Месец юни бе белязан с апокалиптични събития. Като че ли настъпи краят на света. Този месец бе характерен и с това, че в петък бе 13-ти.
От фаталния петък 13-ти до сега в района на Средна гора в близост до Казанлък се случиха поредица от случайни събития, които доведоха до големи бедствия в района, отбелязва kazanlak.com.
Тази година петък 13-ти съвпадна с пълнолунието и явлението „медена луна“, което се случва веднъж на 100 години. А на Видовден, според народните вярвания, несправедливостите идват наяве.
В петък, 13-ти, около 21:30 вечерта се самозапалиха нитро планки в складове на „Арсенал“ в местността Бузово кале в Средна гора, до близкото на Казанлък село Бузовград.
В Интернет се появи писмо от местен жител, който твърдеше, че пожарът на складовете в Казанлък е инсценировка, която да прикрие изнасянето на химически вещества. Авторът на писмото съобщава, че те се изнасят в Украйна в помощ на сепаратистите. Доколко тази информация е вярна и доколко – не, не е известно. Остава обаче съмнението, че има нещо нередно в случая.
Защо отново се връщам към пожара в Казанлък? Той е част от бюрократичната система на ЕС по отношение на събитията в Украйна. От една страна ЕС търси помощ и разчита Русия да се справи със ситуацията там, но от друга – прави всичко възможно да я усложни.
Стереотипите са останали непроменени: украинската армия не се бори срещу собствените си хора, а срещу „сепаратисти”, които се организират от Москва. „Както и в Крим, руските стратези разчитат на немаркирани служители, инструктори и разузнавателни агенти, т.е. те са назначени да поддържат огъня на войната в Донбас” – описва ситуацията френският Le Monde.
За действията на украинската армия – колко са убили, между тях има ли деца и жени, нито дума. Колегите не пишат – вероятно издателите не разрешават.
Те не забелязват и украинските публикации, които си позволяват да критикуват властите в Киев. Струва си – те са европейски, а не азиатски или руски медии. Например, описанието на хуманитарната ситуация в украинския седмичник „Огледало на седмицата“ от 06 юни:
„От началото на антитерористичната операция в Донбас са преминали 53 дни. Удавени в кръв са славянските селища Славянск, Мариупол, Донецк, Краматорск, Краснъй Лиман, Лисичанск, Луганск… И всичко се обяснява с граждански противоречия и спорове. Безумно. Говори се за патриоти и терористи, олигарси-спасители и олигарси-предатели, чеченци и местни зомбита… Истината е една – Украйна воюва (по-точно – учи се) за територията си. Но също и за хората, живеещи там?“
„Намеренията на Порошенко да се пребори жестоко с проявяващите агресия сепаратисти са оправдани.”
Ок! Добър курс, но зачитат ли се мненията и уважават ли се правата на малцинствата? Или тези изисквания на бюрократичния апарат на ЕС не засягат Украйна, по-точно – властите в Киев?
Според преброяване от 2001 година населението на Украйна е 48 457 000 души, като 77.8% от тях са украинци, 17.3% руснаци, а останалите са от над 100 други народности, между които и българи (0.4%).
Активизацията на антитерористическата операция консолидира местните граждани против централната власт. В резултат на силовите акции на киевските власти загиват мирни жители, убиват се ранени, нарушават се всевъзможни международни конвенции.
Естонският портал Delfi.ee публикува интервю с руския писател Сергей Шаргунов, в което той споделя впечатленията си от Донбас: „Аз първоначално имах скептично отношение към референдума, който се проведе в Донбас на 11 май, но разговорите ми с обикновените хора показаха, че наистина е много висока избирателната активност и че по време на операциите на властите от Киев, хората вече не искат да бъдат с тази Украйна. Това е мнението на по-голямата част от хората на югоизток.“
Евросъюзът не може да игнорира този факт от изявленията на населението на югоизток в Украйна, считайки го за незаконно и нямащо никаква юридическа сила. Европейската бюрокрация вместо да поощряват Киев към диалог, фактически му развързва ръцете за гражданска война, притеснявайки се от разпространението на донецко-луганския опит в останалите части от страната.
Опитите на Брюксел да обвини във всичко Русия и да я накаже с поредния пакет от санкции са обречени на неуспех, поради простата причина, че товарът на финансовите загуби лежи на плещите на Европа.
И докато Киев е зает с провеждането на наказателни операции на югоизток, украинските престъпни групировки използват старите си връзки с ръководството на „десния сектор” и националистите за транзитното доставяне на афганистански хероин за ЕС. Само през април 2014 г. на полската граница са задържани повече от 250 кг афганистански хероин на стойност 16 млн долара(www.mf.gov.pl).
Голяма е опасността Киев, наравно с Косово, да стане първоначален пункт на международния наркотрафик в Европа, особено в условията на преход към безвизов режим с Евросъюза, при разпадаща се държава. На всичкото отгоре от Афганистан се извеждат международните сили, а и САЩ развали сътрудничеството си с Русия в общата им, до скоро, борба срещу трафика на наркотици.
За мащабите на това бедствие свидетелства и фактът, че през последните години производството на опиати нарасна два пъти и основният им доставчик е Афганистан. Но географията на разпространението на наркотиците обхваща не само Русия и нейните съседи, но и значителна част от Европа, чийто вход е откъм България, както и САЩ, и Канада. А липсата на ефикасна борба с наркобизнеса, както показва практиката, подхранва и друга страшна заплаха, каквато е тероризма.
