По негласно споразумение всички са склонни да твърдят: понеделник е най-тежкият ден от седмицата. А с неделята сякаш всичко е наред – все пак, почивен ден е. В медицинските среди обаче битува терминът „неделни болести”.
За какво става въпрос?
Над 60 са диагнозите в списъка на американските медици за неделни болести. Сред тях: нарушения на сърдечната дейност в резултат на алкохолни злоупотреби; простудни заболявания заради прекаляване със сладолед и напитки с лед; различни неврози, произтичащи от нерационално организиране на отдиха, и т.н.
Според друга статистика седмичният пик от депресии и психосоматични оплаквания е точно в неделя вечер. Това е свързано не само с тягостното усещане за отлитащото свободно време, а и с това, че повечето хора не понасят добре смяната на седмичния работен ритъм със свободата на почивния ден, не умеят разумно да организират релакса и развлеченията, с които да се разтоварят.
От релсите излизат най-вече тези, които живеят сами и в почивните дни се чувстват като изгубени. Затова пък у семейните в края на неделния ден се натрупва чувство на вина към децата, на които пак не са успели да отделят достатъчно време.
В опит да наваксат изпуснатото, родителите най-често допускат грешката да натрапват на децата своята представа или идея за прекарване на почивния ден.
Следва конфликт и пълен провал, сълзи и намръщени физиономии. Нерядко точно в почивния ден родителите изпитват непоносимо раздразнение спрямо децата си, а после, проклинайки се за невъздържаното поведение, гълтат успокоителни и хапчета за сърце. Или пък давят досадата с алкохол.
Както виждате, неделята действително може да се превърне в много тежък ден, а понеделникът – на този фон – да е дългоочакван и приятен. Ето откъде идва крилатата фраза: „Да отида на работа, да си почина!”
Делници, делници, понеделници
Но да бъдем справедливи! За мнозина понеделникът също е кошмар. Главоболие, вялост, ниска работоспособност, раздразнителност. Да, често срещано явление. По правило се случва на тези, които не умеят да релаксират правилно в почивните дни.
Едни посвещават уикенда на единствената мисия да си отспят и стават най-рано към 12 на обяд. Организмът излиза от обичайния си ритъм и отмъщението настъпва тутакси – появяват се апатия, немощ, раздразнителност. Ободряването настъпва, когато не трябва – вечер. Сънят дълго не идва и на следващото утро, в понеделник, се надигаме разбити и недоспали от леглото.
Други пък изведнъж си спомнят призивите за активен начин на живот и без да се замислят, се хвърлят в десеткилометров поход, от който едва успяват да стигнат до входната си врата накрая. Или пък се втурват във фитнес залата и часове наред бягат на пътеката, вдигат щанги и гири, а в понеделник не могат да помръднат от мускулна треска.
Примери могат да се изброяват до безкрайност, но изводът е само един: не се опитвайте в почивните дни да наваксате, довършите, изядете и изпиете всичко, което не сте успели през седмицата. Отдайте се на приятни разходки на чист въздух, занимавайте се със своето хоби или ходете на театър, кино, изложби, концерти – на всички онези места, които отдавна се каните да посетите.
Отдихът трябва да доставя удоволствие и да е пълен с положителни емоции. Подложените на умствено натоварване през седмицата ще се ободрят, ако се заемат с някакъв лек физически труд, а тези, които цяла седмица напрягат мускули, трябва да осигурят малко храна за ума и сетивата. Така и неделята, и понеделникът ще престанат да тежат.
