Стриди, авокадо, шоколад, мед…
Всички знаем, че някои храни предизвикват страст и увеличават желанието и потентността. Традиционно влюбените ги ядат заедно. И зад всяка от тях има завладяваща история.
1. Стриди
Казват, че знаменитият любовник Казанова всеки ден на закуска е изяждал по 50 стриди, за да се подготви за ежедневния си “труд”. Те са били задължително блюдо на всеизвестните римски оргии, а лекарите в империята ги предписвали на мъжете като цяр срещу импотентност.
Една от причините стридите да се асоциират с любовта е подобната им на устни форма. Свързано е също така и с възпроизводителния цикъл на тези животни.
Стридите изпускат поток от репродуктивен материал директно във водата. Оплождането при тях всъщност е външно, но хората дълго време са ги смятали за сексуални гиганти. Преди учените да установят как стридите реално се размножават, те се свързвали с гръцката богиня на любовта и привличането – Афродита. Всички миди били нейни свещени животни. Според преданията тя се появява върху мидена черупка, а перлата се смятала за неин свещен камък.
2. Авокадо
Френският крал Людовик XIV обожавал авокадо. Той смятал, че тези плодове влияят благотворно на либидото му. Те имат кремообразна, мека текстура, а когато ги ядете изпитвате странно чувство. Но не затова са ги смятали за плод на любовта.
Авокадото виси на дървото по двойки, които приличат на определени части от мъжкото тяло. Ацтеките го наричали “ahuacatl”, което означавало “тестис”. Когато испанците се запознали с културата на ацтеките, авокадото вече бил един от плодовете на любовта.
По-късно той се разпространил на север и фермерите започнали да го продават на американците.
Те му измислили ново име, което било по-лесно за произнасяне. Всъщност предишното алтернативно наименование на авокадото “крокодилска круша” с нищо не превъзхождало “тестис”.
3. Бадем
На западните сватби често можем да видим малки бонбони с бадем. Работата не е само във вкуса, това е традиция. Бадемът се е смятал за афродизиак още в Древна Гърция. Там двойките получавали благословия за съюза си с помощта на ядките. А ако неженена жена държала от тях под възглавницата, то образът й трябвало да се появи в мислите на бъдещия й мъж.
В Мароко бадемът се използвал, за да се предаде късметът на невестата на бъдещите поколения – раздават го на децата в общността след първата брачна нощ на младоженците. А в Индия да дадеш такава ядка на представител на противоположния пол означава да направиш напълно ясно предложение.
Връзката между бадема и плодородието се прави още в Библията. Там се разказва историята за клонките от това дърво, дадени на синовете Израилеви. Аарон получил клонка за къщата на Леви и знаел, че родът му ще процъфтява, ако тя роди бадемова ядка.
Растението се споменава и в Стария завет, но намекът за възпроизводство не е толкова явен. Когато Господ попитал Йеремия какво вижда пред себе си, той отговорил, че това са плодовете на бадемово дърво.
4. Нар
Нарът е още един плод, чиято история води към Афродита, богинята, която е дала име на афродизиака. Според гръцкия мит първото дърво нар било посадено от Афродита на остров Кипър. Връзката му с нея се потвърждавала от устройството му – плодът е пълен със семена.
Нарът също така е символ на Хера – двете богини заедно станали причина той да бъде свързван с брака и плодородието. Когато погледнем разтворения плод, виждаме не само много семена – цветът му символизира кръвта на девственицата и така косвено отново се свързва с брака.
Той се появява и в мита за Персефона – тя изяжда няколко семена от нар, за да закрепи съюза си с Хадес.
5. Отровни жаби
Заедно с дивашкия обичай да се облизват жаби, за да се предизвикат халюцинации, земноводните се използват и за производството на химически афродизиаци. Наскоро, през 90-е години на 20-и век, препарати на основата на такива вещества станаха причина за смъртта на няколко души. Един от тези “илачи” – официално наречен буфадиенолид, но получил жаргонното име “твърдокаменния” – бил смъртоносно съчетание от химически вещества, използвани в китайската медицина от векове. Така нареченият афродизиак в началото причинявал повръщане, след това сърдечен арест или дихателна недостатъчност.
Смъртните случаи започнали, когато хората решили да го приемат вътрешно. В китайската медицина веществото се втривало в кожата. “Чан Су”, материалът, получен от обработени жабешки токсини, намалява отоците и стимулира организма. Той също така води и до изтръпване и в това си качество наистина може да действа като сексуален стимулант. Ако натрийте определена част на тялото с него – той намалява усещанията и увеличава продължителността на секса. Но ако се приготви неправилно и освен това се изяде, става смъртоносен.
Ако някога сте си задавали въпроса защо принцесата в приказките целува жаба, за да намери принца, знайте, че това не е случайно. Тя не само се е наслаждавала на халюцинациите – а това може да е намек и за свойствата на афродизиака.
6.Рог от носорог
В началото 20 век на планетата е имало половин милион носорози. В първите години на 21-и числото е спаднало до няколко хиляди – заради бракониерството тези животни са на границата на оцеляване на вида.
Числеността им за момента е стабилизирана, но заплахата не е изчезнала.
“Ловците” ги отстрелват заради роговете им, които се смятат за мощен афродизиак. Те се използват в китайската медицина от векове за най-разнообразни цели. Смята се, че прогонват кошмарите и злите духове. Лекуват простуда, треска, премахват симптомите на хранителното отравяне, облекчават болките от артрита и дори са противоотрова срещу ухапване от змия. Но китайците не са ги използвали като афродизиак.
