Общините започнаха масирана кампания срещу предложената от Министерството на финансите (МФ) нова методика за изчисление на такса смет по силата на променения през ноември Закон за местните данъци и такси, който предвижда размерът й да се обвърже с количеството на изхвърления боклук.
Основните „опорни точки“, залегнали в тезите на местните власти са, че методиката не е тествана, че преминаването към заплащане според изхвърленото количество ще доведе до увеличаване цената на такса смет между 2 и 3 пъти и не на последно място – че бедните ще трябва да си плащат боклука, а това не е социално.
Разбира се, подобни твърдения са крайно несъстоятелни. Това, че новата методика не е тествана, по никакъв начин не я прави лоша.
„Вместо да прилагаме нова методика, която може да не се окаже подходяща, по-добре да си работим по старата, неработеща методика“ – казва хорът на общинските велможи.
Но да не забравяме, че съществува и обратната хипотеза – въпросната методика за пресмятане на такса смет да се окаже добре работеща. Тогава какво?
На второ място, представителите на общините твърдят, че изчисляването на такса смет на базата на реално изхвърления боклук щяло да увеличи размера й.
Чисто математически, подобно твърдение е крайно несъстоятелно.
„Ако приемем, че цената на услугата е 1000 единици, които се разпределят между 1000 потребители, независимо от начина, по който ще стане разпределението, няма как да се получи увеличение, защото разпределяме 1000 единици“, категоричен е омбудсманът Константин Пенчев.
Константин Пенчев, който от няколко години е радетел на идеята за справедливо формиране на такса смет, припомня основните си аргументи за исканите промени.
„Ние години наред неправомерно плащаме втори данък „смет“, защото по начина, по който в момента се ценообразува – като промили върху данъчната оценка, тя има характера на втори „данък сгради“,а не на такса“, казва омбудсманът.
Идеята на таксуването предполага, че общината предоставя услуга, чиято цена зависи от потреблението, в случая – от количеството на изхвърления боклук.
Начинът, по който общините ценообразуват такса смет в момента е несправедлив, защото зависи от местоположението на имота, а не от изхвърления боклук. По този начин висока цена за такса „смет“ заплаща не този, който изхвърля много боклук, а този, който живее в центъра, а това по никакъв начин не създава предпоставки за отговорно поведение.
Последният аргумент на местната власт е социален: когато такса смет се формира като данък върху оценката на имота, богатите плащат вместо бедните. Сакън, не карайте бедните да си плащат боклука, че лошо ви се пише!
Но дали е така наистина? Отдавна богатите не живеят в центъра на града, а в луксозните крайградски зони, където има възможност за строителство на луксозни частни резиденции. Такива квартали са Бояна, Камбаните, Банкя и др., а там оценката на имотите – и респективно размерът на местните данъци (сгради и смет) не са високи…
Що се касае до промишлените предприятия, бизнес и технологичните паркове, доколкото ги има у нас, те също не са локализирани в центъра, а в периферията на градовете, поради факта, че изискват по-големи парцели за застрояване и че цената на земята в този случай играе значителна роля.
В центъра има предимно сгради с обществено предназначение (училища, поликлиники, болници, детски градини, музеи, театри и др.), жилища, ресторанти и магазини. Те плащат високата цена на местните данъци (сгради и смет). Дали това са най-богатите в нашето общество, които следва да носят на гърба си останалите по отношение на местните данъци?! Не мисля.
Излиза, че един пие, а друг плаща! Остава да видим кой и как надписва сметката!
Ами – надписват я местните власти и затова се дърпат да сменят методиката с по-прозрачна.
„Сметоизвозването е най-голямата далавера в световен мащаб!“, казва Константин Пенчев. „През 2005-та по документи сметището в Суходол беше препълнено – по документи, но работи още няколко години безпрепятствено.“
Какво значи това?
Общината е платила за напълването на това сметище през 2005-та. А след това е продължила да плаща. С нашите пари.
„Най-лесно текат парите в боклука“, казва още омбудсманът.
Затова общинските власти не искат да се строи сметопреработващо предприятие. Предпочитат екологичните бомби, наречени „сметища“, заложени из цялата територия на страната, защото там никой не знае колко камиона са извозени и какво точно е станало.
