Албумът „The rise and fall of Ziggy Stardust and the spiders from Mars“ или „Възходът и падението на Зиги Стардъст и паяците от Марс“ на певеца, композитора и автора на текстове David Bowie често пъти е посочван сред най-значимите заглавия в рока за всички времена, например от изданията „Rolling Stone Magazine“ (35 място), „Q magazine“ (24 място) и т.н.
В свое интервю от 2004 г. David си припомня откъде започва всичко:
„Исках да създам театрално произведение, наистина звучи доста странно сега, а може би не, но когато бях на 17-18 години повече от всичко исках да напиша нещо за Бродуей, и това да е мюзикъл. Изобщо си нямах представа как става това, не знаех каква е структурата на мюзикълите, но самата идея да направя нещо рокаджийско за Бродуей искрено ме вълнуваше. Виждах се в мечтите си като автор на рок-мюзикъли, на цяла поредица мюзикъли, но това никога не се случи. С времето тези мои идеи поизбледняха малко, когато разбрах какъв огромен заряд се изисква, защото освен всичко друго трябва да съчинявам и диалози и понеже не знаех как да подходя, избрах много по-прост начин – да пренеса идеята за мюзикъл в концептуален албум и да създам персонажи за неговото повествование.“
Главният герой Ziggy Stardust е своего рода алтер-его на David Bowie и като извънземно същество с послание се въплъщава на нашата планета в рок звезда. При създаването му David е вдъхновен от британската rock ‘n’ roll звезда Vince Taylor и легендарния каубой Stardust (звезден прах). Що се отнася до името Ziggy, тук оказват влияние едноименното шивашко ателие, покрай което David минавал с влак, а и желанието да напомня за приятеля му Iggy Pop и манекенката Twiggy.
В друго интервю за списанието „Rolling Stone“ с писателя William S. Burroughs, Bowie разкрива историята на Ziggy Stardust:
„Това се случва пет години преди края на Земята, който ще настъпи поради изчерпване на природните ресурси. Зиги, както и другите деца, може да има всички неща, които поиска. Възрастните хора са загубили досег с реалността и хлапетата са оставени да грабят каквото им се прище. Зиги свири в rock ‘n’ roll група, но децата не искат вече да слушат rock ‘n’ roll, а също така няма електричество, за да включат инструментите си. Съветникът на Зиги му казва да събира новини и да ги пее, защото няма никакви новини. Ето това започва да прави Зиги и те са наистина ужасни новини. Песента „All the young dudes“ или „Всичките гъзари“ (1972 г.) е точно за тези новини. Няма никаква възхвала за младите хора, а точно обратното. Краят настъпва, когато безмерните нашественици пристигат. Те са наистина като черна дупка, но ги показах като хора, защото щеше да е много трудно да представя черна дупка на сцената.
В съня си Зиги е посъветван от безмерните да съобщи за идването на Starman (Звездният човек), и той съчинява песента „Starman“, която е първата новина с някаква надежда за хората на Земята. Всички се втурват към музикалните магазини и я разграбват, Зиги става суперзвезда. Звездните хора, за които той разказва, всъщност са безмерните и те са сърфисти през черни дупки. И така, Зиги възпява изумителния Starman, който ще се появи на Земята, за да я спаси. Безмерните кацат някъде в района на Greenwich Village, но те нямат никаква защита и се оказват без полза за земните жители. Това, което могат да правят, е да сърфират във Вселената през черните дупки. Те наистина само това правят цял живот – пътешестват между галактиките.
Сега пък Зиги започва да си внушава, че е пророк на бъдещите звездни хора. Издига се в невероятни духовни измерения, без да е подготвен и остава жив благодарение на своите последователи. Когато безмерните пристигат, те взимат частици от Зиги за да се материализират, защото се състоят от антиматерия и не могат да съществуват в нашия свят. Разкъсват го на парчета и това се разбира в песента „Rock ‘n’ roll suicide“ или „Rock ‘n’ roll самоубийство“. Веднага след смъртта на Зиги безмерните завладяват неговите частици и стават видими“.
Албума „The rise and fall of Ziggy Stardust and the spiders from Mars“ или „Възходът и падението на Зиги Стардъст и паяците от Марс“, ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ по програма „Хоризонт“ на БНР.
