Амрит Бакши е на 28 години и живее живот за завиждане. 3 месеца юнгата плава с мисиите на „Воин на дъгата“ (Rainbow Warrior) – ветрохода на „Грийнпийс“, по света. След което взима раницата си, която е целият му багаж и 3 месеца пътешества накъдето си поиска.
После отново се среща с кораба си и му служи през следващите 3 месеца. И така вече 6 години. Бил е на всички континенти. Работи това, в което вярва. Той е съвременен номад с много каузи.
Подпираме се на палубата, за която се грижи по време на рейс. Ветроходът се полюшва в пристанището на Варна – където е, за да подкрепи кампанията „Бъдеще без въглища“.
Амрит, във всички каузи на „Грийнпийс“ ли вярваш?
„Да. Започнах да работя с „Грийнпийс“ 17-годишен като доброволец. Учих екология в Бангалор, където организацията има офис. Бях доброволец, после ме наеха, после пак бях доброволец, а след това ми предложиха да плавам с кораба.
Сега „Грийнпийс“ работи върху 4 големи теми – климатичните промени, токсичните химикали, устойчивото земеделие и опазването на океаните и живота в тях. Токсините навлизат във все повече индустрии – като производството на електроника и дрехи. Храненето с ГМО организми се превръща в сериозен проблем. И хората нямат представа колко важни за здравето на планетата са океаните.“
На хартия домът на Амрит е в Делхи. Баща му е в застрахователния бизнес, майка му е журналист, а сестра му работи за телевизионен канал. В младежките си години е повлиян от медиите и четенето на книги за състоянието на планетата и как я съсипваме.
„Грижата за околната среда ни е завещана от Ганди, който е истински природозащитник. В Индия унищожиха огромни природни територии, за да построят мащабни инфраструктурни проекти. Това разруши цялата екосистема. През 60-те и 70-те години имахме големи движения срещу строежите на язовири.“
Духът на Ганди е силен в родината му.
В политиката се случват мръсни неща, но принципите също се възраждат.
„Сега виждаме една нова Индия, която се опитва да върне идеологията на Ганди в политиката – той е важна част от страната ни и нейния съвременен живот.“
Селското стопанство е центъра на икономиката в Индия. Огромни корпорации като „Монсанто“ агресивно промотират генномодифицирани продукти, защото така ще спечелят купища пари.
„От 20 години се опитваме да предотвратим допускането на генномодифицирани организми в Индия. Индийските опити в областта на генномодифицираните растения – при памука конкретно, доведоха до масови самоубийства на фермери в определени райони, които не можеха да си позволят да купуват генетичномодифициран посевен материал. В Индия нямаме ГМО храни и почти успяхме да ги откажем да правят тестове. Това е една от най-големите ни победи.“
Успехът е постигнат по различни начини – чрез съдебни процеси, чрез индийското правителство и чрез кампании. Обикновено през няколко години корпорациите опитват отново, а активистите отново им дават отпор. Така че няма окончателна победа.
„За всичко, което досега не е имало успех, се надяваме да постигнем успех в бъдеще. Например кампанията ни за климатичните промени я водим вече 15-20 години. Отстрани може да изглежда като неуспешна – защото не е приключила. Но просто това е една много дълга кампания, която ще продължим.“
Друга дълга кампания на „Грийнпийс“ е в защита на вековните гори в Канада, които предприемачи искат да изсекат, за да разработват мини. След близо 15 години изглежда, че тя отива към своя край, и то в полза на еко каузата. Понякога отнема малко време, понякога е нужно повече време.
„Започнахме кампания за китовете през 1975-76 година, а Япония продължава да ги лови. Така че някъде на заден план тази кауза продължава. Като цяло тя е успешна, защото международната общност каза „не“ на китолова. Остана една държава, която продължава да лови китове въпреки забраната. Но не смятам, че сме претърпяли поражение. Победата предстои, просто не е сега.“
Според едно ширещо се мнение, акциите на „Грийнпийс“ са на ръба на закона.
Амрит е участвал в първата си акция на 18 години
това е възрастта на пълнолетие в Индия.
„Демонстрирахме с лозунги, които провесихме на култовия мост „Хаура“ (Howrah) в Калкута. Протестът ни беше противозаконен, нямахме официално разрешение, но и нямахме проблеми с полицията. Защото подходът ни бе изцяло мирен и срещу насилието – подобно на протеста на Ганди. Това е част от индийската култура и полицията се съобразява.“
Личната му философия се основава на ненасилието. Борба срещу неправдата по мирен начин. Споменава индийката Иром Шармила, която е под домашен арест вече 14 години и не приема вода и храна доброволно. Тя протестира срещу прекалените правомощия на индийските паравоенни. Хранят я насила.
„Възхищавам се на хората, отстояващи своята кауза с мирни средства. И някои от тях са в „Грийнпийс“.
