Всяка съдба е пример за силата на свободния избор, за използваните и пропуснати в“зможности, които променят пътя ни и ни извайват, с качествата и недостатъците, присъщи на всеки. Сега ще ви разкажа за последната мелодична „приказка“, която чух и която доказва, че колкото и да е объркан човек, рано или късно, открива онова, което го прави щастлив. Само трябва да вярва и да не спира да търси.
Той се казва Георги Георгиев или просто DJ Yeahman, роден е и израснал в София, още докато градът ни е бил сив и скучен. Днес през смях казва, че е различно, някак шарено и подобно на „“там“. В момента завършва „Публицистика и комуникации“ във Виена, където живее от осем години, като през последните шест от тях основно се занимава с музика. Автор е на месечно предаване „Moonphases“ в най-известното американско онлайн радио за електронна музика и мечтае за сериозна кариера като DJ в Берлин.
Първото ярко нещо, което прави впечатление в Георги е изключителното му възпитание. Той е фин, внимателен, на пръв поглед леко разсеян, като дете, но когато започне да говори за музиката, която е рамката и пълнежа на живота му, разбираш колко целеустремен и пламенен може да бъде един 28-годишен млад човек. Началото на приказката му е през 2002 година, когато след завършване на Втора английска гимназия в столицата, той решава да последва съвета на родителите си и да продължи образованието си в сериозна специалност, която да му гарантира добро бъдеще и финансова обезпеченост. „По това време беше много престижно да следваш „Стопанско управление“ и аз това записах“, разказва ми Георги. Опитът не е дълъг – само една година лутане из аулите на Софийския университет. „Помня, че беше много скучно и не виждах никакъв смисъл в обучението си, което ме накара да замина в чужбина, въпреки че никога не съм мечтал за подобно нещо“ – признава той. Първоначалният избор е Германия, където бил приет в няколко университета, но кръвните връзки отново се оказали по-силни.
Защо избра Австрия?
„Виновна е братовчедка ми, която замина в 8 клас да учи балет във Виена. – отговаря той – Тя ме убеди, че Австрия е много по-приветливо място отколкото Германия, че там хората са много по-мили и дружелюбни, нещо което аз лично в последствие открих, че съвсем не е вярно“ – смее се Георги. Не знам дали е проявил упорство в грешката или е било нещо друго, но продължил да следва икономика, не за дълго. Бързо си дал сметка, че от него доволен и щастлив финансист няма да стане и накрая се отказал. „Просто тогава все още не си бях дал сметка какво искам да правя със себе си и с живота си занапред. Бях се оставил един вид по течението до момента, в който видях, че големите усилия, които полагам не си струват и реших да намеря нещо, което да ми бъде много по-приятно да уча и открих комуникациите“. Истината е, че основната мотивираща причина за новия избор е била възможността за индивидуален подбор на 50 процента от изучаваните дисциплини в специалността. В личните си комуникации казва, че никога не е проявявал ограничения и предразсъдъци. Гордее се, че чрез сближаването си с всякакви хора в Австрия, е прочистил мисленето си от насадени априорни представи за различните националности, най-вече свързаните със съседните на България държави. Австрийците определя като студени, резервирани към чужденците хора, много по-различни от нас като манталитет и начин на живот. Въпреки всичко е категоричен, че Виена е град, който създава усещане за уют. „Там навсякъде се чувстваш като у дома си, дори когато седнеш на тротоара имаш чувството, че си в собствения си хол. Това усещане ми липсва в София“, тъжно заключава Георги.
С любовта на живота си – електронна музика, се срещат преди около десет години. Конкретна причина и време не може да каже. „Много обичах да слушам такава музика и в някакъв момент реших, че искам аз сам да я създавам“ простичко обяснява порива и веднага допълва – „бих определил себе си като креативна личност. Винаги ми е било приятно да разбирам как точно се случват нещата. Като по-малък се занимавах с графичен дизайн, защото ми беше много интересно да знам кое как именно се прави и така сам се научих. Подобна е историята и с музиката. Понеже ми беше много интересно и ясно си представях кои две парчета много хубаво биха звучали едно след друго, реших да пробвам и всичко започна. Две години по-късно получих предложението да правя предаване в радио „Frisky“, благодарение на мой познат от Пловдив с артистичен псевдоним DJ D-Phrag, който тогава работеше в радиото. Да, сега като се замисля всичко се случи много лесно“ – обяснява ми Yeahman. И така, от октомври 2007 година, всеки първи вторник от месеца той разказва своята музикална приказка, която може да чуете и на личния му сайт www.yeahman.be. „Стремя се да разказвам истории чрез музикалните си сетове“ – това определя, като своя отличителна черта Георги. Важна за него е новаторски мислената и направена електронна музика.
Предаването му „Moonphases“ има формат на двучасова радиопрограма, един час сет направен от Георги и един час, направен от гост, който той представя. „Обикновено гостите ми са интернационални музиканти, но напоследък преобладават българските имена, защото това лято се запознах с много интересни български артисти и им давам възможност за изява“, разказва той. Големият купон по случай четиригодишнината на предаването ще бъде в София в началото на октомври и ще се излъчва директно по радиото, защото „тук е удоволствието, а в чужбина работата“. Обяснява ми, че музикалната сцена в България не се е развила и променила много отпреди години и за съжаление според него у нас идват DJ, които отдавна не са фактор в развитието на този стил музика, които са запазили статуквото си на големи звезди само в нашата страна.
„Имам малки проблясъци на родната сцена, но те са такива – малки проблясъци. Единственият, който е излязъл от матрицата и е световно познат е Страхил Велчев – KiNK и той е прекрасен пример, за това какво искам аз да постигна“, констатира Жоро. „Цялостната ми идея за развитие, от този момент нататък, в живота ми е да се занимавам с музика, това е нещо, което ме развива и е единственият начин, по който мога да изразявам себе си. Сега целта е да се преместя в Берлин, столицата на електронната музика в този момент, и да започна да правя собствена продукция, защото само така мога да създам име“ – чертае смело бъдещето Yeahman. Много се надява сцената в България да се развие и той самият полага усилия в тази посока, като организира различни събития, обикновено на много странни места защото признава, че всичко в тази област в България се случва на добра воля.
Откъде намираш ентусиазъм да правиш всичко?
„От себе си, аз просто съм такъв човек и вярвам в това, което правя“.
Както вярва, че един ден ще успее да преведе лунните си музикални фази и в българския радио ефир, че ще си намери работа в Берлин, която да съчетава интересите му – музика и журналистика, и в следващите 12 месеца ще създаде своята музика. Ще приеме за бонус, ако успее и да присъства лично на следващото модно ревю на младата българка Натали Крайнина в Ню Йорк – все пак той прави музиката, която задава ритъма на последните две нейни колекции. Дали ще се върне в България – твърди, че много би искал, защото само в София се чувства като у дома си. Аз обаче се съмнявам, защо Георги е много по-голям в мисленето си от 111 000-те кв. км. балканска площ, защото не изпитва страх и съмнение за нещата, които го правят щастлив и защото няма да спре да вярва и търси скритата страна на луната. Едно обаче е сигурно – търсенето ще бъде придружено с много музика, през цялото време.
