През лятото един от най-практикуваните спортове без съмнение е плажният волейбол. Атрактивен, динамичен, но и доста изтощителен, той помага на курортистите да не се отпускат прекалено много по време на ваканцията си и да бъдат във форма, докато се забавляват.
Плажният волейбол обаче не е популярен само като масов спорт, израства и като олимпийска дисциплина. Включен е в програмата на олимпийските игри от 1990, но началото си води от плажовете на Калифорния през далечната 1920.
Именно тогава са създадени първите игрища на обществените плажове и в частни клубове по крайбрежната ивица на Санта Моника. Две години по-късно се появяват и първите 11 клуба, които започват да се занимават активно с плажен волейбол, а през 1924 е учредено и първото състезание.
В тези далечни времена отборите са били от по шест състезатели, както предполага „по-големият брат“ на тази дисциплина – волейболът в зала. Промяната в плажния волейбол да играят по двама души в отбор става през лятото на 1930. Тогава състезателят на клуба по волейбол в зала Пол Джонсън, или както са го наричали Пабло, се превръща в главния виновник за промяната. Той изчаквал приятели да се съберат, за да сформират две шесторки за мачле на плажа. В очакването обаче му хрумва идеята да се разделят двама на двама. Решение, което променя завинаги плажния волейбол.
През 1930 започват да се появяват отбори по плажен волейбол и в Европа, а от 1940 на турнирите в Санта Моника раздават и трофеи на победителите. Осем години по-късно в Лос Анджелис се дава и предметна награда – кутия с безалкохолни напитки „Пепси“, която била доставена Калеб Морхаузер, един от най-запалените по играта фенове в тези години.
Или с други думи, това е началото на комерсиализацията на играта.
През 1960 във Франция се разиграва турнир с награден фонд от 30 000 френски франка, а в Манхатън организират състезание, което наричат „Уимбълдън на плажния волейбол“. Играта набира все по-голяма популярност, като легендарните музиканти от Бийтълс и президента на САЩ Джон Ф. Кенеди са сред почитателите ѝ.
В днешно време плажният волейбол е сред най-очакваните спортове в олимпийската програма, а наградният фонд на някои от турнирите достига до един милион долара. Създадена е световна верига от състезания, в която се попада много трудно заради тежките квалификации и необходимостта от точки в световната ранглиста.
Да си професионален плажен волейболист не е шега работа, а изисква сериозна работа и целогодишна подготовка. Не е професия, която може да се играе само през лятото. И професионалните играчи избират или плажния волейбол, или волейбола в зала, защото на практика са два различни спорта, нищо че са с подобни имена. Натоварванията, подготовката, турнирите, правилата… всичко е различно.
Ето и няколко основни разлики между двете разновидности на волейбола:
- Настилката (пясък/твърд терен);
- Размерите на игрището (16х8 м в плажния/18х9 в зала);
- В плажния волейбол я няма линията за атака на три метра от мрежата, характерна за волейбола в зала;
- Точковата система (в плажния волейбол се играе до 21 точки, а геймовете са до два от три възможни. При равенство се играе решителен тайбрек до 15/ във волейбола в зала се играе до три гейма от пет възможни, като точките са до 25, а тайбрекът – до 15);
- По време на мачове по плажен волейбол треньорите нямат право да стоят до игрището;
- Блокадата се зачита за едно от трите възможни разигравания в плажния волейбол, докато във волейбола в зала ударът на блокадата се счита за бонус към трите докосвания на топката;
- В плажния волейбол няма ротации и играчите могат да се позиционират както пожелаят по терена;
- В плажния волейбол отборите разменят полетата си на всеки седем точки;
