Дали служебният министър Мартин Иванов ще успее да убеди учениците, че четенето е cool, при положение че ръководеното от него (за кратко) министерство от години държи българските библиотеки на командно дишане, а литературата е оставена да се развива на пазарен принцип, иначе казано – поставена е от държавата в девета глуха?
Едва ли. Защото четенето не е cool, то е духовна потребност на грамотния човек. Неграмотният няма нужда да чете и обикновено използва книгите, за да си нивелира мебелите, за вторични суровини или за да се снима с тях за Фейсбук…
А що се отнася до кампанията на Министерството на културата (МК), която в повечето медии беше отразена като „Да си направим селфи с книга“, нейното оригинално заглавие е „Чети с мен“, уточниха от ведомството. Селфито с книга в „Борисовата“ пък било хрумка на министъра, която от „Дневник“ тиражирали и накрая извели като водеща новина от едно злополучно интервю, състояло се наскоро.
Кой е виновен – дали този, който не знае как се казва кампанията на повереното му министерство или онзи, който е тиражирал това – въпрос на гледна точка.
А ако се зачетем в друго интервю със заглавие „Министър Мартин Иванов: Променим ли мисленето си за културата, пари ще се намерят“, ще ни направи впечатление, че министърът има навика да се изпуска. В случая той казва, че не е юрист. Нещо, което е в противоречие с фактите от биографията му, изнесени на сайта на МК. Вярно, че от токова дипломи може да забравиш някоя, но от друга страна, ако си завършил нещо, т.е. ако си придобил определени знания, няма как да не си спомняш. Виж, ако импровизираш на тема „какво съм завършил“, може да се объркаш…
Но да се върнем на масовото четене. Който има навика да чете от опит знае, че това е индивидуално занимание, а не групово, нито за малко, като например ходенето на кафе. Друг е въпросът каква част от хората у нас, включително и служителите в МК, имат навика да четат и, разбира се, какво е качеството на четената литература. Дали се чете фантастика и бестселъри или стойностна литература, в която се проблематизират нравствени стойности, в която героите стигат до крайности, но имат силата да осъзнаят и изкупят вината си.
Любов към книгата не се възпитава чрез неформални срещи в парка с неясна пиар насоченост, а с държавна политика за подпомагане на книжния сектор и читалищата.
Парите за книги обаче са най-незначителното перо в бюджета на МК. При това не от година-две, а от цели две и половина десетилетия. Резултатите съответстват на (не)положените усилия – България е на последното, 29 място в ЕС по финансиране на библиотеките и читалищата според европейската програма за библиотечна икономика LIBECON, а учениците ни са сред най-неграмотните, по информация на служебния министър на културата.
Ето как изглеждат в обобщен вид заделените от държавата пари за култура. За 2014-та, проектобюджетът на министерството предвижда:
Кино – 13 384 500 лв.
Сценични изкуства (белет, опера, театър, концерти) – 55 544 900 лв. (плюс актуализация от 3 000 000 лв ., при положение че е отбелязан ръст на продадените билети в театрите).
Култура, изкуства (изобразително), книжен сектор и библиотеки – 3 659 400 лв. За сравнение, предвидените по това перо средства са по-малко с над 1 млн. и 100 хил. от административните разходи на министерството – 4 776 700 лв.
Вместо да си прави снимка с „Винету“, „Капитан Немо“ или друго детско-юношеско четиво сред есенните листа на „Борисовата“, препоръчваме на министъра да посети едно столично читалище. Като това, което посетихме ние.
Читалището се казва „Г.С. Раковски“ и се намира в елитния столичен квартал „Лозенец“. Издържа се от общината. Тук от 3 години не се получавани средства за попълване на библиотечната колекция. Допълването става чрез дарени книги от читатели и издателства, но това е доста несериозно и несигурно.
Освен от обновление на книжния фонд, библиотеката се нуждае и от ремонт, нови стелажи и т.н. В помещението на подземния етаж, където се съхраняват българските автори, мирише на мухъл. Има пострадали книги.
„Библиотеките в селските райони са малко по-добре“, казва служителката, която освен библиотекар е и чистачка (разбира се, без допълнително заплащане). „Причината за това е, че за селските райони има еврофондове. Градските библиотеки са оставени на доизживяване,“ допълва още тя.
След като посети една библиотека и се запознае с реалното състояние на сектора, неформално облеченият служебен министър може да купи бака латекс и да направи нещо полезно – да боядиса стените. Така и така до 5-и октомври няма какво друго полезно да свърши. Да не забравяме, че на латински minister означава „служител“.