За повишаващ либидото рогът от носорог започва да се възприема заради неправилното разбиране на западния човек. Случва се през 50-е и 60-е годни на миналия век, когато това заблуждение става свръхпопулярно, защото било разпространено от знаменития антрополог Луис Лики.
Съществува практика, която вероятно е довела до възникването на гигантската заблуда. Това е близкоизточният обичай за посвещаване на момчета в пълнолетие – на церемонията те трябвало да държат кинжали от рог на носорог. В Гърция пък вярвали, че той пречиства водата от отрови, а в Персия смятали, че ако налееш отрова в чаша от такъв материал, ще се появят мехурчета.
7. Шоколад
В деня на свети Валентин шоколадът става най-популярната стока, но научни потвърждения дали той наистина има свойства на афродизиак засега няма. Някои изследвания показват, че шоколадът действително съдържа химически вещества, които ни карат да се чувстваме добре, но те са в пренебрежимо малко количество.
Какаовите зърна за отглеждани и използвани още през 15 век пр. Хр. – много по-рано отколкото се считаше до скоро.
Много източници свидетелстват за важността на шоколада в културите на маите и ацтеките. И в двете цивилизации приготвяли напитки от какаовите зърна. Шоколадът за ядене се появил доста по-късно.
Отварата често се използвала за церемониите на маите. Тя била напълно достъпна за обикновените хора, а в същото време се приемала за напитка на боговете.
По време на бракосъчетания и годежи двойките често пиели шоколад – това била част от ритуала за промяна на жизнения статус.
Шоколадът бил невероятно ценен и от ацтеките. Вярвало се, че той е подарък за смъртните от бог Кетцалкоател – той подобно на гръцкия Прометей, бил прогонен от небесата и донесъл подарък на смъртните – шоколад вместо огън.
Семената на какаото са се използвали като парична единица, пиенето му понякога било доста болезнена процедура. На сватбите не се случвало нищо лошо – просто го пиели, но той бил и важна част от жертвоприношенията. Тези, които били принасяни в жертва, били заставяни да пият какао.
8. Маруля – антиафродизиак
Има и хранителни продукти, които са призвани да намаляват сексуалното влечение. В Древна Гърция жена, която сервирала на мъжа си за вечеря салата, ясно съобщавала на мъжа си: Ръцете долу!
Салатата била свещена за богиня Афродита, но причината не била в любовни свойства. Веднъж тя се влюбила в смъртния юноша Адонис, но историята на любовта им се превърнала в трагедия. Синът на Аполон Еримантос видял Адонис и Афродита заедно и бил превърнат в глиган, заради надничането. Той се спуснал и убил Адонис, който се криел в поле с маруля.
След смъртта му Афродита положила тялото му на постелка от салата, за да го оплаче – завинаги, свързвайки зеленчука със смъртта и импотентността. По-късно още един неин смъртен любовник – Фаон, бил застигнат от същата участ.
Започнали да асоциират салатата с импотентността и заради лъженаучния мит, разпространен от гръцкия лекар Никандром. Той обявил, че марулята прави мъжа импотентен независимо от колко силно желае жената.
9. Мед и медовина
Медът отдавна се приема за афродизиак. В края на краищата той е дал името на най-хубавата сватбена традиция – медения месец. По-точно меденият месец е наречен на медовината, древно алкохолно питие, направено от мед. Смятало се, че той повишава либидито – това засягало особено младоженците.
Меденият месец за първи път се появява в древна Персия, където двойките 30 дни след сватбата пиели мед всяка вечер. Традицията се вкоренила до толкова, че ако детето било заченато в месеца след сватбата и се родял след девет месеца, то появата му се приписвала на медовината.
Смятало се също, че медовината дава мъдрост и мъжество на тези, които я пият. Келтите я пиели още от 5 век пр. Хр., а света Бригита направила чудо – превърнала водата в медовина вместо във вино. Ацтеките и маите също пиели подобна напитка от мед.
Популярността на меда в продължение на много векове има съвременно научно обяснение. Той съдържа значително количество витамини от група В, белтъци, азотен оксид, свързани със здравето на репродуктивната система. Медовината също така намалява стеснителността и помага на човек да се отпусне в първата брачна нощ – каквото и да си говорим това е алкохолна напитка.
10. Чесън
Заради силната си миризма чесънът може да ви се стори не най-добрият претендент за ролята на любовен еликсир. Но историята му на афродизиак е дълга. В Талмуд се говори, че чесънът трябва да се яде в петък, защото това е традиционен ден за изпълнение на съпружеския дълг.
Той притежава ред качества, правещи го благоприятен за сексуалните отношения. Смята се, че дава топлина на тялото, предизвиква усещане за щастие, потиска глада, увеличава количеството сперма и убива паразитите в организма.
Някои писмени източници казват, че той убива ревността и сближава хората.
Но също много култури – в това число гърците и римляните – не можели да го търпят именно заради миризмата му. Една мюсюлманска легенда гласи, че чесънът и лукът се появили там, където минал Сатаната, когато напускал райската градина. В Индия чесънът влизал в списъка на продуктите, които не можели да се ядат членовете на висшите касти.
Той е използван и в един трагичен обрат на историята. Използвали го нацистите, за да разпознаят евреите. Смятали, че те непременно щ миришат на чесън и тази заблуда се превърнала в расов етикет. Символът на любовта в брака се превърнал в мощно оскърбление.
Източник: Factroom
