Текст и снимки Ани Попова
В учебниците по история за 5 клас се разказва как през първата половина на XIV век османските турци се подвизавали на Балканския полуостров, канени като наемници във войните между балканските и европейските владетели. На тях обаче започнало да им харесват тук и… в крайна сметка решили да останат. Първата крепост, която си харесали и превзели, била Галиполи, край Дарданелите. През 1354 година. 100 години по-късно вече владеели целия полуостров, части от Централна Европа и Африка. И, Константинопол, разбира се.
Не сме задълбавали в историографията защо точно Галиполи са си харесали османските турци. Заподозряхме обаче, че и те, както троянците, елините, траките, римляните и други древни и по-нови народи, са се влюбили в синьото на Егейско море, зеленото на хълмовете, слънцето и, разбира се, пролива Дарданелите, разделящ Азия от Европа и даващ достъп до всички световни морета. Добър избор.
В древността Дарданелите са се наричали Хелеспонт. Митовете разказват, че на европейския бряг на пролива имало храм на Афродита, където служела красивата Херо. По време на пролетния фестивал младият Леандър, който живеел на азиатския бряг, видял Херо и безумно се влюбил. Той решил, че разстоянието не може да е пречка за любовта и всяка нощ преплувал Хелеспонт към своята любима. За ориентир му служела факлата на Херо, която осветявала нощното море. Когато дошла зимата и вълните станали по-буйни,
Леандър продължил да навестява любимата си
Една нощ зимните ветрове угасили факлата на Херо и младежът, останал без посока, се удавил в черните води на пролива.
През лятото Дарданелите не изглеждат страшни. Напротив, морето е ласкаво и топло, плажовете – безкрайни и примамливи. И ако искате да изпробвате почивка в района, няма нужда да се превръщате в Леандър – фериботите са комфортни и са начесто. Освен да се излежавате край ленивите води на Егейско море (при това на съвсем прилични цени), можете да разнообразявате ваканцията с исторически туризъм.
Днес главният град на областта е Чанаккале, кацнал на азиатския бряг на Дарданелите. От няколко години до пристанището ви посреща бутафорният Троянски кон от холивудската мегапродукция „Троя”, подарен на града от Брад Пит. Може да е бутафорен, но в името на кинодостоверността изглежда далеч по-истински от онзи, който е на самия вход на древна Троя – направен от местен дърводелец преди няколко десетилетия.
Освен важен административен и транспортен център, Чанаккале може да бъде и приветливо мързелив курортен град. Крайбрежната улица „Кордона” с кокетни заведения по нея прилича на култовата крайморска алея в Солун. А бира с наргиле в топла звездна вечер, наблюдавайки поклащащите се лодки и кораби в пристанището, е удоволствие, което всеки уважаващ себе си човек трябва да си осигури. За десерт – кюнефе – фантастичен местен специалитет от сирене. Впрочем, в последните години алкохолът в Турция поскъпна много и бирата е сред малкото достъпни питиета.
Чанкаккале не е типичен турски град от азиатската част – изпълнен е с живот и денем, и нощем, покрай студентите от университета „18 март“. И както ни каза собственикът на един от големите хотели „Акол” Али Акол – в града почти нямало престъпност и никаква опасност за жените, които искат сами да се разхождат посред нощ.
Вечерта в панорамния бар на хотел „Акол” се лее модерен джаз,
пием турско пиво „Ефес” и пушим на прибежки в специално обособеното „аквариумче” (от няколко години в Турция пушенето е забранено в обществени помещения), а през панорамните прозорци виждаме пристигането на поредния туристически лайнер, на който няколкостотин западноевропейци очакват на следващата сутрин да видят местата на епичните войни, описани в „Илиада”.
Троя! Ех, Троя нямаше да е толкова впечатляваща, ако не беше Омир, разбира се. От този град, който няколко пъти е унищожаван и после е възкръсвал, сега е останало толкова малко, че е направо чудно как Шлиман го е открил. Трябва да използвате въображението си, „Илиада“-та и да сте любител на древногръцката история, за да си нарисувате битките за оцеляване по тези места в продължение на векове. И да имате предвид, че по времето на разцвета на цивилизацията тук – две хилядолетия преди новата ера – градът е бил край морето. Днес капризите на природата и времето са изместили водата и от хълмовете на Троя морето се вижда чак на хоризонта.
Немецът Хенрих Шлиман – любител-археолог, и неговата съпруга, гъркинята София, първи откриват през 1873 г. безценни златни съкровища в пластовете под хълма – златни чаши, диадеми и други накити и съдове. Шлиман е обсебен от идеята за Троя и Омировата „Илиада”. И когато след многогодишни проучвания попада на Троя и златните накити, решава, че това е съкровището на Приам. Изнася ги контрабандно от Османската империя в Германия, откъдето по времето на Втората световна война попадат в руски ръце… Вече е доказано, че точно тези златни накити не са от времето на Омировата Троя.
Благодарение на вековните проучвания днес е ясно, че първото поселение по тези земи, или Троя I по археологическата терминология, се заражда в ранната бронзова епоха, около 2900 г. пр. Хр. До 2300 г. пр. Хр. следват Троя II и III, когато селището се превръща в град с царски дворец и подградия. Именно от тези столетия е откритото от Шлиман съкровище. В средната бронзова епоха (2300-1700 г. пр. Хр.) се разполагат периодите Троя IV и V. Това е време на размирици, в което постепенно набират сила Крит в Средиземно море и държавата на хетите в Мала Азия.
В интервала 1700-1150 г. пр. Хр. се отнасят Троя VI и Троя VII. Тогава именно e
разцветът на града, довел до фаталната война, описана от Омир
Ограбването и опожаряването му става около 1250 г. пр. Хр. След това се заселват пришълци от Тракия. Вече като гръцка колония и под името Илион (Троя VIII) той съществува след 800 г. пр. Хр. Финалът е през римската епоха (Троя IХ), когато руините на древния град се превръщат в своеобразен паметник, на който принасят дарове на богове и герои.
Асос, или както е турското му име Бехрамкале, е следващата историческа екскурзия, на която може да се насладите, ако сте в района на Чанаккале. Древният Асос е разположен на западния склон на Ида – планина на боговете. От нея според митологията Зевс е гледал Троянската война. Днес от хълма край запазените колони в храма на Атина виждате близкия остров Лесбос.
Покровителка на града била Атина и поради това на най-високата част на античната крепост през 530 г. пр.н.е. бил издигнат храм на богинята воин, за чието великолепие съдим от разпръснатите наоколо колони, капители и фризове, фрагменти от които са изложени в Лувъра и в Бостън. Тук през 348 г. пр.н.е. Аристотел създава първата си философска школа, преди да отиде в двора на Филип Македонски и да стане ментор на младия Александър Велики.
Древният град е открит от американците Франсис Х. Бейкън и Джоузеф Кларк, които след пътуване из Анадола през 1880 г. успели да убедят президента на Американския археологически институт Чарлз Елиот Нортън да финансира експедиция, която да проучи района. По тази причина най-богатата колекция от артефакти от Асос днес се съхранява в музей в Бостън.
Като пообиколите историческия камънак, слезте надолу към пристанището, където ще сте в живописното селце Искеле със стари каменни постройки (нищо древногръцко, говорим за XIX -XX век), превърнати в хотелчета, ресторанти и кафенета. Калдъръмени улички се вият между мушкатата, надвесени от балконите, и няма да се объркате, ако следвате обонянието си. Където и да ви заведе то, вкусната, прясно уловена риба, крем супата от леща и вълшебните сиропирани десерти са ви гарантирани, при това поднесени с гледка към синьото море.
