На моето куче Цепелин няма да се харесат Малдивите. При кацане на летището се попълва документ, който забранява вноса на кучета и още: на анти-ислямска литература, символи на други религии, алкохол и по-обичайните – наркотици, оръжия и експлозиви.
Столицата Мале се различава силно от познатите идилични картинки със синьо-зелена вода, палми и бял пясък. Градът е пренаселен и не особено чист. Туристи там почти не ходят, защото няма какво да видят и дори не могат една бира да изпият, без страх от съдебно преследване.
На единствения градски плаж са забранени банските, така че ако искате да се разхладите ще трябва да се топнете с всичките си дрехи. Позволено е да си събуете обувките.
Бях в Малдивите преди парламентарните избори и попаднах на предизборен митинг, като кратките речи бяха последвани от дълги и ожесточени песни и танци. Жени не участваха.
На следващия ден централата на „розовата партия“ изглеждаше пуста. Изборите бяха спечелени, от когото трябва. Не случайно Малдивите доскоро са били управлявани, повече от 30 години, от един и същ президент, който се казва Мамун. Не се шегувам…
Местните радио и телевизия имат само един източник на информация -правителството. Това облекчава живота на журналистите и им осигурява достатъчно време на гледат индийски сериали, докато са на работа.
Храната е главно риба и други неща от морето. Всичко останало се внася и е скъпо. Всяко ядене завършва с дъвчене на кръгли, напълно безвкусни парчета дърво, намазани с бяла паста и завити в листо бетел. Казват че убивали миризмата на чесън, но по-скоро си намират оправдание да дъвчат дъски.
Иначе има, разбира се, и други Малдиви, с почти нереално красиви палми, води, пясъци и тук-там някоя рускиня по бански. В курортите освен това се пие и нормалните туристи ходят там.
