Д-р Петра Семерджиева е акушер-гинеколог и IVF специалист. Завършва Медицинския университет в София. През 2010 г. придобива специалност по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина. Специализирала е по проблемите на стерилитета и методите за асистирана репродукция в Израел и Италия. Обучавана е в трансвагинална лапароскопия и операции в репродуктивната медицина в Льовен, Белгия. Има специализация по репродуктивна ендокринология и инфертилитет в Acacio Fertility Center в Ориндж Каунти, Калифорния, САЩ. От 2012 година работи като ръководител на сектор „Асистирана репродукция“ в “Клиника Малинов”.
Д-р Семерджиева, свикнахме ли, че не е срамно да се зачене ин витро? Или голяма част от българите продължават да не търсят специалист, когато става въпрос за репродуктивни проблеми и следват правилото: „Съдбата така е решила”?
Някои хора все още се срамуват, но всичко си зависи от самата двойка, която има репродуктивни проблеми. Има семейства, които много години пробват да имат дете и дори след като не се получи, не се обръщат към специалисти, а ходят по гледачки и т.н. Има и нещо друго, което е важно да се каже – хората не са достатъчно информирани. Организират се кампании из страната, но не са достатъчни. Много от хората в малките градове и по селата, които нямат достъп до интернет, изобщо не са наясно какви възможности има в областта на репродуктивната медицина. Освен това в голяма част от случаите жените си мислят, че при тях е проблемът да не могат да забременеят.
А не е ли така в голяма част от случаите?
Не. Мит е, че предимно при жените е проблемът за липсата на бременност. В 40% от случаите проблемът е при мъжа, в 40% – при жената, а в 20% – и при двамата. В България много се е увеличил процентът на проблемите при мъжете. А много рядко мъжете са тези, които идват първи да потърсят специалист – може би само около 1% от тях правят това.
Каква е причината за тези проблеми?
Често причината се оказва работната среда. Става дума за професиите, при които се седи на едно място дълго време – програмисти, шофьори. Говорим за професии, при които тестисите на мъжете са дълго време подложени на топлина. Едно време е било различно, когато мъжете са работили на полето. Работещите в металургията също са в тази група, тъй като там има много топлина. Друг чест фактор са и прекараните в миналото възпалителни заболявания на тестисите – заушка например.
Какво препоръчвате на хората, упражняващи тези професии, за да нямат проблеми и да не се стигне дори до стерилитет?
По-чести почивки, да се разхождат, да носят по-широки панталони, да ползват, като седят дълго време, възглавнички на дупки, за да се проветряват и, разбира се, ако имат репродуктивни проблеми, да се обръщат към андролози.
Кога една двойка трябва да се обърне към специалист, ако не настъпва бременност?
Ако са млади и при редовни полови контакти не настъпва бременност в продължение на една година, трябва да потърсят специалист. А при по-възрастните (говорим за жените над 38 години ) – този период е шест месеца.
Коя е най-честата причина, поради която жените не успяват да забременеят без намесата на специалист?
Най-често срещаните са непроходимост на тръбите, поликистоза на яйчниците, ендометриозата.
А кои са най-големите пречки пред репродуктивната мецицина у нас?
За нас, специалистите, една от пречките е недостатъчното финансиране от държавата. Като цяло хората са бедни, а лечението, ако е необходимо ин витро, е скъпо. Държавата поема три опита. Ако семейството трябва само да финансира процедурата, излиза около 5-6 хиляди лева. И това е доста ниска цена в сравнение с европейските страни. Бавната процедура също е проблем. От един опит ин витро, ако той е неуспешен, до следващия опит минават обикновено около 10 месеца, което понякога е много дълго време. Нашата цел е да снижим процента на ин витро с оперативни интервенции, които да постигат спонтанно забременяване. Това много намалява разходите както за семействата, така и за държавата.
Като че ли малко се знае у нас за това, че репродуктивната медицина не се изчерпва само с ин витро процедури?
Така е. Това отново е въпрос, свързан с информираността. В България е нужно още да се работи по този въпрос. Много е важно и да се подхожда към всяка двойка индивидуално и да се извървят всички стъпки от лечението. Необходимо е и участието на психолог, андролог, ендокринолог, eмбриолог.
Вие сте специализирала в много страни. Каква е разликата с чужбина?
Първо, някои медикаменти ги няма у нас. Не се продават тук, защото са скъпи. Например такива, свързани с подготовка за стимулация, за самата стимулация, за потискане на хипофизната жлеза, за да не отделя хормони. Второ, там изключително много залагат на индивидуалния подход. Трето, стимулационните протоколи: начинът на приложение на медикаментите, каква доза, кога и т.н. Четвърто, апаратурата. Тук пак опираме до финансовия проблем. Липсват пари да се поднови апаратурата, а тя често е много остаряла.
А има ли технологични нововъведения в областта на репродуктивната медицина, които да ги има и у нас?
Микроскоп с вграден инкубатор например. При нас в клиниката имаме и апарат, който разполага с увеличение от 16 000 пъти и така могат да се подбират морфологично най-добрите сперматозоиди. С помощта на тази апаратура значително се покачва процентът на оплодените яйцеклетки и на имплантираните ембриони, както и се намалява честотата на спонтанните аборти в ранна бременност. С помощта на друг апарат имаме възможността да разчетем човешкия геном за по-малко от 24 часа и да селектираме генетично здрав ембрион – това е особено важно при пациенти с носителство на различни заболявания или хромозомни аномалии. Т. е. вече правим предимплантационна генетична диагностика – ембрионът се изследва за генетични аномалии още преди връщането му в матката. Апаратът помага и на голяма част от хората с различни болести, дори някои видове онкологични заболявания като карциноми на гърдата, на дебелото черво. България е петата страна в Европа, която има такъв апарат.
Колко двойки у нас са с репродуктивни проблеми?
Около 250 000. И това си е постоянно число от няколко години. Причините са различни. В България на година се правят около 5-6 хиляди ин витро процедури. В Европа числото е горе-долу същото, но там профилактиката е много засилена, т.е. прегледите. При нас не е така. Много често хората се обръщат късно към специалист.
А как стои въпросът с донорството на яйцеклетки?
Много трудно. Жените донорки трябва да са под 34 години с поне едно здраво дете. Но у нас донорките са много малко, а рецепиентите са много. Като цяло липсата на донори е сериозен проблем. Същото е с донорството на сперма. Глупавото тук е и, че липсва национален регистър.
Обучавана сте в трансвагинална лапароскопия в Белгия. Какво представлява тази манипулация?
Съвременна минимално инвазивна оперативна техника, имаща изключително висока диагностична стойност при жени с репродуктивни проблеми. С помощтта на тази процедура търсим активно ендометриоза например. Разбира се, процедурата открива и много други възможности, както и за лечение при поликистозни яйчници, ендометроиза и сраствания в областта на малкия таз. Предимството се състои и в краткотрайния престой – един час след това пациентките напускат клиниката.В “Клиника Малинов” за първи път в България въведохме такъв вид интервенции.
