Когато през XVI век испанските конквистадори приближили с корабите си един непознат все още остров, отдалечен само на няколко мили от дъгата на Малките Антили в Карибско море, те били поразени от бреговата линия – хубави пясъчни ивици, обградени от фурми, дървета с развени от вятъра гъсти въздушни корени като дълги човешки тъмни бради.
Островът бил безлюден поради отдалечеността му от останалите Карибски острови, той е най-източният остров от Карибската дъга, а преминалите по-рано карибски племена от индиански произход – идващи главно от джунглите на Бразилия – разполагали с малки канута, неподходящи за дълги преходи. Общуването с останалите острови било много затруднено, а и този остров не предлагал никакви изненади за по-хубав живот и затова останал безлюден.
Много по-късно испанците също не го харесали и даже не слезли на него, но му дали име – Барбадос, заради брадите на фурмите по крайбрежието, характерни за острова, от думата „beard” –брада. Такъв вид с впечатлението за брада давала и морската пяна, която се разстилала по кораловите рифове на бреговете на острова.
Един век по-късно бреговете на о. Барбадос приели първите си заселници–англичаните. Английският език станал основният на острова с характерния си акцент, наложен от робите, доведени тук. 1627 г. е приета за годината на заселването на о. Барбадос.
Европейската колонизация на Карибите остава богато архитектурно, икономическо, религиозно и културно наследство. Сред всички англоговорещи Карибски острови, Барбадос е може би най-облагодетелственият чрез съхранените си стари постройки, носещи елементи от всички характерни за това време архитектурни видове – главно джорджиански и викториански стил.
Той е наричан Малката Англия, защото в центъра на столицата му Bridgetown е издигнат местният парламент, копие на този в Лондон, но в умален вид. Тук е и статуята на адмирал Нелсън, символ на английската колониална система.
За запазеното строителство от древността огромно влияние оказали и наличните природни строителни материали – кораловите варовикови скали, покриващи голяма част от острова. Затова основен строителен материал станал камъкът, махагоновите гори пък били чудесен природен източник за вътрешен дизайн, декорации и произведения на изкуството.
Много характерна черта от пейзажа на тази чисто английска колония са църквите. На о. Барбадос има над 130 действащи религии, но огромен дял заема англиканската църква със своята внушителна катедрала, методистката, адвентистката и други, много от които заслужават да бъдат посетени и сега, защото са запазили старите си особености и всяка църква дълбоко е съхранила историята си.
Но Барбадос е запазил водачеството си и в друга област – той е родината на рома. 20 години след установяването на първите английски заселници Барбадос натрупва богатства и придобива значимост изключително бързо. Захарната тръстика за първи път се засажда тук от полковник Джеймс Дракс и други плантатори още през 1638 г., а до средата на 1640 г. този отрасъл носи мощен търговски успех на острова.
Когато столицата му през 1666 г. е разрушена от силен пожар, а после и от мощен ураган през 1675 г., островът разполага с достатъчно богатства, за да бъде възстановен много бързо и в добър стил.
За първи път ром е дестилиран в средата на XVII век. Произведен от първите добиви на захарната тръстика, в началото той е приет като питие за по-бедните, докато не се намесила по-добрата дестилаторна технология с отлежаване на напитката. Това отлежаване варира от 6 месеца до 12 години, докато се получил чудесният специфичен аромат на рома.
Днес ромът на Барбадос се произвежда от сиропа при обработването на захарната тръстика – меласата. При дестилацията полученият ром е безцветен, а кафявият цвят идва от прибавянето на карамел (прегоряла захар).
Ромът отлежава в бели дъбови бурета, като някои производители обгаряли вътрешността им, за да се постигне малко „опушен” оттенък на вкуса. Действайки върху блендата на питието и варирайки с продължителността на отлежаването, се създава великолепното разнообразие на напитката, която може вече да се намери в многобройните магазини на острова, но тя отдавна е завладяла и световните пазари.
Днес на Барбадос има около 1000 магазина главно за ром. В началото известни като кръчмичките, първите заселници използвали това име за местата, където се продавал „отровно” силен алкохол. Тези първи малки магазинчета за ром били в самите къщи на производителите, които били бивши роби, и се отличавали с три входни врати.
Във вътрешността на къщата имало винаги голям дървен съд с голямо количество ром. Отделно от това пред посетителите имало много рафтове с различни хранителни продукти, а между тях – бутилки с различен ром. Специална част от помещението се оставяла само за пиещите ром, като някои от тях идвали предимно да си поговорят, а други – да поиграят и домино. Доминото станала най-разпространената игра в магазините за ром, разговорите били на висок глас, особено след първите чашки ром, а пуловете се удряли шумно и с огромно удоволствие по плотовете на масите.
Ромът постепенно завладявал и останалите острови, защото навсякъде се произвеждала захарна тръстика, но заедно с него и доминото навлизало в бита и на другите островитяни. Много веселби, полети с хубав ром, залагания, печалби и загуби, се разигравали в първите магазинчета за ром; не били рядкост понякога и шумни кавги, и жестоки сбивания.
Днес Барбадос – като родина на рома – конкурира всички острови с качеството си на произведения ром. Някои прочути марки ром от Барбадос носят имената на първите плантатори и производители на захарна тръстика, като Saint Thomas Abbey. А такива са и имената на къщите им от средата на XVII век.
Тези домове са реставрирани в стария архитектурен стил и са скътали в помещенията си много от историята и живота на първите заселници на острова. Те са отворени и днес за посетителите, защото са запечатили историята на производството на рома, дългия път на много бурета за ром, преминали през многобройни перипетии и пиратски битки, а някои от тях се съхраняват като музейни експонати повече от 300 години.
И днес като обикновен турист, ако почувствате глад или жажда, спрете в някой от многобройните магазини за ром, които изпъстрят острова, вземете си сандвич с шунка или сирене заедно с местния солен хляб, полейте го с няколко чаши хубав ром и ако имате за съсед някой бейджан (така се нaричат жителите на Барбадос), ще се потопите в бита и традициите на този народ.
За Карибите ромът е това, което е уискито за планинската част на Шотландия или виното за Франция. Ако и вие като турист обичате ром, можете да обиколите с местните аеролинии LIAT шестте дестинации за производство на най-известните марки карибски ром.
Ако робите на о. Барбадос, които първи са произвели рома преди повече от 300 години, са знаели, че това питие ще предизвика огромна конкуренция с производството си и ще завладее света, биха поискали много отдавна свободата си. И до днес не се знае името на първия, който е решил да дестилира меласата, за да получи чудесния ром, който колкото повече старее, толкова по-хубав става.
