прави”. Вярна на чистотата си, тя споделя, че е имало моменти на „подлъгване” към целта, докато дошъл мигът, в който вече нямало място за отказване.
Насладата от работата с цигулката била провокирана
не само от подкрепата на семейството, но и от факта, че „без да се напряга особено, има добри резултати. „Житейският късмет също изиграва своята роля, защото й подава ръка и я среща с чудесните й преподаватели – Нели Желева и професор Дора Иванова.
„В един момент забелязах, а може би това е и моментът, в който един музикант става творец, че съм станала изключително свободна в това, което правя. Мога да предам емоции, багри, светлина, картина, мисли само с контролираното произвеждане на звук. Нямам нужда да виждам оптически и да усещам физически. Издигам се над тези неща. Вярно е, че това изкуство се разтопява, изчезва във времето. То е в мига, но според мен това е най-свободното изкуство, защото всичко се предава със звуци”, разказва Албена.
Цветовете, формата, съдържанието на музиката са ефирни и преживяването е плод на личната емоция и усещане. Всичко е много лично – това според Албена е смисълът на музиката. Когато говори, имам усещането,че около нея пробляскват искри.Ето това е и отговорът на въпроса кога един човек се превръща в съзидател, в творец – искрата.
Гениалната музика
„Класическата, на Моцарт и Бах. И двамата са съвършени, и двамата са сакрални. Простотата в музиката на Моцарт е част от гениалността й. Той е като един Пикасо в композиторското построяване. Заредена с оптимизъм и желание за живот неговата музика въздейства позитивно както на малки бебета, така и на умиращи. Това е вече научно доказано. При Бах системата е строга, точна, вярна.От неговата музика се чува пулсът на вселената. Невероятно красиво е да свириш сутрин рано Бах”, споделя Албена. Докоснали се до вселенското и вечното, някак си за отдих, се насочихме към малките и земните неща, които правят и осмислят живота ни. Албена вярва, че най-хубавото нещо в живота е любовта. След което с усмивка поглежда към съкровището в ръцете ми и гордо заявява, че нейният звезден миг е този, в който е станала майка. „Моята звезда е тук.” Да, през цялото време на нашия разговор аз гушках малкия Константин. Разумен и кротък, той не се натрапваше с нищо. Великодушно ни оставяше в нашия свят, на големите. „В личен план бих се жертвала вероятно за детето си. Тази жертва просто се случва, тя е постоянна и доставя удоволствие. В изкуството има твърде много жертви и поради това аз съм се отучила да се жертвам за каквото и да било”, казва Албена.
Може би по същата причина тя споделя, че е свикнала да не очаква нищо от живота: „Важното е изживяването на живота, интензивността на преживяването и момента. Когато имаш очаквания, а се случва точно обратното, разбираш, че животът е театър и че имаш правото да изиграеш ролята си по много по-интересен начин. Просто е нужна вътрешна свобода! На сцената не можеш да се скриеш, въпреки че не си се появил по собствено желание. Вярвам, че сме актьори. Не смятам, че мога да променя Голямата картина. Аз не съм измислила живота и оттам нататък е трудно да очаквам.”
„Детството ме направи човекът, който съм.
Благодарна съм на родителите ми, че така добре се е получило! Ако един ден те си тръгнат преди мен, ще бъдат спокойни, че аз съм един пълноценен човек. Дадоха ми свобода, огромна обич и сигурност”, споделя Албена. И добавя: „Целенасочеността и концентрацията са мои качества. Колкото до недостатъците, водещи са липсата на време и неточната ми преценка за хората. Подвеждам се често и се лъжа в някого. Но хубавото в това е, че накаря разбирам, че съм се подвела в мой плюс. Концентрирам се в този мой слаб пункт.”
Мечтата на Първата цигулка на Виенската филхармония е да няма никога гладно дете по света. А в личен план – „мечтая да лекувам с музиката си там, където нито един лекар не може.”
За мен Албена е ракета-носител на младежките усилия, пориви, познания и талант. Тя е вдъхновител и доказателство за това, че смелостта, дарбата и работата върху себе си, съчетани с дълбоки мечти, правят творец и създават красота.
