„Хип Хоп“ на Ицо Хазарта разтърси не само българския Интернет, а и българското съзнание. Като един иначе любим на медиите рапър, той дори обиколи сутрешните блокове – в България медийната среда обикновено е толкова скучна, а български рапър в новините – това вече е интересно. И то е интересно. 3 дни след „Хип Хоп“, „Facing The Sun“ издадоха и горната песен – на Криско, който иначе изобщо не го харесваме, в дует с Мария Илиева. На пръв поглед няма нищо общо между двете песни, но твърде притеснително – и двете са изпети на източен диалект, който до скоро в съзнанието на средния хардкор софиянец звучеше твърде скандално.
Макар и издадени на едно и също място, двете песни би трябвало да са противоположни. В случая с „Хип Хоп“ диалектът е търсен ефект, но в случая с Криско изглежда, че също е търсен ефект. И двете песни са супер успешни за родните ни стандарти. И двете песни ще се пускат покрай „баловете“. Но това, което описва Хазарта, не се ли отнася най-точно за Криско? Не е ли Криско онзи тип амбициозен селянин, който най-много ни дразни? Не е ли той кралят на Студентски град, който развращава умовете на младите ?!
Ако преди 15 години Ъпсурт имаха отношение към мйекането, днес Хазарта просто му се подигра, без да произнесе и една дума на шопски. А преди ние това много го харесвахме. Харесваше ни цялата тази линия на местния жаргон на лошото софийско момче. Харесваше ни как този жаргон описва живота ни. Обаче животът се промени през последните 15 години.
Има огромно количество българи, за които Хазарта е някакво съвременно превъплъщение поне на Вапцаров, което безмилостно описва света, в който се налага да живеем. Много от тези българи вече са на доста повече 20 и си спомнят как всичко започна. Мйекането преди беше върховна излагация, антиеволюционно, абоминация, начин на изразяване, който ти отнема човешкото, докато не се превърнеш в разплут плазмодий. И Нобелова награда да имаш, това не те оправдава. Нека бъдем честни. Щом като веднъж сме приели западното произношение за стандарт, нека поне да се опитваме да го спазваме. А пък и думите трябва да се изговарят ясно, както се пишат. Това е въпрос на вкус – българският език не звучи добре по този начин. Но сега вече е приемливо и сякаш не е никакъв проблем. Днес чуваме тази реч от министрите на образованието, от репортерите, от писателите и поетите, а вече и от рапърите… Защо?
Защото вече всеки втори в София не е от София и това се забелязва във всекидневия живот на столицата ни. Езикът на Източна България е плъзнал навсякъде – той е в учрежденията, медиите, улиците и ресторантите. В детските градини и училищата е пълно с деца, които се казват Майкъл и Ерика, наглеждани от диалектни лелички и учителки. Можем ли да очакваме от тях да бъдат онзи висш коректив, който да ги върне към правия път? Не. Напротив – те ще възпроизведат този компромис с добрия вкус. В клубовете имат гореща нужда от българска музика. Всички избухват, когато чуят песента на Хазарта, даже и тези, на които тя се подиграва. След това пускат и Криско, за да е пълно щастието. Пазарът променя езика и мйекането започна да минава за нещо нормално и в реда на нещата. Вече и рекламите ги правят с диалект, за да са по-близки на хората.
София губи битката за речта и я губи отвътре, улиците й са залети от хилядни вълни от амбициозни млади българи, които искат и живеят по-добре. Успяват, защото каквото и да казват, София все още е градът, в който се живее най-добре. Университетите са пълни с млада работна сила от цялата страна, която идва, за да не си тръгне никога. С всички произтичащи от това културни особености. Но е нужно е време. За да се научиш да спираш на пешеходната пътека, да не си изхвърляш боклука до кошчето, да не мразиш съседите си, да не биеш жена си, да не риташ помиярите, да не кръщаваш децата си Майкъл и Ерика, да не се пререждаш в Макдоналдс, да ти писне от разходки по „Витошка“, да разбереш, че всички молове са еднакви, да си купиш възможно най-големия телевизор, да казваш добър ден и довиждане, да не се буташ и да не крещиш на хората.
Не знам вас, но мен това ме притеснява. Не защото хората не трябва да имат право на избор, а защото това нахлуване на провинцията сякаш е завършило и София завинаги е променена. Има една особена истеричност във въздуха, като от 359-и епизод на латиноамериканска сапунка. А най-идиотското е, че патриоти на коренната култура не се забелязват. Съпротивата е все по-малка и както чалгата постепенно навлезе в медиите, така и източният диалект се настани в живота ни. Чуваме го сутрин в градския транспорт, чуваме го като си купуваме цигари, чуваме го от колегите си, чуваме го по радиото, чуваме го на касата в магазина, от таксиметровия шофьор и т.н.
Започнали сме да ставаме толерантни към този език все повече и повече. И понеже около 24-и май българите имат склонност да стават глупаво-патетични без много да им е ясно защо, ето ви една реална цел. Да кажем НЕ на източния диалект. Не на легалната му употреба в медиите и на публичните места, и особено в училищата. Не на учителите, които не знаят как се говори правилно. И Не на Криско. Не че това ще ни направи рязко по-изтънчени и умни, но поне ще бъде стъпка в правилната посока.
