„Не искаме обелиски и фонтани! Хляб е това, което искаме! Хляб! Хляб! Хляб!” С такива пасквили, разлепени из града, осъмвал Рим през гладните1646-1648 години. Настроението било почти революционно.
Народът не искал да плаща скъпо струващото папско начинание. Така се наложило в името на красотата папата да вкара в затвора няколко бунтари. Благодарение на този неособено хуманен акт днес можем да се наслаждаваме на един от най-големите италиански шедьоври – фонтана „Четирите реки” на площад „Навона”. По онова време фонтаните имали и своята практическа стойност – преди епохата на домашното водоснабдяване от тях хората черпели вода за пиене и миене. Но вероятно скулптурите, на които днес цял свят се възхищава, са били за простолюдието ненужна и разточителна украса.
Какво да се прави, високите достижения на човешката цивилизация винаги са били постигани с неизбежното участие на народните маси, ала и в повечето случаи насила. Даже след завършването на проекта папата изгонил от площада амбулантните търговци, защото присъствието им било дисхармонично на красивата гледка.
При целия мракобесен ореол на средновековната църква не може да се отрече заслугата й за превръщането на едно място от просто обиталище на хора в добре планирана и естетична градска среда.
Навярно всеки, посетил Рим, си е дал сметка колко голяма част от очарованието на този зашеметяващ град се дължи именно на многобройните му фонтани.
Ако Колизеят, Пантеонът и базиликата „Свети Петър” внушават исторически, политически или религиозен респект, то фонтаните са тези, които одухотворяват улиците на Рим, превръщат този древен и свещен град в уютно място, придават му топли, човешки измерения и в същото време населяват пространството му с високо, макар и приложно, изкуство.
Фантастични фигури и морски богове, каменни лица и всякакви животни изникват зад почти всеки ъгъл и изящните им преплетени композиции, от които струи вода, мигновено разтоварват окото от тежестта на надвисналите околовръст сгради.
Водата е най-старият и вездесъщ жител на Рим – от стотиците скромни чешмички по тротоарите до емблематичните фонтани, превърнали се в кокетната визитна картичка на града – „Треви”, „Четирите реки”, „Маврите”, „Нептун”, „Тритон”, „Мойсей”, „Старата лодка”, „Костенурките”…
Честно е да кажем, че изграждането им не би било възможно без строителната традиция на Древен Рим. Всеки от фонтаните увенчава края на акведукт, довел водата някъде от километри далеч. Но овациите обират не инженерите, а артистите, проектирали украсата – Джан Лоренцо Бернини, Джакомо дела Порта, Никола Салви. Къде в конкуренция, къде в отдалечено във времето съавторство, те са вдъхнали живот на едно несвършващо вече столетия представление от камък и вода.
Безспорният гений е Бернини. Покрай разпознаваемия му архитектурен почерк в бароковия облик на града и десетките мраморни скулптури, красящи сега музеите и църковните интериори, той е успял да сътвори и най-красивите римски фонтани. Шедьовърът е споменатият вече „Четирите реки”, който покрай другото демонстрира и увлечението на автора си да натоварва своите произведения със символика.
Така фигурата, олицетворяваща Ганг, държи весло – реката е плавателна, Нил е с обвита глава – никой все още не знае къде са изворите му, Дунав е с папския герб – най-близката до Рим голяма река, а фигурата за Ла Плата – в Южна Америка, е стъпила върху купчина монети – богатството, което идва от далечния континент. А пчеличките, които украсяват не един от неговите фонтани, са символът на семейство Барберини, от което произхожда патронът на Бернини – папа Урбан VIII.
Макар и простички, тези алегории и метафори придават на композициите една игривост, както и приятна за разгадаване енигматичност.
Интересна особеност, която лесно подсказва силната културна приемственост в живота на този град, са обелиските. Имперските войски са ги домъкнали някога от далечен Египет.
Хилядолетие и половина по-късно тези екзотични паметници се озовават в средата на няколко от римските фонтани – този на площад „Пополо”, на площада пред Пантеона и разбира се, отново в центъра, на „Четирите реки”.
Но славата на елипсовидния площад „Навона” се дължи не само на този фонтан – в северния и южния му край има по още един. Техен майстор е Джакомо дела Порта. Южният – „Маврите”, е проектиран от него през 1575 г., но централната фигура е поставена от Бернини 78 години по-късно. А северният – „Нептун”, има още по-интересна съдба. И той е дело на Дела Порта, но скулптурите са поставени 300 години по-късно – едва в края на XIX век, с което най-сетне двата фонтана се уравновесяват и площадът добива цялостен и хармоничен вид.
Справедливостта изисква да споменем и не толкова известния и голям, но изключително красив фонтан – „Костенурките”, на площад „Матей”. Проектиран е от Джакомо дела Порта, но бронзовите фигури на момчетата са отлети от скулптора Тадео Ландини. Името си получава обаче десетилетия по-късно, когато най-отгоре са поставени и четири костенурки. Някои твърдят, че те са дело на Бернини, други смятат, че са от Андреа Сачи.
И накрая, защото често именно той е краят на всяко туристическо странстване из града, е „Треви”. Макар и построен преди „само” 250 години (по проект на Никола Салви), акведуктът, който го захранва, е на повече от две хиляди години – от времето на Август.
Централната скулптурна композиция на „Треви” изобразява Океан и неговия променлив нрав, олицетворен в разветите гриви на два коня, а двете странични фигури – изобилието и здравето. Но вероятно най-популярната композиция във фонтана е тази на къпещата се във водите му Анита Екберг и гледащият я Марчело Мастрояни, увековечени в „Сладък живот” на Фелини. Мястото наистина е много романтично и неслучайно точно тук идват туристите, за да хвърлят монета със заклинанието пак да се върнат в Рим.
Всеки ден от дъното на фонтана се изгребват три хиляди евро. Но нима някой може да пресметне колко струва удоволствието от тази незабравима гледка?!
