Хашемитското кралство Йордания е една от най-интересните арабски държави – бедна в сравнение с останалите поради липсата на петролни кладенци, но пък с ключова роля във вечната битка за надмощие в Близкия изток.
От една страна, важността й се дължи на стратегическото й местоположение по свещените земи за християни, евреи и мюсюлмани. Йордания се води важен съюзник на САЩ и е една от двете арабски държави, които са сключили мир с Израел.
А това е изключително удобно за туристите, особено за хората, тръгнали на поклонническо пътуване по християнските светини, някои от които – като мястото, където Иисус Христос е покръстен от Йоан Кръстител в река Йордан, са на днешната територия на хашемитското кралство.
Поне според повечето изследователи на библейската история.
Преминаването на групи на израело-йорданските граници е сравнително организирано, рутинно и спокойно – да, израелски автобуси и водачи не влизат на територията на арабската държава, туристите извървяват неколкостотин метра пеша и чакат друг рейс, но пък могат да се утешат с пазаруване в евтините безмитни магазини на кралството.
Разбира се, при влизане в Израел може да ви се случи и някой екшън – детекторът, проверяващ багажите, да писне незнайно защо (рано сутринта, когато само българска група беше на малкото КПП между двата курорта на Червено море Акаба и Ейлат), и млади еврейки в униформи
за секунди да евакуират всички от залата. Без паника.
Атракция като по поръчка. И демонстрация на това, че сигурността си е наука, сериозна работа, за която само дебел врат и мускули от фитнеса не вършат работа.
Но да се върнем на Йордания. Кралството възниква като резултат от поделянето на Близкия изток между Великобритания и Франция след Първата световна война. По това време населението се състои предимно от племена, които са участвали във Великото арабско въстание срещу Османската империя.
В днешни дни потомците им са вече малцинство – по-голямата част от населението са палестински бежанци от Израел и Западния бряг. А в последните години Йордания приютява бежанци и от всички арабски конфликти и войни в региона.
От палестински произход е и най-популярната арабска кралица – Рания, съпругата на любимия на йорданците крал Абдулла II (чиято майка пък е британка, а той самият е образован на Острова).
Двамата се срещат и се влюбват през 1993 г., когато той все още е престолонаследник, а тя току- що е завършила Американския университет в Египет. Рания и Абдулла имат четири деца, а тя е
пътеводна светлина за всички жени в региона – образована, модерна, с огромна обществена и благотворителна дейност, свързана с правата на жените и децата, здравеопазването, околната среда и т.н.
Неслучайно я сравняват с принцеса Даяна.
Вероятно и на влиянието на Рания се дължи огромната в сравнение с други мюсюлмански държави свобода на жените в Йордания. По улиците в Аман може да видите жени, облечени по последен писък на западната мода, други – забулени по саудитски тертип, както и всичко по средата – в зависимост от собствените им религиозни чувства и традициите в семейството.
Процентът шофиращи жени в Йордания сигурно също е сред най-високия в мюсюлманския свят, но това води и до някои негативни последствия (без да омаловажавам по никакъв начин дамските шофьорски умения).
Една вечер в Аман в последния момент се дръпнах от кола, шофирана от дама, която, незнайно защо, караше без фарове, но пък бе пуснала светлините вътре в купето. Следващата сутрин шофьорът на автобуса рязко наби спирачки, след като жена ненадейно пресече пътя му с автомобила си. Но това са бели кахъри…
Туристът в Йордания се чувства чудесно – обслужването е добро, а отношението – приятелско и топло. Вероятно защото страната разчита много на приходите от туризма, които са в първата тройка, формираща БВП.
По тази причина и сигурността е на много високо ниво, въпреки че с множеството бежанци вероятно в страната проникват и крайни ислямисти. Единственият кървав атентат в страната бе през 2005 г. в два от луксозните хотели в Аман. Отговорността бе поета от базирана в Ирак ислямистка група.
Най-добрата реклама за туризма в Йордания направи самият крал Абдулла (той е луд по всякакви екстремни спортове, но част от тях вече са му забранени от гледна точка на сигурността му като държавен глава), който
изигра ролята на травъл гид из кралството си
във филма на Discovery Channel „Jordan: The Royal Tour“. Гледайте го, дори и да не планирате пътуване до Йордания.
