От двете страни на земното кълбо с няколко месеца разлика се появиха два колкото сходни, толкова и противоположни по замисъл албума.
Родената в Перу и живееща в Kанада талантлива красавица с богато музикантско потекло Силвана Кейн загърби (може би временно) твърде успешната си уърлд-формация за да се впусне в индивидуалната авантюра La Jardinera (градинарката). Песни-символи не само на страната на корените й, но и на Чили, Аржентина, Венецуела, Колумбия… От т.нар. „протестни“ песни (Todo cambia), през химните за смъртоносната любов (Cardo O Ceniza) до люлчините песни на имигрантите (Duerme Negrito) Силвана вае красив минимъл в ниския регистър, идеално акомпаниран под сурдина и ритмизиран с неуловима калимба. Прошепнати балади, които ни докосват отвъд текстовете (Yo Vendo Unos Ojos Negros, известна предимно във версията на Нат Кинг Кол, а тук, в Дуенде – и във версията на Пако де Лусия и брат му Рамон) и ни отдръпват пердето към смислената страна на живота (Vida Llena).
Именно смисълът на заобикалящия ни свят отвъд злободневното и дори напук на него търси и споделя с нас италианецът Винисио Капосела с Rebetiko Gymnastas. „Преди всичко сме хора, а не консуматори, въпреки че не ни е страх да изконсумираме живота си“ казва за излезлия в „олимпийската“ година и записан в столицата на „лошата европейка“ (но иначе родина на Европа и олимпиадите) наша съседка, чиято градска музика ребетико стига далеч отвъд терасите на таверните. В нейния стил и с едни от най-добрите й инструменталисти, Капосела преобразява класики на любимите на Силвана Мерседес Соса и Чавела Варгас (Las simples cosas), Misirlou – придобила покрай филма Криминале световна разпознаваемост, не по-малко известната канцонета Come prima – „скрита“ след официалния край на диска по настояване на акомпаниращата го гръцка певица, като началото на албума е Abbandonato (Los ejes de mi carreta) на най-значимия аржентински фолклорен музикант на миналия век, известен с артистичния си псевдоним на кечуа Atahualpa Yupanqui (дошлият от далечни земи да ни каже нещо). Капосела изповядва обратна на Силвана позиция – всяка песен може да е и протест – едва ли някой от нас, когато е слушал Утренная гимнастика на Висоцки се е съмнявал в подтекста й, особено във финалното „бягане на място“. По разбираеми причини – включително и заради непознатия ми куплет за ползата от коняка и кафето – за мен това е едно от най-интересните преображения на Капосела.
