„Ако искате детето да е здраво, оставете го сополиво.“ Това е писмено завещание отпреди три хиляди години на китайски лечители. Съвременната медицина обаче потвърждава правдивостта на парадоксалния съвет. Имунната памет (това, което ние наричаме сили да се справяме с болестта) се придобива само така: с хрема, с червено гърло, с налепи по сливиците. При едно условие обаче – ако в периода на създаването си имунната памет не се разсейва с други инфекции.
Скорост на реакцията
Всеки от нас се ражда с генетично обусловен имунен отговор: силен, смесен, слаб. Но при често боледуващите деца не става въпрос тол-кова за тип имунитет, колкото за една вродена особеност – забавено формиране на имунната памет. Всеки инфекциозен процес в нашия организъм приключва тогава, когато в имунната памет се складира информация за биологичните свойства на причинителя на инфекцията. При нормално формирана имунна памет за това са необходими средно от 18 до 40 дни. При забавената срокът е значително по- дълъг. И ако през това време вни-манието на имунната система е отвлечено от друг вирус, тя не успява да „закрепи“ в паметта си това, с което току-що си е имала работа. Затова възприема пов- торното попадане в организма на един и същ вирус като първоначално. Така болнавото дете, вместо да отреагира ярко и силно отведнъж на дадена инфекция, то се сражава с нея няколко пъти.
Неизбежното зло
От 2- до 9-годишна възраст детето прекарва средно 35 епизода на остри респираторни заболявания. Ако започне често да боледува още в яслите, то и¬разходва този лимит още в предучилищна възраст и в ученическите години почти не кара простуди. Ако боледува в детската градина, веригата на респираторните вируси се проточва до втори-трети клас. А когато расте вкъщи до първи клас и всички са доволни, че боледува рядко, тези прословути 35 епизода се прехвърлят в ученическите години.
Под закрила
Навярно сте забелязали, че децата боледуват по различен начин. Някои се събуждат със запушен нос, надвечер вдигнат малко температура, но след 2-3 дни отново всичко е наред. Докато други карат същото остро респираторно заболяване поне седмица, и то на легло. Обяснението е просто: имунната система на първите е срещнала „познат“ вирус, „спомнила“ си е как се е справила с него последния път и бързо е изработила необходимите за справяне с него антитела. А имунната система на вторите го „вижда“ за първи път и и трябва повече време да го победи. В този момент е много важно как ще постъпят лекарите и родителите. Ако дадете време на детето да поболедува и да се възстанови, ако не побързате да го пратите на детска градина или на училище, където същият този вирус продължава да броди, имунитетът ще има време на спокойствие вкъщи да изучи вируса, без да бърза, и ще го запомни добре. И това ще е залог, че следващия път ще го победи за 2-3 дни. Когато недоболедувалото дете се върне при връстниците си, не само че може отново да легне след седмица със същите симптоми, но е и напълно възможно да срещне нов или мутирал вирус. В такива случаи имунитетът е подложен на двойно натоварване, а перспективата е алергична реакция.
Ако детето ви често боледува или изкарало тежко първата за студените месеци респираторна инфекция:
• Осигурете му възможност да се възстанови напълно вкъщи, независимо дали това е за сметка на работата ви или контролните в училище. Обикновено за преболедуването на вирусна инфекция са нужни от 7 до 14 дни.
• Не му давайте имуностимулатори и имуномодулатори, без да сте се посъветвали с лекар.
• Закаляването и редовният масаж на биоактивните точки са много полезни укрепващи процедури.