Хашемитското кралство може да предложи много на туристите – луксозни хотели и курорти на Мъртво и Червено море, свещени места за всички религии, спиращи дъха природни феномени, римски древни градове и, разбира се, едно от новите седем чудеса на света…
омагьосващата Петра
Ако не си пътувал из тази част на Йордания, леко скептично гледаш на широкоизвестния факт, че изсеченият в скалите град, станал декор на един от филмите за Индиана Джоунс, векове наред е бил скрит от „цивилизованата“ част на човечеството.
Факт обаче е, че в района има материал за „много Петри“ – скали и възвишения от сравнително мек розово-червеникав варовик, а монументалните храмове, сгради, гробници и пещери са скрити зад дълъг и тесен каньон, играл ролята на естествено укрепление за обитателите му. Можеш хиляди пъти да минеш наоколо, без да знаеш какво съкровище се крие вътре.
През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра. Той е първият известен европеец, посетил тези земи след кръстоносците през XII век.
Разбира се, доста преди това в пещерите на Петра са живеели бедуини. В днешни дни Йордания им е построила селище извън древния град, но им е дала право да работят вътре с туристическите групи.
И те са там – мъже, жени, деца, с красиви, очертани с въглен очи, убеждавайки ви да купите какво ли не, да ви гримират или да ви качат на магаре, муле или колесница. И бедуините не са това, което са били – малко от тях все още водят традиционния номадски живот на племената си в пустинята.
Комерсиализацията не може да помрачи удивлението,
което изпълва душата ви на това място. Петра буквално спира дъха – колкото и да е клиширано това определение за световноизвестна туристическа атракция.
Всичките пари, дадени за вход (около 80 долара за ден), си заслужават, а съветът ми е да побързате да я видите – Петра вече не е във вида, в който я е видял швейцарският изследовател, слънцето и вятърът бавно заличават контурите на изсечените от набатейците шедьоври и за учените от цял свят е истинско предизвикателство да ги запазят.
Възможно е в някакъв момент достъпът да бъде контролиран или дори градът да бъде затворен за пълчищата туристи…
Докато вървиш из Петра, без съмнение разбираш колко е важна писаната история – чудесата тук са сътворени от хора, за които почти нищо не знаем днес. Набатейците са незнайно, може би арабско племе, появило се от нищото и изчезнало пак там преди повече от 2000 години.
Откъде са усвоили скулптурните си умения и как са ги съчетавали с охраната и превозването на керваните по Пътя на коприната, не е ясно. Защо им е било толкова важно да си строят гробници? Да, онази величествена фасада, позната от „Индиана Джоунс“, е гробница на Арета I, набатейски властелин.
Петра се намира в планината Вади Муса (Долината на Мойсей), а твърди се, в съвременния днешен град е и изворът на пророка. Мойсей (важен и за мюсюлманите, познат под името Муса в Корана)
ударил с жезъла си по земята и бликнал извор,
който захранва с вода района и днес. А водата е изключително ценен ресурс в Йордания – в страната има тежък воден режим и всички къщи, дори и скъпите хотели, имат големи резервоари на покривите си, в които събират вода, когато тя потече по водопровода. Ако не ти стига – поръчваш си водоноска, но плащаш доста солено.
Наблизо е и планината Небо – мястото, на което пред Мойсей, извел израилския народ от египетско робство и бродил 40 години през пустинята с евреите, Бог е разкрил Обетованата земя.
Планината (800 метра надморска височина, но ако идваш от долината на Мъртво море под морското равнище, ти се струва много висока) е и вечен дом на Мойсей, който, твърди се, е погребан в района.
От върха й се разкрива величествена гледка през долината на река Йордан и Мъртво море към Йерусалим.
На една от каменните плочи, които посрещат днес туристите,
стои стар надпис „Бог е любов“.
При археологически разкопки тук са открити базилика и големи манастири, които са били в разцвет през първите векове на миналото хилядолетие. Мястото е обявено за свято и за християните, тук идват на поклонение и главите на Римокатолическата църква. През 2000 г. папа Йоан Павел II засажда дърво на хълма.
Най-свещеното място за християните, разбира се, си остава река Йордан в Бетания,
където Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос.
Първоначално се е смятало, че кръщението се е провело в Ярденит, на другия бряг на река Йордан, който днес е в Израел.
Точно описание на мястото се съдържа в Евангелието на Йоан. По време на Византийската империя поклонници до Светите места често споменават за гръцка колона с кръст на върха, поставена на мястото на кръщението.
