Няма желаещи роми да се възползват от обявените оферти на общината два дена след като багер разруши първите незаконни къщи в Стара Загора.
„Вижте, пакетът от документи, включително удостоверящи, че са социално слаби, не може да бъде събран за 1 ден. Нужни са няколко дни и затова може би още няма подали“, коментира за Бинар заместник-кметът на Стара Загора Йордан Николов.
При следващата сесия на общинския съвет (която ще е 2 седмици след събарянето, в последния ден от месеца) – ако общинарите се съгласят – ще се даде възможност на хората в неравностойно положение сред тези роми да получат отстъпено безвъзмездно право на строеж.
„Такова е предложението на г-н Тодоров, кмета на Стара Загора, друг е въпросът дали общинският съвет ще го приеме“, каза още заместник-кметът.
Постройките са съборени, преди да има решение. А са там от години.
„Жандармерията и снимането с камери, което да влезе в сутрешните блокове и насилственото извеждане на хората от терена най-вероятно се позовават на Закона за общинската собственост“, коментира за Бинар адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. В йерархията на нормативни актове българската норма стои под Европейската конвенция за правата на човека – на която нашият закон противоречи, посочва тя.
„При събарянето на незаконни постройки трябва да се прави разлика дали се събаря вила или хотел, или пък единственото жилище на семейство, защото в първия случай събарянето не прави собствениците бездомници“, казва Маргарита Илиева.
Проучването на публична информация в интернет, направено от БХК през 2006-2007 година, показва огромен брой незаконни постройки от първия тип, които не са съборени – дори в защитени природни територии, по крайбрежието, в горския фонд, и са в очевидната полза на хора, облагодетелствани от своето добро социално положение.
Защо в изобилието от такива случаи държавата, властта, кметът не се намесват, питат от неправителствената организация.
„Не става въпрос само за ромите, а за всички социално слаби граждани, включително от други малцинства. Не даваме приоритет на засегнатите от последното събаряне. Осигуряваме им първоначално около 50 парцела, искаме да видим колко кандидати ще има – това ще приемем на сесията на общински съвет, ако го приемем. Това е според нас единственият начин да спрем незаконното строителство“, каза още Йордан Николов.
Той подчерта, че ромите трябва да живеят на място, което е регламентирано, а не в парка, който е публична общинска собственост и е „на всички граждани“.
„Властта знае, че ще получи червена точка, защото ромите са обект на нетърпимост в обществото. Това е истината и ние не можем да си затваряме очите. За политиците е изгодно да малтретират роми“, смята Маргарита Илиева.
Тя предлага да сравним старозагорската ситуация с бедствията във Варна и Добрич, когато обществото ни се мобилизира да съчувства и дарява, да дава доброволчески труд и включително в БНР сложихме кутии за събиране на волни пожертвования.
„В Стара Загора държавата се държа като бедствие – отиде, събори живота на хората и ги изхвърли на улицата. Те са в също толкова бедствено положение, както ако една стихия им разруши подслона.“ Но този път няма Фейсбук солидарност и никой не събира помощи с DMS номера.
А пък в Каварна нещата са решени тихо и кротко.
Един кмет, който няма да остане само в Рок историята
„Нашият план за решение на ромските жилища е от 2004 година“, казва Цонко Цонев, любимият кмет на България.
Община Каварна е предложила на ромите си алтернатива и право на строеж, в резултат на което са построени над 150 къщи. Сега те са собственост на живеещите в тях роми.
„И оттогава нямаме никакъв жилищен проблем в Каварна. Помислихме и за тези, които могат да си построят, и за онези, които нямат никакви пари.“
За най-бедните общината е осигурила блок в края на ромския квартал и там са настанили около 20 семейства. „Заменихме блока за друг имот и не сме дали и една стотинка. Сега хората живеят под наем, плащат си сметките“, казва Цонко Цонев.
На мястото на сегашните къщи е имало сметища.
„Самите роми поискаха да строят. Изчистихме сметището, направихме регулационен план, направихме парцели по 500 квадрата – всичко си е в кадастъра и законно. След това които отговаряха на условията се картотекираха като крайно нуждаещи се. Минаха всички законови процедури и си построиха къщите. Плащат си сметките, плащат си данъците, плащат и данък сгради, които влизат в общината. По-късно направихме в ромския квартал канализация и водопроводи.