Миналата година Амрит е бил с кораба си в Австралия. Там има голямо находище на въглища. Инвеститори възнамеряват да отнемат голямо парче от Големия бариерен риф, за да разчистят място за големи кораби, които да пренасят въглищата към Индия, Китай и други места. „Воин на дъгата“ отива, за да спре намеренията за унищожаване на Големия бариерен риф с подобна цел, която според организацията и нейни съмишленици е безумие.
„Това правим ние – отиваме на място, опъваме плакати и снимаме, за да дадем доказателства на хората по света, които не знаят – какво представлява Големият бариерен риф, какво се случва и защо трябва да бъде опазен.“
Той е от Индия – защо му пука какво се случва в Австралия.
Или пък ние, в България – защо трябва да се вълнуваме от съдбата на Арктика, която е на другия край на света и в чиято полза местният офис на „Грийпийс“ у нас прави кампании?
„Преди 50 години щеше да е основателно да мислим с термини за отделните държави и точни граници. Но днес едни и същи корпорации са навсякъде. Навсякъде имаме „Нестле“ и „Кока-кола“… Корпорациите не работят в конкретни държави, те работят по целия свят.
„Шел“, „Газпром“ печелят добре и в България, и в Индия, а с българските и индийските си печалби отиват да разработват находища в Арктика (и така според „Грийнпийс“ предизвикват екологична катастрофа, смърт за белите мечки на континента и климатична промяна за Земята – б. а.). Парите, спечелени от нашите страни, те използват, за да рушат Арктика. Тогава, разбира се, проблемът в Арктика става и наш. Затова трябва да ги спрем.“
Проблемите са глобални и засягат всички ни или пък достатъчно големи, за да касаят няколко държави. Но според Амрит е за предпочитане акциите да се извършват от местни активисти, защото така посланието стига по-лесно до обществото.
3 месеца с още 15 души на 50-метров ветроход.
Звучи като да няма място за личен живот.
„Не може хем да искаш да видиш света, хем да водиш нормален живот. Трябва нещо да се жертва. Предполагам, че един ден ще поискам семейство и деца и ще уседна. Тогава няма да плавам, но пак ще работя в същата област.“
Въпреки че обича да пътува, Бакши е противник на полетите заради високите нива на въглеродни емисии. Затова се стреми да редуцира полетите до минимум.
„Обикновено се качвам на кораб и след това слизам на брега и продължавам с друго превозно средство. В Индия пътувам основно с влак или автобус. Трябва да призная, че все пак летя със самолет понякога, когато съм по задачи на „Грийнпийс“, но това са полети, за които нямам алтернативи.“
След като е бил дълго време в открито море, му липсват дърветата и зеленината. Затова първо отива в някой парк. Влече го да опознае културата на страната, паметниците и историческите забележителности. Както и да отиде на кино.
„Опитвам се да живея скромно. За съжаление не мога да кажа, че живея в екосъобразна къща от биоматериали. Водя номадски живот и това, което мога да направя, е да купувам и да потребявам по-малко. Основният ми багаж е моята раница. Купувам само онова, което ми е нужно и което мога да побера в нея.“
Не ходи на шопинг турове и не купува неща, само защото са му харесали. Избира вещи с по-дълъг живот, а не такива, които ще остареят след няколко дни и ще се наложи да ги замени с нови. Също така се стреми да намали потреблението на природни ресурси – като вода, дори когато е в райони на света, където тя е в изобилие.
На мнение е, че по разточителност австралийците догонват американците.
„И в Индия тенденцията е налице. Просто в моята страна това е приоритет на богатите хора.
Десетина богати потребяват колкото милион бедни.
И тези богати хора консумират като луди. При това – стоки, които идват от всички краища на света. В Индия ще видите богаташи, които построяват за себе си луксозни сгради на 27 етажа, в които те обитават последните 3, а останалите са само за декорация или за многохилядната им прислуга.
Това е консуматорство от невиждан мащаб. Ако всички живеехме така, планетата щеше да се е изчерпала и престанала да съществува. Прекомерното харчене и пилеенето на ресурси е често заразен пример и поражда верижна реакция.“
Тези 3 свои месеца на сушата активистът от Делхи е прекарал в България. Впечатленията му са интересни.
„Много ме радва това как хората отглеждат плодове и зеленчуци за собствена консумация. Това е просто невероятно – дори в градовете хората имат собствена градина с био продукция на домати. Това е толкова специфично явление. В Индия не е възможно – а в България е нещо нормално.
Пак според наблюденията му българите са екологични и по-малко зависят от вносни продукти.
„Не виждам толкова много глобални продукти в България, колкото в други страни. Вероятно ниската покупателна способност прави хората по-екологични.“
Кое го е впечатлило най-дълбоко в нашата татковина? (Освен паметника на Бузлуджа, снимките от който са се харесали на 33-ма негови приятели във Фейсбук.)
„Изобилието от кисело мляко!“
