Тя е на 51 години, германка, родена в Гелзенкирхен, неомъжвана, без деца, бивша циркова артистка. Нейното име е Артайда. В момента тя е единствената слоница на Софийския зоопарк и е герой в нашия разказ.
Но нека почнем от мястото. Това е Софийският зоопарк, благодарение на който много от нас са съхранили детски спомени и първи срещи с животни. Но в днешния ден, извън емоцията, отчитаме – как изглежда той и какво е неговото развитие. Питах се през цялото време за ролята и значението на зоопарковете. Защо ги има?
В случая на Артайда е доста добър шанс да достигне своите заветни 51 години, понеже преди около 10 години тя убива своя дресьор в цирка. Използвали са електрошок, за да я накарат да изпълнява командите, което в крайна сметка не й понесло и стъпкала своя дресьор след 28 години големи и малки мъчения. Оттогава домът й е в София и по-точно – в зоопарка.
Иначе мястото е такова, каквото го помните: много бетон, зеленина и животни. Има нужда от сериозна реконструкция. Естествено, че на места налетият бетон няма как да се премахне, но има идея за по-големи зелени пространства, в които някои от животните да се разхождат свободно.
Честно казано мразя клетките, бих предпочела обратната ситуация, в която хората временно се качват в осигурителни конструкции и разглеждат паркове с животни. Някак си по-естествено ми изглежда и по-приемливо. Ако сме докрай откровени, никой не иска да бъде затворен завинаги в клетка.
Тенденцията като цяло е зоопарковете да осигуряват свободно движение на видовете. Или поне по-големи зони. Но тук идва важното уточнение от специалистите, в един по-близък контакт с животните, трябва да се спазва поведение и най-елементарното: да не се подхвърля храна или да се предизвиква по някакъв начин животното. Все неща, които се знаят, но не се спазват.
Директорът на зоопарка, д-р Иван Иванов, споделя как ще се изгради бъдещият жирафник.
Вижте, какво още ни разказа той:
Освен с него, се срещнахме и с д-р Иван Цветков – ръководител сектор: „Тревопасни, Примати и Хищници“, както и с работниците Иван Иванов, Стефан Николов и Антон Николов, които се грижат за Артайда.
Видяхме прекрасно отношение и познание към слоницата и нововъведения, които улесняват нейното обслужване.
Запознайте се с работниците Иван и Стефан:
Та, продължавах да се питам защо трябва да има зоопаркове, докато приятел, който е баща, не заключи: Ами заради децата, за да видят животните! Може би защото аз нямам поколение, не се бях замислила за това. Зарових се в моите лични детски спомени и се опитах да си припомня онова вълнение, с което аз и майка ми хващахме 120 и спирахме на последната спирка. Там с големи букви пишеше зоопарк, а аз бях най-щастливото дете.
Като мое лично заключение, животински видове, на които не може да се осигури подходяща, близка среда , не трябва да се затварят. Само си спомнете движението на дивите котки, как крачат в клетката от единия до другия й край. Няма как да наваксат огромните разстояния за обхождане на територия, за които реално са създадени.
Разбира се, има специалисти зоолози и ветеринари, които само по този начин могат да научават повече за различните видове животни. Могат да се поддържат популации, които са пред изчезване. Но наистина е важно, как тези животни са отглеждани, каква е средата. Пак се сещам за едно любимо място: зоопарка в Берлин. Всеки знае, че нашият зоопарк също е доста посещаван, но той е на бюджет, съответно Софийска община решава, колко да отпусне. А ние като граждани трябва да изискваме повече, особено към едно такова място, което събира животни и хора.