И сега е един модерен, нов квартал.
При нашите роми особеното е, че когато някой почне да строи, цялото му семейство, а това са 30-50 човека, отиват да му помагат. Освен това нашите роми са строители, това е един от основните им занаяти.“
От години в Каварна няма нито една незаконна постройка.
„Ако идват пришълци и строят незаконни обекти, веднага ги събаряме и повече никога не позволихме незаконни строежи като на други места.“
Ромите в Каварна са около 4000. Безработицата сред тях е 9% – което е нищо, по-ниска е от средната за страната въобще.
„Разбира се, че добрият пример е възможен. Възможен е винаги, когато управлението на ресурси е добро и има съобразяване с най-уязвимите – социално слаби, деца, старци“, казва Маргарита Илиева. „Изхвърлянето има много повече и сериозни последици от простото физическо неудобство. Няма как децата на бездомните да ходят на училище, а ромите и без това има затруднен достъп до образование.“
Неходенето на училище пък е сигурно условие за сегрегация.
В София: Сашо е на 44 години, семеен е, работи и е циганин
Сашо държи на думата „циганин“. Позволи ни да го снимаме, но не публикуваме негова снимка, за да не му докараме неприятности от различен характер.
„В „Модерно предградие“ половината сме братовчеди, останалото са българи. Аз си плащам данък на имота и данък смет. Парцелът си е законен, от тъщата. Обаче постройката е незаконна и така сме вече 12 години. Засега не съм имал проблеми“.
Семейството живее в една стая и кухня.
„Миналата година октомври месец съм подал документи да го узаконя. Искаха да изкарам нова скица на местото и къщата, изкарах ги, платих си, ходих в общината, защото имаше краен срок за узаконяване на постройчици, барачки и такъв тип боклуци, подадох си една молба и питах колко време ще мине. Те ми казаха 2 месеца, защото имало много молби. Но ето сега, октомври месец, ще стане 1 година.
Трябваше уж писмо да пратят – нищо не са пратили. Наскоро ходи жена ми да пита с майка си – нали имаме изходящ номер – те казали: „много хора сте, не бързайте, ще се случат нещата“. Ама кога и как – никой не дава обяснение.“
„90% от братовчедите в тоя квартал не плащат нищо – не плащат данък смет, не плащат и данък сгради, те реално си я карат незаконно абсолютно отвсякъде. Повечето имат договор, подписан между тях и общината отпреди 20, ако не и повече години – за временно ползване.“
„Решат ли да дойдат и да бутат из квартала – ще дойдат и ще бутат. Притеснявам се, ама какво да направя. Генерално трябва да се решат нещата.“
„Циганите сами да се съберем и да решим как да си помогнем?! Ти знаеш ли колко са тъпи тия хора!? Мен, нали ме гледаш, съм тъп. Представи си ония – те са 50 пъти по-тъпи от мене. Ти му говориш, а той те гледа и ден да мине – друг да дойде.“
Сашо е спрял да ходи на училище година преди да завърши средното и е започнал да работи като строител. Когато в София няма обекти, ходи да работи в провинцията.
„Изкарвам и по 2000 лева, обаче има месеци, когато вземам 400 лева, а има и месеци, когато не изкарвам нищо, защото няма работа.“
Канализация в софийското „Модерно предградие“ няма. Почнали са я преди години – 10% от канализацията е направена, другото не е.
„Пука ми, защото утре ще решат да прекарат канализация и водопровод и ще ми бутнат дома, който граничи с улицата и ще трябва да спим на палатка отвън. И като нямам документ, че е узаконено, ще стане весело. А съм дал сума ти пари досега и смятам да дам още, за да си го направя като на другите хора.“
Освен интеграция в обществото, чиновниците в държавата се ангажират по много нейни програми за ромите да узаконят (където е възможно) съществуващите жилища.
„Обаче тези програми, които самите те пишат, не се изпълняват“, казва Маргарита Илиева. „Това са едни празни ангажименти. А ние плащаме с нашите данъци на тези, които пишат програмите и които пращат багерите.“
Ние пращаме багерите.
