Започването на нов живот вероятно е логично да е съпроводено от (частична) амнезия. Немалко от предишното си битие ще забравите в годините на отглеждането на детето, а съвсем малко – още по време на появяването му във вашия свят и след довеждането му у дома.
Докато раждате, ще забравите:
1. Годините в университета
Забравихте ли, вие не вярвате в „знаците на съдбата“ и подобни ненаучни глупости. Да, обаче ако пътувайки към болницата се чудите колко ли голямо нещо ще излезе от вас и отпред в този момент се мотае автомобил с номер хх3330хх, ще повярвате, че това са точните килограми и грамове. И наистина ще се окаже така. Спокойно, все още не е време да се безпокоите.
По-страшно е, ако се върнете от болницата и ви се стори съвсем уместно роднини и съседи да препоръчват да завържете червен конец на ръката на детето, да не простирате дрехите му след залез слънце, да не го показвате на случайни лица до 40-тия ден и да не му казвате колко е красиво вместо по-безопасното: „Пу-пу, грозно бебе!“
Ако всичко това не излиза извън зоната ви на комфорт, значи амнезията е не съвсем частична.
2. Годините, прекарани в психическо усъвършенстване
Най-лесно от всичко ще забравите, че сте спокоен и самоуверен човек – всяка прилика на раждането със събития от вече предишния ви живот ще е напълно случайна и няма да ви даде знанието за това как да се справите със ситуацията.
За тази загуба на изградената досега самоличност ще ви помагат добронамерени реплики като „Ще видиш, това (каквото и да е „това“) няма общо с нищо друго“ и „Животът ти оттук-нататък няма да е същият“ с добавката „Но ще е много по-пълноценен“.
Ако някога сте се стремели към пълноценност, реализираща себе си в нещо повече от „грижа за един нов живот“ (но не вашия), е време да забравите този стремеж. Преди да бъдете обявена за „лоша майка“.
3. Вербалното възпитание
Вие се отвращавате от обсъждането на физиологични дейности на маса. Докато лежите на операционната маса в периода на дългото чакане обаче ще използвате мобилния си телефон, за да разкажете на трамбоващия пред вратата на родилното отделение свой съпруг какво лошо трябва да излезе от вас преди хубавото (да, за клизмата става въпрос).
А какво ще излезе от устата ви по време на раждането никой не може да предвиди. По-лесно е да се предвидят вербалните ви изяви след връщането у дома и (не-дай-си-боже) завъждането на контакти с други родители. Тогава „акане“, „пишка“, „дупенце“, „повръщане“ ще се превърнат в част от задължителните сто „думички“, които ще произнасяте поне веднъж на ден. Дори когато този ден е прекаран сред все още неувредени (с притежание на дете) хора.
4. „Другото“ лежане
Едно нещо, което дори няма да можете да си представите, е какво беше да си лежиш на плажа под чадър със сладолед в ръка – със сигурност няма да се чувствате по същия начин, докато лежите на операционната маса под „слънчевите“ прожектори с ръкохватки в ръце.
Ще забравите и какво е дори да полегнеш на шезлонга на балкона без поелият ангажимента „само за един час“ близък роднина да извика „Гладен/на е, търси майка си!
За лежането с цел наспиване да не говорим – времето на 11-часовия сън вероятно ще се върне в спомените ви някъде около 7 клас. Не вашия 7 клас, а този на детето – тогава ще спите. И ще сънувате класно по математика.
5. Кога се намирате
Раждането със сигурност ще разколебае увереността ви, че живеете в 21 век – въпреки медицинската апаратура и подготвените специалисти всъщност ще родите както прабаба ви преди сто години на село (ако е била гражданка, моля да ни извините).
Ако сте избрали или ви се е наложил вариантът секцио, номер 5 не важи. При секциото има други проблеми, ако не сте забравили.
И в двата случая след завръщането у дома ще ви е трудно да си спомните, че живеем в хуманни времена, в които поне в една от хартите с човешки права би трябвало да пише: „Право на възстановяване след силен психофизически стрес без необходимост от задоволяване на потребностите на доскоро непознато бебе“.
6. Лицата наоколо
Хората, които извадиха новата ви придобивка (онази, доскоро непознатата) от досегашното й жилище, ще останат в съзнанието ви без лица, ако не сте ги познавали предварително. В зависимост от взаимоотношенията ви може да битуват завинаги като „тея там“ – със сигурност няма да запомните имената им (бродирани върху горния джоб на работното облекло).
Ако обаче сте особено благодарни на някое от тези лица, в следващите дни ще имате време да научите чие е. А в тези следващи дни ще имате огромна нужда от хора, на които да сте благодарни. За съвети, добронамереност, успокоение, вещи или просто присъствие навреме.
7. Собственото си лице
Паметта за това дали изпод изскубани или не вежди наднича отчаяният ви поглед ще е изчезнала. Следва изличаването на спомените за това измити ли са зъбите ви, сресана ли е косата ви, как точно сглобявахте онази, приятната усмивка.
Белите петна ще се разпрострат далеч извън лицето ви – ще ги откривате върху роклите си (особено в близост до гърдите), върху чаршафите (отново в най-близката до гърдите област), върху подложените под бебешката глава кърпи. И на други (неочаквани) места. Кърмата няма спирачки.
8. Кого мразите най-много
Желанието ви да размажете лицата на „тея там“ (поради много причини) ще остане нереализирано заради периодични прояви на здрав разум или заради упойката. А след като родите няма да си спомняте и колко много ви е яд на онзи, който също ще получи дете, но срещу никакви усилия (мъжът ви).
Ще забравите и отвращението си към кърмещите на обществени места, неразбирането си към водещите (ревящи) бебета в ресторанти и барове, непоносимостта си към носителите на по-рано споменатата вербалност.
9. Защо се захванахте с всичко това
Вече сте почти готова да се откажете от 2-годишната ваканция от работа (признайте си, че единствено заради нея забременяхте), за да не се е случвало всичко това.
Спомените ви за всяка друга мотивация да решите да родите ще са трудно възстановими – става въпрос за представата как ще се забавлявате с купища играчки, ще учите заедно с детето румънски/португалски/италиански (нероманските езици все още сте готови да оставите на други щастливи родители), ще го възпитавате по-добре от всички досега виждани майки, поради което то няма да плаче нито веднъж в съвместния ви живот.
10. Имаше още нещо
Това съвсем сте го забравили. Опитайте се да се сетите какво е. Не, не става, мозъкът не работи, а?
Често ще ви се случва, няма страшно, прочетете пак списъка или бързо (защото същият този мозък може да не ви изчака) направете свой списък. И да не забравите да го сложите в коментарите отдолу.
