Не може да не ви се е случвало – чувате българска песен и тя ужасно ви напомня на нещо, което вече сте чували. Не бързайте да се гневите и разобличавате наглата кражба. Някои от тези български версии на чужди парчета са напълно законни кавъри или поне никой друг не е твърдял противното. Има и други разбира се, които са си чиста кражба, но са издадени в соц. времена – един вид кражбата не е законна, но не е и незаконна.
Целта на следващия списък не е да изобличи нагли крадци или да разбие на пух и прах детските ви представи, а само ви даде няколко твърде успешни примера за между културен обмен. А пък старата максима „Ние не крадеме – ние си взимаме“ изглежда, че важи за българската музика от началото на нейното съществуване.
Има български песни, които станали част от националната ни култура – онези общопризнати хитове, които прескачат през поколенията успешно или не чак толкова. Не всички обаче са български. Ето 8 от тях.
1. ФСБ – „След 10 години“.
Ако има нещо като представителен трон на изтънчения български рок, то ФСБ несъмнено седят на него. Песента „След 10 години“ е издадена през 1983-а година в едноименен албум – пети пореден за групата Формация Студио Балкантон и оттогава насам едва ли има сбирка на випуск в родината, на който протяжната китара да не е пораждала искрени сълзи по отминалата безвъзвратно младост. Хлъц.
Оригиналът:
Е, оказва се, че една от най-любимите българските песни, всъщност не е българска, а италианска. Оригиналът е от 1975-а година и е на групата „Le Orme“. В текста на „Amico di Ieri“, както е оригиналното заглавие, не става дума за среща след 10 години, но чувството също така е за тъга и нещо, изгубено във вчерашния вятър. Хлъц.
2. Тоника – „За старата любов“.
Песента е кавър или българска версия на една от най-популярните шотландски народни песни по текст на великия Робърт Бърнс. Той го пише около 1741 г., но стиховете са публикувани едва след смъртта му през 1796 г.
Всъщност Бърнс преработва само по-ранните версии на тази шотландска народна песен, като добавя два куплета.
Оригиналът (в изпълнение на Дъги Маклийн):
И така се получава песен за истинската дружба, неподвластна на времето. Според някои източници първите ѝ версии са от 15- век. Музиката към текста на Бърнс вероятно написва неговият приятел Джордж Томпсън, който през 1799 г. публикува сборник с шотландски песни. На български стиховете са в превод на Владимир Свинтила.
По неговия превод песента „Старата любов“се изпълнява от ТОНИКА през 1983 г.
3. Тангра – „До последен дъх“.
https://www.youtube.com/watch?v=5PCEwSJ3Saw
Не може да не сте забелязали, че една от най-емблематичните песни на Тангра удивително прилича на Sugar Baby Love на The Rubettes, а припевът си е „едно към едно“. Песента е включена в албума „Тангра II“, от който са и хитовете „Жулиета“ и „Бъди, какъвто си“.
Оригиналът:
За автор на музиката е написано името на основателя и басист – Константин Марков.
„Sugar Baby Love“ е записана през 1973 година и е издадена година по-късно. Песента е най-големият хит на The Rubettes (номер 1 в британската класация за сингли и 4 седмици на върха в САЩ).
4. Импулс – „Ако ти си отидеш за миг“.
https://www.youtube.com/watch?v=kleQh9ackws
Тук приликата може би най-трудно се долавя, така че, чувствайте свободни да не сте съгласни.
Оригиналът:
Но все пак, ако се опитате да запеете класиката на Оскар Бентън от 1982-а година – „I Believe In Love“ малко по-бързо, ще се получи нещо, което прилича съмнително много на „Ако ти си отидеш за миг“ (1984).
5. Батальонът се строява – „Оркестър Южен вятър“.
Не, това не е нелеп опит да се пропагандира чалга-културата. Просто съм убеден, че попфолкът от началото на 90-те трябва да се подложи на антропологичен анализ.
Всъщност единствената причина тази песен да присъства, е защото тя е любимата на предишния ни министър председател, чието име вече не чуваме вече чак толкова често.
Оригиналът:
Интересното тук е, че оригиналът е легендарната унгарска рок група Омега. Превръщането й попфолк балада наистина е интересно превъплъщение, но пък сигурно е полезно. Просто някои хора никога не биха слушали оригинала.
Песента на Омега се нарича „Момичето с перли в косите“. Звучи твърде лесно, но на унгарски език песента се изписва така: Gyöngyhajú lány. Как се чете? Един господ знае.
6. Георги Минчев – “Блажени години”.
Ако изтънченият трон е за ФСБ, то на родния ръбат и суров рокендрол трон ще седи завинаги Георги Минчев.
През музикалната си кариера той е изпял удивително количество български рок химни и повечето от тях не са български, но и никой не е твърдял и че са. Нали?! Все пак важното е да се свири рок – всичко друго са подробности.
Оригиналът:
Песента „Блажени години“ е кавър на популярната „Six Days on the Road“, наложена като „камионерски“ химн в Сащ през 1963-а година от Дейв Дъдли.
7. Шуми Марица
https://www.youtube.com/watch?v=26C7o0AzEPU
Интересното при „Шуми Марица“ е, че е национален химн на България от 1879 (официално от 1886) до 1944 (официално до 1947) г. Първоначалният текст на песента е написан от учителя Никола Живков. След много промени остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г.
Оригиналът:
Мелодията на „Шуми Марица“ е изключително популярна в цяла Южна Германия в средата на 19-и век. На немски език заглавието „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren“ („Когато войниците маршируват през града“) навява доста съмнителни асоциации, а пък и тя е включена в „официалната селекция“ на Третия райх.
Спокойно – както в повечето немски песни от онези времена, тематиката е основно за жени и пиене на бира.
8. Дони и Нети – “Тази вечер аз съм хубава”.
България обича дуетите. Особено, ако са семейни. Един от тези любими дуети са Дони и Нети. През 2002-а година те издават албума „Естрада“ (с кавъри), от който е и песента „Тази вечер аз съм хубава“.
Нети може и да е хубава тази вечер и сама да си е ушила роклята, но песента е изпята за първи път от една друга руса хубавица.
Оригиналът (изненадващо еротичен):
Известната френска певица Силви Вартан, която е с арменски корени, но е родена в България (село Искрец), изпълнява песента „La Plus Belle Pour Aller Danser“ във френската комедия от 1964-а година „Cherchez l’idole“. Композицията е на Шарл Азнавур.
Между другото, родното му им е Шанур Азнавурян, а това на Вартан – Вартанян.
П.П. За да не оставате с грешни впечатления, целта на изброения списък не е да разобличи измама или кражба, а само да посочи някои любими и разпознаванеми песни, които не са български. Отчасти или изцяло. Едни много хубави песни, някои от които дори са ми любими.
