Eдно от най-важните решения за жилището е изборът на дограма, защото от нея зависи комфортът на обитаване и сметката за отопление и охлаждане.
Основните източници на енергийни загуби в една къща са стените (39%), старите и недобре уплътнени прозорци (22%), следвани от покрива, вентилационните отвори и комини и подземните части. Качественото полагане на системи за изолация и енергоспестяващата дограма може да спестят над 60% енергия.
Стъклопакетът е най-важната част на прозореца по отношение на топлоизолацията, защото той заема близо 90% от площта му и именно оттам идват основните топлинни загуби.
Стъклопакетите на пазара са разнообразни и се различават основно по структурата, вида и дебелината на стъклото. Смята се, че оптималната дебелина на стъклопакетите е 24–28 мм и 36–38 мм за трислойните. Съветът на специалистите е да не си позволявате компромис с дебелината на стъклопакета – по-малка от 24 мм е за сметка на намалени звуко- и топлопоказатели.
От не по-малко значение е и самото стъкло
Енергоспестяващите стъклопакети се характеризират с нискоемисионни стъкла, които задържат топлината в помещенията през студените месеци и осигуряват слънцезащита през лятото. Такива са К-стъклата, които имат нанесено „твърдо” покритие на основата на индиево-оловни окиси, което отразява топлинното излъчване обратно в помещението. І-стъклата, или т.нар. „меки“ стъкла, са по-скъпи заради сложната си технология – при тях покритието се нанася по друг метод и представлява много полупрозрачни слоеве от метал (най-често сребро) със система от осветяващи слоеве окиси. Нискоемисийните стъкла се разполагат от вътрешната част на стъклопакета и по този начин инфрачервената топлина не напуска помещенията отвътре навън. Четирисезонните стъкла са още по-ново поколение, които освен задържащия инфрачервената топлина слой, разполагат и със слънцезащитен слой, който задържа ултравиолетовата топлина отвън.
Новост са и тонираните стъкла с ултратънки прозрачни соларни фолия
за производство на енергия, като с такова фолио стъклената конструкция на сградата може да се използва за производство на енергия, без да се нарушава архитектурният дизайн.
При стандартната технология разстоянието между стъклата се запълва с изсушен по химически път въздух. За подобряване на топлосъхраняващите свойства на стъклопакетите за запълване на пространството между стъклата се използват инертни газове с по-голяма плътност от въздуха. Най-често това е аргон – безвреден за здравето газ с много добри топлоизолационни показатели.
За сравнение на характеристиките на стъклопакетите се използват два показателя – коефициент на топлопредаването Ug, измерван в W/(m2.K), и коефициент на звукоизолацията – Rw, измерван в dBA. Колкото е по-нисък коефициентът на топлопредаването, толкова са по-добри характеристиките на стъклопакета.
При избор на подходящ прозорец трябва да се вземе предвид и ориентацията на сградата. За София например е препоръчително прозорците, гледащи на север и изток, да бъдат с нискоемисийни стъкла, докато
западните и южните е по-добре да бъдат с четирисезонни.
Самият избор на PVC, алуминиев или дървен профил е въпрос на вкус и лични предпочитания, но определящо за решението трябва да бъде сравняването на характеристики като изолационни качества, устойчивост на стареене, здравина, поддръжка. Дограмата от поливинилхлорид (PVC) е с много добри топлоизолационни качества. Алуминиевата дограма по-лесно кондензира влага и като метал е добър проводник на топлина, но и тук е намерено решение с прекъснат термомост. Дървената дограма е с изключителни топлоизолационни характеристики. Съществуват и комбинации от различни материали, които намаляват недостатъците и повишат положителните характеристики на профилите.
Качествените външни щори също не трябва да се пренебрегват, защото те намаляват енергийните загуби през прозореца до 50%.
