Това не е пътуване с Ориент Експрес. Съвсем не. Това е едно обикновено пътуване с нощен влак към Вавилон.
Пътниците си купиха билети от любопитство, макар че им беше пределно ясно – на някои от самото начало, а на други впоследствие, след като провериха в Гугъл, че Вавилон съществува само като полуразграбен археологически обект. В този исторически момент Вавилон не беше действащ град, в който живеят и работят хора. Беше съществувал някога, но никой не можеше да твърди със сигурност, че до края на пътуването няма да възникне ей така, от нищото.
Пътуването продължи твърде дълго – цели 25 години. Някои остаряха, други пораснаха, а трети се родиха през този период. Голяма част от пътниците даже забравиха целта на пътуването.
– Закъде бяхме тръгнали? – попита застаряващ мъж по-младия си спътник.
– За Лисабон, струва ми се – отговори небрежно запитаният.
– Не, не беше за Лисабон, а за Вавилон – поправи го възрастният мъж.
– Ами, добре – сви рамене младият, – все ми е тая.
Нещата вървяха гладко през повечето време, но понякога възникваха дребни спорове между пътниците и екипажа, който по някакви странни причини периодично се обновяваше и никой не разбираше как става това в движение.
Една част от пътниците направиха протест, в знак на който една седмица не мигнаха и пяха някакви крайно неблагозвучни песни. Те протестираха, защото не харесваха тоалетната хартия на розови цветчета. Вероятно това звучи твърде дребнаво, но истинската причина е, че пасажерите бяха изнервени от дългото пътуване.
Въпреки това никой не смееше да постави ключовия въпрос: „Кога ще стигнем Вавилон? Къде сме в момента спрямо Вавилон? Колко още път ни остава до Вавилон?“.
И докато пътниците си шушукаха зад гърба на екипажа, влакът пътуваше през полето. А те се държаха по този конспиративен начин, за да не бъдат прецакани от екипажа я със заключени тоалетни, я с топли безалкохолни във вагон-ресторанта.
По едно време един нов кондуктор започна да предлага – на черно, разбира се – обратни билети. Той се опита да обясни на запътилите се към Вавилон, че се намират в някакво отклонение на основната линия и в този смисъл се движат в погрешна посока и – да!, никога няма са стигнат Вавилон.
Пътниците бяха безкрайно скандализирани от наглото съобщение на кондуктора и подадоха колективно оплакване до началника на влака, че въпросното лице разколебава вярата им във Вавилон, разпространява неверни слухове относно пътуването и разваля позитивния дух и общия купон. Кондукторът беше свален или изхвърлен от влака и повече никой нищо не чу за него.
Епилог:
В крайна сметка пътниците разбраха, че екипажът само клати влака, с което симулира движение. Влакът никога не е имал локомотив, защото не е било предвидено да напуска гарата. А релсите били откраднати една нощ, докато пасажерите се били отдали на своите нощни занимания или спели най-наивно.
Източници на вдъхновение:
Черен влак се композира, Ленче ле
Нощен влак за Вавилон (Ред Бредбъри)
Алиса в страната на чудесата – песента на паричките