През 1996 г. международна група от учени заявява, че е намерено точното място – открита е основата на колоната на 40 метра източно от днешния бряг на река Йордан. През 2000 г. по време на посещението на папа Йоан Павел II всички църкви в света признават Йордания за Свято място, където е кръстен Иисус Христос.
Преди две хилядолетия реката, която днес е тясна, мътна и съвсем незначителна, е била вероятно доста по-пълноводна – на мястото на самото кръщение
няма вода, а сухо корито в края на речен меандър.
На няколко десетки метра е мястото за потапяне във водите на реката, където се стичат хиляди вярващи от цял свят, за да получат свето кръщение.
Същото се случва и отсреща, от израелска страна. Докато седиш, кротко потопил крака в тинята на реката и наблюдаваш вярващите, е трудно да си представиш, че това идилично място доскоро е било арена на военни действия…
Нищо по-хубаво от това, след като си се докоснал до Светия дух в река Йордан, да
поглезиш и тялото си в Мъртво море.
Виждали сте снимките на хора, излегнали се в морето и четящи кротко вестник. Е, точно така е. Няма как да потънеш, нито пък да плуваш. Дори заклети плувци могат да направят едва едно-две загребвания във водата му, преди да се преобърнат като шамандури.
Внимавайте много да не попадне вода в очите ви, доста неприятно е. В най-соленото море, което е на 410 м под морското равнище, няма никакъв живот, но затова пък е пълно с лечебна кал и соли. Тук идват хора от цял свят да лекуват тежки кожни заболявания, определяни като нелечими. Козметиката с минерали от Мъртво море също е популярна в цял свят.
А на плажа, съвсем безплатно, може да си направите сами СПА процедура – в специални контейнери има кал, извадена от морето. За съжаление и Мъртво море е застрашено – водите му все повече се отдръпват.
Съществува проект за докарването на вода от Червено море, чието реализиране не е ясно още кога ще започне.
Още две места задължително трябва да видите, ако сте в Йордания – пустинята Вади Рум и древния римски град Джераш. Внушителният римски град, част от Декаполис (обединение на 10 от най-процъфтяващите римски колонии), построен през II в.пр.Хр., известен като Гераса, се намира на по-малко от час път северно от столицата Аман.
Градът е удивително добре съхранен – с триумфална арка, просторни площади, хиподрум с 15 000 места, елипсовиден форум, театри, римски бани, широка улица с колонада, която води до храма на Артемида, хиподрум.
Днес Джераш е сцена на престижни фестивали, концерти и други културни събития.
В автентична атмосфера и реални декори може да се наблюдават демонстрации на римската армия, гладиаторски борби и надпревара с колесници.
Вади Рум е магическо място
Пустинята е дълга около 70 км и широка около 30, пръснатите край нея планини са като очарователен декор, недокоснат от разрушителната сила на хората. Тук времето и ветровете са изваяли причудливи скални форми и гигантски каменни стени.
Масивният лабиринт от невероятни скални образувания, който се издига насред пустинята на височина от 1750 метра, е истинско предизвикателство за сериозните катерачи.
„Огромни, отекващи, богоподобни“, казва за тях британецът Томас Едуард Лорънс, известен като Лорънс Арабски, който е тук по време на Великото арабското въстание срещу турците, когато е офицер за връзка между арабските племена и британците.
Тук е и домът на бедуинските племена и техните стада от камили и коне. Твърди се, че са останали малко и рядко се застояват на едно място. Има няколко варианта да разгледате Вади Рум и е добре да имате водач бедуин, тъй като лесно може да се изгубите.
Можете да си наемете автомобил 4×4 и местен екскурзовод, който за няколко часа ще ви запознае със забележителните места в района. Ако сте любители на по-екзотичните приключения, наемете камила.
Красивият пустинен залез окъпва цялата пустиня в топла оранжево-червена светлина и сякаш пясъците и причудливите скални форми изглеждат още по-червени и съвършено красиви.
Като организиран турист, ще ви заведят в бедуински лагер като за туристи.
Макар и специално предназначен, ще можете да се докоснете до полуномадския бит в пъстрите им шатри. Ще ви направят чудесно кафе с кардамон и чай с мента.
Написаното дотук са бегли щрихи за част от нещата, които може да видите, почувствате и преживеете в Йордания. Ако съдбата ви дари този шанс – не се колебайте, а взимайте самолета към Аман.
