Кое се оказва най-важното за един град? Архитектурата, разположението, историята? Какво го прави жив, дишащ, развиващ се? Хората, разбира се. По тях ще опознаеш мястото, духа и ще станеш част.
Затова преди година искрено се зарадвах на People of Sofia – друг начин да преоткривам моя град. Исках да се запозная със създателя на проекта, да видя що за човек се вълнува от лицата на София.
Чакам го на фонтана на пл. Славейков. Закъснява. По-късно споделя, че е забравил за срещата, но се появява доста бързо след телефонния ни разговор. Занимава се с търговия и постоянно е напред-назад.
Вихрен Георгиев винаги е обичал да снима хора. Най-интересни през годините му остават те. По пътя към кафето забелязвам как бързо хвърля погледи на минувачите, а на рамото му виси фотоапарат. Обръща се към мен и ми казва: „Eй онова момче го има в сайта„.
Още преди да научи за проекта Humans of New York е имал албуми с лицата на различни градове. Естествено, след набирането на популярност на проекта на Брандън Стантън, Вихрен оформя и своя, като публикува вече направените снимки и прави нови.
За разлика от Брандън, Вихрен се интересува от Street art фотография и залага най-вече на снимката, като рядко задава въпроси на фотографираните. Смята, че заснетото е достатъчно и би трябвало да говори, да разказва история. Прави кратки интервюта, но само когато разпознава човека, или знае нещо повече за него.
Миналото лято протестите му донесоха много и разнообразни лица. Вихрен споделя, че е бил там не само като фотограф, но и като гражданин. На въпроса ми дали протестът е победил Вихрен отговаря така:
„Победи, естествено, че победи! Най-малкото в оставката на това правителство, което имаше намерение да остане в следващите 4 години.“
Споделя още, че когато е бил на място, не е срещал провокации и разединение. Но когато се е прибирал вечер и е отварял фейсбук, е наблюдавал съвсем различно отношение. Хора, които са там, но не искат той да успее и разцепват мнозинството. Вихрен вярва, че протестът е загубил сила именно заради подобни хора, които са го използвали заради личните си и партийни интереси.
Говори дълго и обширно за политика, наблюдава в детайли всички процеси.
Връщам го към People of Sofia с темата за прекалената централизация на столицата. Големи части от страната се обезлюдяват, София се превръща в последна възможност за реализация за редица българи.
Самият Вихрен е роден в Бургас, живял е в Русе и после се премества в столицата.
„Ние, българите, нямаме самочувствие, защото сме бедни и защото не можем да постигнем това, което искаме.“
Когато го питам дали той усеща, че успява, ми отговаря, че е от хората, които постоянно искат нещо – недоволства и не харесва. Не е негативен, просто в момента, в който постигне дадена цел, вече не му е интересно и започва да търси нещо ново, което да го провокира.
От самия проект Вихрен не печели. Тепърва ще го развива и в тази посока. „Парите са част от успеха“, допълва той. С набраните средства смята да поддържа технически платформата, да организира изложби и да увеличава качеството. Има намерение да издаде книга. Разбира се.
Става ми интересно, какво не би снимал никога. Категоричен е, че това е фотография, която унижава и злепоставя даден човек. А дали се е отказвал от снимка? Отговорът е положителен.
Преди време заснема уличен музикант, който е искал пари, за да го публикуват. Вихрен качва снимката, на която музикантът е скрил лицето си. Добавя и причината. Коментарите на хората го карат да изтрие снимката и да се върне на следващия ден.
Минава покрай него, оставя в шапката му пари, заговаря го. Разказва му за цялата случка.
След това музикантът се съгласява да стане част от People of Sofia.
Моля Вихрен да даде съвет за този тип снимане на улицата:
„Трябва да си бърз, защото моментите изчезват…“
Вихрен Георгиев не гони хората. Разказва ми, как поради тази причина не е направил снимка на Ейдриън Броуди. Засякъл го една сутрин, но трябвало да се върне и да го догонва. Не го прави. Сега признава, че съжалява. Много рядко се е връщал за снимка, след като са се разминали с човека.
Прави изключение за Никола Анастасов.
„Ние сме много еднакви. Ние сме като по калъп. И не приемаме различните!“
Смята, че комунизмът тотално е ампутирал сетивата ни към различното и е оставил единствено желанието да оплюваме. От човека със зелена коса до момчето или момичето с различна сексуална ориентация. Приемаме единствено хората като нас в моментното ни състояние.
А всъщност всичко се мени, защото не сме наясно със себе си.
Хващаме се за младите хора, но Вихрен споделя, че вижда и сред тях адски много хейтъри. Предадено им е негативното мислене от майки, бащи, баби, дядовци, чичовци, лели. От почти всекиго, с когото са имали досег.
Обръща се към мен и казва: „Много е трудно да снимаш човек без самочувствие, който се вълнува единствено от чуждото мнение“. Струва му се направо невъзможно по примера на Стантън открито да пита хората – дали може да ги снима и да им задава въпроси. Българинът обича да е подготвен за снимка с най-хубавите си дрехи, като за сватба. После хората да не кажат нещо…
И все пак как оцелява шареният човек? Изолиран. Вихрен допълва, че в самия ни манталитет е заложено да се делим. Припомня ми как изглеждат къщите от Възраждането с високите огради и широки порти, за да влиза и излиза производството оттам и всичко да е на едно място – дом и манифактура.
Вихрен Георгиев смята, че People of Sofia може да допринесе много за кандидатурата на София за европейска столица на културата 2019. Всекидневно българи от целия свят разглеждат сайта и фейсбук страницата. Създала се е и верижна реакция от други фотографи в България и ето че има People of Бургас, Велико Търново, Пловдив, Благоевград.
Вече самите хора го търсят с молба да ги снима. Веднъж, за да зарадват любимото момиче, друг път, за да обърнат внимание на наболял въпрос за града – като занемарените дворове в центъра на София.
Накрая преди да се разделим, Вихрен ми сподели едно от любимите си места за откриване на хора – площад Гарибалди. И с широка усмивка на лице добавя, че ако има възможност, би се занимавал само със снимане.
